Решение № 18022 от 03.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18022 гр. София, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. Х. при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х. Гражданско дело № 20221110101487 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т“ ЕАД искова молба и уточняваща такава /л. 66/ срещу И. Д. Й. и наследниците на Ц. Х. П. - А. П. И., Г. П.

Т., Р. С. М., М. С. П., Н. С. М., С. Г. М. и М. Г. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както следва: 2 884,36 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022г. до окончателно изплащане на сумата, 496,04 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., 39,69 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 8,65 лв. – мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, в условията на разделна отговорност при квоти както следва:

И. Д. Й. – 12/48 или сумата от 721,08 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 123,96 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., 9,84 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 2,16 лв. – мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;

А. П. И. – 9/48 или сумата от 540,81 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 92,97 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.

– 24.11.2021 г., 7,38 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от 1 м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 1,62 лв. – мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;

Г. П. Т. – 9/48 или сумата от 540,81 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 92,97 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.

– 24.11.2021 г., 7,38 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 1,62 лв. – мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;

М. С. П. – 6/48 или сумата от 360,54 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 61,98 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.

– 24.11.2021 г., 4,92 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 1,08 лв. – мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;

Р. С. М. – 6/48 или сумата от 360,54 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 61,98 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.

– 24.11.2021 г., 4,92 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 1,08 лв. – мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;

Н. С. М. – 2/48 или сумата от 120,18 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 20,66 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.

– 24.11.2021 г., 1,64 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,36 лв. – мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;

С. Г. М. – 2/48 или сумата от 120,18 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 20,66 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.

– 24.11.2021 г., 1,64 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,36 лв. – мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;

М. Г. С. – 2/48 или сумата от 120,18 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 20,66 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.

2

– 24.11.2021 г., 1,64 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,36 лв. – мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г. върху главницата за услуга дялово разпределение.

Ищецът твърди, че ответникът И. Д. Й., в качеството си на ползвател на процесния имот и наследодателят на останалите ответници Ц. П., като собственик на процесния апартамент, имат качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Сочи се, че за процесния период са действали общите условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди, одобрени с Решение от 2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., съгласно които купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите се суми за топлинна енергия в 30 дневен срок от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. С.“ Е., съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. Г. С., който оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Г. М., който оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. С. М., който оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.

Претендира разноски.

Ответникът Р. С. М. е депозирал отговор на исковата молба извън срока по чл.

131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. С. П., който оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от ответниците Г. П. Т. и А. П. И., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорват наличието на облигационни отношения с ищцовото дружество. Оспорват посочените от ищеца дялове. Излагат, че за процесните задължения отговаря ответникът И. Д. Й., в полза на когото имало учредено вещно право на ползване и на чието име била открита партидата за топлоснабдения имот.

Релевират възражение за изтекла погасителна давност. РазвИ.т съображения за недължимост на сумите за дялово разпределение. Оспорват и претенцията за лихва като сочат, че не са изпаднали в забава за процесните задължения. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от И. Д. Й. чрез назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват 3 като неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.