Решение № 311 от 22.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Варна, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело № 20213100900144 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени установителни искове на „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, ЕИК 130598160, със седалище гр. София, чрез процесуален представител, против Д. СТ. ИВ., ЕГН **********, гр. Варна, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер от 29 161.98 лева, включваща главница в размер на 25 723.45 лева, /включваща четиринадесет вноски по кредита за периода 09.09.2017 г. – 09.10.2018 г. след преобразуването му в анюитетен/; договорна лихва в размер на 56.83 лева за периода 11.09.2017 г. – 09.10.2018 г.; наказателна лихва в размер на 1 011.32 лева за периода 15.08.2017 г. – 28.05.2019 г.; месечни такси за периода 04.2018 г. – 05.2019 г. в размер на 1 950 лева; такса за вписване на удостоверение в размер на 25 лева, както и наказателни лихви върху посочените такси за периода 30.04.2018 г. – 28.05.2019 г. в размер на 395.38 лева, дължими по Договор за овърдрафт № 056-1002774 от 28.03.2014 г., сключен между „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД и „ДАНИ-2002“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател и Д. СТ. ИВ. и В. И.а Й., в качеството им на солидарни длъжници, след преобразуване от страна на банката на кредита в анюитетен на основание чл. 4.2 и чл. 6.1 от договора за срок от 30 месеца, и за които вземания е издадена Заповед № 601/20.06.2019 г. за 1 изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.

417, т. 2 от ГПК (поправена по реда на чл. 247 от ГПК с Определение № 457/01.06.2020 г.) по ч.гр.д. № 902/2019 г. по описа на РС - Провадия, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението в съда /17.06.2019 г./ до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД.

Сочи се в исковата молба и уточняващите молби, че по силата на сключен договор за кредит № ***** банката е предоставила на „Дани-2002” ЕООД овърдрафт в размер на 50 000 лева за оборотни средства, усвоен от кредитополучателя съгласно чл. 1 от договора. С подписване на договора ответникът се е задължил да отговаря за задължението като солидарен длъжник. Крайната дата на погасяване е 04.04.2024 г. Уговорена е възнаградителна лихва в размер на 6-месечния EURIBOR плюс 8.5 пункта надбавка, но не по-малко от 9% на годишна база. За първия дванадесет месечен период размерът на EURIBOR е фиксиран към 26.03.2014 г. в размер на 0.4190%. На основание чл. 4.2. и чл. 6.1. от договора и чл. 29 от ОУ и след извършен финансов мониторинг, банката е взела решение за преобразуване на овърдрафта в анюитетен кредит със свободен погасителен план за срок от 30 месеца, считано от 09.04.2016 г., при лихва 6- месечния EURIBOR плюс 8.5 пункта надбавка, но не по-нисък от 9 %. Падежът на последната погасителна вноска е настъпил на 09.10.2018 г. Решението на Кредитния съвет на ищцовото дружество е взето поради трайна тенденция за влошаване на финансовите показатели на дружеството кредитополучател – увеличаване на кредитната експозиция, липса на оборотни средства в края на активния сезон на търговския обект, увеличаване на задълженията към доставчици, отрицателен собствен капитал, генериране на допълнителен кредитен ресурс, просрочване на задължения по кредити. Поради изпадането в забава на длъжника ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, срещу която ответникът е подал възражение по чл. 415 от ГПК, откъдето произтича правния интерес от съдебно установяване на вземането.

С уточняващи молби ищецът излага, че претендираната непогасена главница в общ размер на 25 723.45 лева, се състои от просрочена главница за периода 09.09.2017 г. – 09.10.2018 г., в която се включват 14 вноски (№ 17-30) 2 съгласно изготвения след преобразуването на кредита погасителен план.

Претендира се договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 56.83 лева за периода 11.09.2017 г. – 09.10.2018 г., която се дължи за вноските с № 29 и 30 по изготвения погасителен план. В претенцията са включени и вземанията на банката за такси, от които: сумата от 1 950 лева, представляваща 13 месечни такси (по 150 лева всяка) по Тарифата на банката, стр. 3, за периода 04.2018 г.

– 05.2019 г., за месечно обслужване на разплащателна сметка, по която е наложен запор; 25 лева – такса за вписване на удостоверение. Претендира се и наказателна лихва върху посочените суми за такси в размер на 395.38 лева за периода 30.04.2018 г. – 28.05.2019 г. съгласно т.11 от ОУ за кредитиране.

Отделно се претендира и наказателна лихва в размер на 1 011.32 лева за периода 15.08.2018 г. – 28.05.2019 г. на основание чл. 11 от ОУ. Началната дата на дължимост на наказателната лихва е датата, на която се възстановява процедурата по начисляване на лихви по задължения, които са в просрочие, тъй като банката не е начислявала лихви за целия период на просрочието.

Крайната дата на периода съвпада с момента на изготвяне на извлечението от счетоводните книги. Претендира се признаване дължимостта на посочените суми, както и присъждане на сторените в производствата разноски.

В съдебно заседание, ищецът не се представлява, но депозира молба, чрез процесуалния си представител, с която заявява, че поддържа предявените искове, моли за тяхното уважаване и присъждане на разноски.

Ответникът Д. СТ. ИВ., чрез назначения особен представител, с писмен отговор, оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва факта на сключен между страните договор за кредит. Tвърди, че правото по чл. 4.2 и чл. 6.1 от договора и чл. 29 от ОУ на банката не е надлежно упражнено, като оспорва твърдените от ищеца предпоставки за едностранно трансформиране на кредита и че към 11.04.2016 г. са настъпили неблагоприятни изменения във финансовото състояние на кредитополучателя. Сочи, че дружеството - кредитополучател е имало положителен собствен капитал и касова наличност на значителна стойност, като е обслужвало редовно задълженията си по процесния кредит. Твърди, че трансформирането на кредита в анюитетен не е доведено до знанието на ответника като солидарен длъжник, не е произвело действие спрямо него, следователно приложение между страните намира първоначално уговореният 3 от тях падеж – 04.04.2024 г., който към момента не е настъпил. Твърди се, че едностранното изменение на договорените условия по кредита е незаконосъобразно, тъй като ответникът не е участвал в него.

Преобразуването на кредита, по аналогия с обявяването му за предсрочно изискуем, следва да се извърши с писмено уведомление до длъжника.

Уговореният в ОУ начин на уведомяване чрез системата за интернет банкиране е приложим само за кредитополучателя, но не и за солидарните длъжници, които нямат достъп до страницата му, поради което последните следва да бъдат изрично уведомени. Вземането на банката към ответника произтича само от подписания от него договор като солидарен длъжник и той не е обвързан от преструктурирането му, при което индивидуализацията на процесното вземане по размер и основание е коренно изменена и в което ответникът не е участвал. Сочи се и че в отклонение на чл. 6.1 от договора, главницата е разсрочена на 30 вместо на предвидените 36 погасителни вноски. Излага, че фактът на плащане на вноски по кредита в размер, различен от този по погасителния план, е индиция, че длъжникът не е знаел за преобразуването на договора. На следващо място, ответникът релевира възражение за изтекъл шестмесечен срок по чл. 147 от ЗЗД, доколкото приравнява отговорността на солидарния длъжник с тази на поръчителя.

Сочи, че за вноските с падеж след 15.11.2017 г. ищецът не е предявил иск против главния длъжник в срока по чл. 147 от ЗЗД, поради което и задължението на ответника за тези вноски е погасено. Сочи също, че не е надлежно уведомен за настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а първоначално уговореният краен падеж на договора все още не е настъпил.

Оспорва действието на Общите условия към договора спрямо него, тъй като не е запознат с тях и не ги е приел изрично, а и по време на действие на договора същите са били променяни многократно, за което също не е уведомяван. Твърди се и наличие на неравноправни клаузи от договора за кредит, свързани с лихвения процент и неговата едностранна промяна, предвид липсата на твърдения от ищеца за наличие на сключени между страните анекси. Оспорва, поради липса на доказателства, претенцията за такси и наказателна лихва върху тях. Оспорва и присъдените в заповедното производство разноски, като възразява за тяхната прекомерност предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото. Моли за отхвърляне на 4 исковете като неоснователни.

В съдебно заседание, ответникът, чрез назначения по делото особен представител, поддържа становището за неоснователност на претенциите предвид липсата на основание за трансформиране на процесния кредит в анюитетен по вече изложените съображения, подробно развити в депозирана писмена защита и моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните счита за установено следното от фактическа страна:

Установява се по делото, че съгласно Договор за овърдрафт № *****, сключен между „ПроКредит Банк (България)” ЕАД, ЕИК 130598160 - като кредитор и „Дани-2002” ЕООД, ЕИК 103775794, представлявано от управителя Д. СТ. ИВ. - като кредитополучател, банката се е задължила да предостави кредит в размер на 50 000 лева под формата на овърдрафт по разплащателна сметка на клиента в банката, с цел осигуряване на оборотни средства – плащане на СМЗ, с краен срок на издължаване на главницата – на 04.04.2024 г., срещу годишна лихва в размер на шестмесечния ЮРИБОР плюс надбавка от 8.50 пункта, но не по-малко от 9.00 %. Договорът е подписан от Д. СТ. ИВ. и В.Й. И.а в качеството им на солидарни длъжници. Видно от извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на „Дани2002” ЕООД, ответникът Д. СТ. ИВ. е имал качеството едноличен собственик и управител в дружеството - кредитополучател към момента на сключване на процесния договор.

По силата на сключения договор кредитополучателят се е задължил многократно да усвоява и погасява суми до максимално разрешения размер, като постъпленията по разплащателната сметка автоматично погасяват съответната част от овърдрафта (чл. 4.1). В чл. 4.2 е уговорено правото на банката при настъпили или вероятност да настъпят неблагоприятни промени във финансовото състояние или правния статут на кредитополучателя, едностранно да преустанови усвояване на средства от овърдрафта и да трансформира усвоената сума в анюитетен кредит. В този случай кредитополучателят се задължава да погаси всички усвоени суми и дължими лихви в предоставения от банката срок. Според чл. 6.1 банката има право след извършване на финансов мониторинг, съгласно Общите условия за 5 кредитиране, да вземе решение за преобразуване на овърдрафта в кредит на вноски за срок до 36 месеца при лихва шестмесечният Юрибор плюс 8.50 пункта надбавка, но не по-нисък от 9%.

По делото (л.7-8) е представен препис от приложимите Общи условия за кредитиране, станали неразделна част от договора, по силата на съдържащите се в него изрични изявления на длъжниците (чл. 7.3 от договора). В чл. 11 от ОУ е уговорена неустойка за забава на главница, лихви и такси в размер на 10% годишно, считано от датата, следваща датата на падежа. Според чл. 28 от ОУ банката има право да извършва финансов мониторинг минимум веднъж годишно с цел да провери стабилността на финансовото състояние на кредитополучателя и солидарните длъжници.

Съгласно чл. 29 от ОУ след упражнен мониторинг банката има право: 1. да разреши усвояване на нови суми в рамките на договорения кредитен лимит, като има право да промени срока, лихвата или таксите по кредита. В случай, че кредитополучателят не е съгласен с промените, той има право да погаси усвоените до момента суми в 30 дневен срок от поставяне на уведомление на страницата му в системата за интернет банкиране без такса за предсрочно погасяване; 2. да откаже усвояване на нови суми, без да мотивира отказа си. В случай, че са усвоени суми от кредитния лимит банката има право да позволи ползването на овърдрафта при намален лимит или да изиска пълното му погасяване. В чл. 42 от ОУ е предвидено, че кредитополучателят и солидарните длъжници се съгласяват да получават уведомления от банката по един от следните начини: чрез електронна поща, с писмо с обратна разписка или чрез уведомление в системата за интернет банкиране.