Определение № 349 от 11.07.2023, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 349 гр. Враца, 11.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231400500265 по описа за 2023 година

С Решение № 145/31.08.2022 г. по гр.д.№ 937/2021 г. по описа на Районен съд-Мездра е отхвърлен предявеният от Л. П. Л., Р. Л. Л. и И. Л. Л., в качеството им на законни наследници на починалата в хода на съдебното производство ищца Т. А. Л., иск за делба на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с.***, общ.Мездра, обл.Враца по КККР, одобрени със Заповед № РД 18-1626/19.98.2018 г. на изп.директор на АГКК, последното изменение на КККР, засягащо поземления имот, е от 31.05.2021 г., с адрес на поземления имот: с.***, ***, с площ от 1984 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, педишен идентификатор – няма, по предходен план: 403, кв.66, парцел ХІІ ,при съседи: ***;

***; ***; ***, както и следните сгради, които попадат върху имота: СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ от 97 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ от 16 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване; СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ от 12 кв.м., брой етаж: 1, предназначение: постройка на допълвако застрояване и СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 5 кв.м., брой етажи: 1; предназначение: постройка на допълващо застрояване.

Със същия съдебен акт е отхвърлена като погасена по давност претенцията на Л. П. Л., Р. Л. Л. и И. Л. Л., в качеството им на законни наследници на първоначалната ищца Т. А. Л., с правно основание чл.30 ЗН, както и са осъдени ищците да заплатят на Д. И. В. и на Ц. И. Д. деловодни разноски в размер на 800,00 лв., а по сметка на РС-Мездра – държавна такса в размер на 93,00 лв.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба вх.№ 3624/20.09.2022 г. от Л. П. Л., Р. Л. Л. и И. Л. Л., чрез пълномощника им 1 адв.В. З., против Решение № 145/31.08.2022 г. по гр.д.№ 937/2021 г. по описа на РС-Мездра.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че районният съд е допуснал процесуално нарушение като е приел, че искът за възстановяване на запазена част е погасен по давност, тъй като не може да се извършва служебно прилагане на давността, а в случая такова възражение не е било направено.

Освен това се посочва, че от показанията на разпитаните по делото свидетели е установен момента на узнаване на извършеното дарение, който изключва изтекла погасителна давност.

По отношение на иска с правно основание чл.34 ЗС се излагат съображения, че не е възможно притежаваната от Т. Л. 1/6 ид.ч. от поземления имот и построените в същия сгради, които е придобила по наследство от общия наследодател А. Г. И., да е придобита по давност от останалите наследници, тъй като от събраните гласни доказателства се установява, че в наследствената жилищна сграда е живяла преимуществено М. А. и нейната сестра – ищцата Т. Л. е посещавала имота. Навеждат се доводи, че дори и да се приеме, че М. А. не е упражнявала правото си на собственост, това не е довело до неговото изгубване, след като другите наследници не са променили намерението си да превърнат държането във владение и да манифестират отричането на правото на ищцата. Развиват се съображения, че според константната съдебна практика, при наличие на ползване на общата вещ от един съсобственик, той е владелец на своята част и държател на идеалните части на другите съсобственици и за да придобие по давност общата вещ трябва да започне за свои техните части и да манифестира промяната в отношението си по отношение на оставалите съсобственици. Посочва се, че в случая липсват доказателства в тази насока, а тъкмо обратно – от писмените и гласни доказателства /св.Г., св. Й.И. и св.М.И./ се установява, че Т. Л. през цялото време е заплащала дължимите данъци за имота и е посещавала същия. Въззивниците считат, че само въз основа на факта, че ответниците са живели в къщата, не може да се направи извод, че е изтекла погасителна давност, доколкото не е имало отблъскване на владението на Т. Л..

В жалбата се посочва, че при произнасянето си РС-Мездра не е отчел задължителната съдебна практика, залегнала в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по т.д.

№ 1/2012 г. на ВКС.

Прави се обобщение, че макар и декларативно първоинстанционният съд да се е позовал на задължителна съдебна практика, залегнала в ТР № 4 от 17.12.2012 г. по т.д.№ 4/2012 г. на ВКС, според което давността не се прилага служебно, същият е извършил недопустимо произнасяне по въпроса за изтекла давност за предявяване на иска за възстановяване на запазена част, без да има направено възражение от страна на ответниците. Посочва се също, че в диспозитива на обжалвания съдебен акт липсва произнасяне по насрещния иск.

Прави се искане да бъде отменено обжалваното решение изцяло, да бъде уважен иска за възстановяване на запазената част, да бъде допусната делба на наследствените недвижими имоти, както и да бъде отхвърлен насрещния иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 1899/15.05.2023 г. от адв.К. Т., като пълномощник на ответниците Ц. И. Д. и Д. И. В., в който се 2 оспорва жалбата като неоснователна.

Изразява се несъгласие с изложените в жалбата оплаквания, че районният съд е приложил служебно погасителната давност, като се посочва, че в проведеното на 03.12.2021 г. съдебно заседание е направено възражение за изтекла погасителна давност на иска за оспорване на дарението.

Въззиваемите считат, че в самата жалба е извършено признание, че ответниците лично и чрез своята майка са владели имота, както и че въззивниците не само не са ползвали имота, но и не са упражнявали правото си на собственост. Намират за неоснователни изложените в жалбата доводи, че не става въпрос за владение, а за държане.

Прави се искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а по въпроса за липсата на произнасяне по насрещния иск се посочва, че е поискано допълване на обжалваното решение.

С Решение № 78/28.04.2023 г. по гр.д.№937/2021 г. РС-Мездра е оставил без уважение молбата на адв.К.Т., като пълномощник на Ц. И. Д. и Д. И. В. за допълване на Решение № 145/31.08.2022 г. по гр.д.№ 937/2021 г. по описа на същия съд с произнасяне по предявения от тях насрещен иск.

Против така постановения отказ е постъпила въззивна жалба вх.№ 1900/15.05.2023 г. от адв.К.Т., като пълномощник на Ц. И. Д. и Д. И. В..

В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие със закона и събраните по делото доказателства. Навеждат се доводи, че формираното от съда вътрешно убеждение и воля не са отразени в диспозитива на решението, поради което се иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде уважен предявения насрещен иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на тази жалба от насрещната страна – ищците Л. П. Л., Р. Л. Л. и И. Л. Л..

За да се произнесе по жалбите, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Мездра е сезиран с искова молба на Т. А. Л., която в хода на делото е починала и е заместена от своите законни наследници Л. П. Л., Р. Л.

Л. и И. Л. Л., с която против Д. И. В. и Ц. И. Д. са предявени иск за възстановяване на запазена част и иск за съдебна делба на описания по-горе съсобствен недвижим имот.

С отговора на исковата молба ответниците са предяВ. насрещен иск за признаване за установено, че са собственици с равни права по отношение на поземления имот, предмет на делбения иск.

Както бе посочено, с Решение № 145/31.08.2022 г. по гр.д.№ 937/2021 г. по описа на РС-Мездра, първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените искове за възстановяване на запазена част и за допускане на съдебна делба като го е отхвърлил. В решението липсва произнасяне по насрещния установителен иск за собственост.

Подадена от молба от ответниците Д. И. В. и Ц. И. Д., с която искат решението да бъде допълнено с произнасяне по предявения насрещен иск.

С Решение № 78/28.04.2023 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение тази молба, като е посочил, че в мотивите на първоначалното решение е обсъдена направеното възражение за придобиване на имота по давност от ответниците, и след като е прието, че не е налице съсобственост и е отхвърлен иска за делба, не е необходимо постановяване на отделен 3 диспозитив по насрещния иск.

Настоящият съдебен състав намира, че преди да се произнесе по въззивната жалба против първоначално постановеното Решение № 145/31.08.2022 г. следва да се произнесе по въззивната жалба против Решение № 78/28.04.2023 г., с което е отхвърлена молбата за допълване на решението.

Тази въззивна жалба е подадена от лица с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, при следните съображения:

Делбеното производство е особено исково производство, развиващо се в две фази и при спазването на специалните процесуални правила, предвидени в Част първа, Глава двадесет и девета на ГПК. Съгласно едно от тези специални правила /чл.342 ГПК/ в първото заседание във фазата по допускане на делбата всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти. Това може да бъде осъществено с различни процесуални средства, включително чрез предявяване на възражение за придобивна давност на някой от наследствените имоти или на насрещен иск от някой от наследниците за придобиване на изключителна собственост върху делбения имот на основание, което изключва съсобствеността с останалите наследници. В този смисъл - вж Решение № 168/23.10.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 4645/2018 г., І гр.о., ГК.

Направеното от ответника възражение в делбеното производство, че е изключителен собственик на имотите, предмет на предявения иск за делба, не препятства възможността същият да предяви и насрещен иск за собственост на същия имот. Това е така, тъй като възражението и искът са самостоятелни средства на защита срещу първоначалния иск. Насрещният иск обаче освен средство за защита срещу първоначалния иск е и средство за защита на претендираното с него право, което противопоставя на спорното право по първоначалния иск. По насрещния иск съдът е длъжен да се произнесе с решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на претендираното право. Такова действие изводът на съда относно основателността на възражението няма. Основателността на възражението, че ответникът е изключителен собственик на имота ще има за последица отхвърляне на иска за делба и сила на пресъдено нещо по отношение на въпроса дали имотите имат съсобствен характер между страните по делото, но няма да се формира сила на пресъдено нещо относно това, че ответникът е изключителен собственик на имотите. С оглед на това дори възражението и насрещният иск да се основават на едни и същи фактически обстоятелства предявяването на възражението не прави насрещният иск недопустим. В този смисъл – вж Определение № 65/06.03.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 318/2017 г., ІІІ г.о., ГК.

В конкретния случай ответниците Д. И. В. и Ц. И. Д. са осъщестВ. защитата си именно по този начин – в отговора на исковата молба са напраВ. възражение за придобиване по давност на имотите, предмет на делбения иск, като същевременно са предяВ. и насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че са изключителни собственици на 4 имотите. При това положение е налице обективно съединяване на искове, по които районният съд е бил длъжен да се произнесе с едно общо решение - за допускане или отхвърляне на иска за делба и за уважаване или отхвърляне на предявения насрещен иск.

В мотивите на решението районният съд се е произнесъл по фактическите обстоятелства, на които се основават както възражението, така и насрещния иск. В диспозитива на Решение № 145/31.08.2022 г. обаче с е е произнесъл само по иска за делба, отхвърляйки същия, но не и по насрещния иск. С постановеното по реда на чл.250 ГПК Решение № 78/28.04.2023 г. е приел, че такова произнасяне не се дължи, тъй като е обсъдил направеното възражение за придобиване на имота па давност и е отхвърлил иска за делба.