Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 150 от 12.04.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно наказателно дело 187/2023
Вид
Определение № 150
Подписан
12.04.2023
В сила
12.04.2023
Състав
Блага Иванова, Красимира Медарова, Даниела Атанасова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. София, 12.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Даниела Атанасова

Красимира Медарова като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно частно наказателно дело № 20238003200187 по описа за 2023 година

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44 ал.1 вр.чл.39 ал.1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за подсъдност, повдигнат между Апелативен съд – гр. Варна и Окръжен съд-гр. Варна , по повод разглеждането на н.ч.д. № 63/23 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна.

В писмено становище прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва тезата, че компетентен да разгледа делото, съгласно правилото на чл.39 ал.1 НПК е Окръжен съд-гр. Варна, който е постановил като първа инстанция последната влязла в сила присъда спрямо осъдения Г. Г. М..Сочи, че в обхвата на чл.39, ал.1 от НПК, който разглежда хипотеза на конкуренция между първоинстанционни съдилища, не попада хипотезата, в която осъдителната присъда е постановена от въззивен съд по реда на инстанционния контрол, какъвто е случая по делото.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и съобрази становището на прокурора, в рамките на законовите си правомощия, намира за установено следното:

По предложение на прокурор при ОП- гр.Варна, вх. № 2379/30.01.2023 г. по описа на ОС – Варна пред същия съд е било образувано н.ч.д. № 110/23 г., на осн.306, ал.1 от НПК, вр. чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК за определяне на общо най-тежко наказание на осъдения Г. Г. М. измежду наложените му наказания по постановени спрямо него осем осъждания по влезли в сила съдебни актове.

С протоколно определение от съдебно заседание, № 157/20.02.2023 г. по н.ч.д. № 110/23 г. съдът е приел, че в образуваното производство по реда на чл.306 ал.1 от НПК, компетентен да разгледа същото е Апелативен съд – гр. Варна, който в качеството на въззивна инстанция е отменил присъдата на окръжния съд по н.о.х.д. № 1042/19 г. и е постановил нова въззивна присъда по в.н.о.х.д. № 346/21 г., потвърдена с решение на ВКС № 132/17.01.23 г., която е 1 последната влязла в сила присъда спрямо осъденото лице. По тези съображения е прекратил производството по делото и е изпратил същото по компетентност на Апелативен съд – гр.

Варна.

Пред Апелативен съд-гр. Варна е било образувано н.ч.д. № 63/23 г. по описа на същия съд.

С определение № 51/27.02.2023 г. по ч.н.д. № 63/23 г. е прекратено съдебното производство по делото и е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС, на осн. чл.44, ал.1 от НПК. В мотивите към определението е посочено, че разпоредбата на чл.39, ал.1 от НПК определя компетентния първоинстанционен съд, който да наложи общо най-тежко наказание на лице, което е осъдено с отделни влезли в сила присъди, като в текста не се включват последващите съдебни актове, постановени в рамките на инстанционния контрол.

ВКС намира, че компетентен да разгледа и реши делото по същество е Окръжен съд-гр.

Варна, който е съдът, компетентен да разгледа като първа инстанция делото, по което е постановена последната влязла в сила присъда, независимо от обстоятелството, че окончателният съдебен акт е бил постановен под формата на присъда от Апелативен съд – гр. Варна като въззивна инстанция.

Това е така, с оглед обхвата на чл.39 ал.1 от НПК, който разглежда хипотеза на конкуренция между първоинстанционни съдилища и не урежда конкуренция между различни по степен съдилища, какъвто е по естеството си спорът между съдилищата по настоящото дело.

Постановеният съдебен акт от АС-Варна като въззивна инстанция по в.н.о.х.д. № 346/21 г. е под формата на присъда, с оглед изхода на делото и предвид изричната разпоредба на чл.336 ал.1 т.1 и 2 от НПК, съгласно която въззивният съд постановява нова присъда в случаите когато отменя оправдателната присъда на първия съд и/или прилага закон за потежко наказуемо престъпление, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция.

От значение за подсъдността по чл.39 ал.1 НПК, при определяне на общо наказание за престъпления, за които има влезли в сила присъди от различни съдилища, е първият по степен съд, който е бил компетентен да постанови последната влязла в сила присъда, включително и в случаите когато присъдата е била постановена от въззивен съд, при условията на чл.336 ал.1 от НПК.

Това е така с оглед обстоятелството, че съдебната фаза на наказателното производство представлява единен процес и инстанционния контрол на горните съдилища не може да бъде осъществен без да е налице постановен от първия съд съдебен акт, който да бъде подложен на въззивна и/ или касационна проверка. В тази връзка следва да се отчете, че в правомощията на ВКС в производство по чл.354, ал.5, пр.2 от НПК се включва и възможността да постанови съдебен акт под формата на присъда, с оглед правомощията му в това производство на въззивна инстанция. Това означава, че ако се възприеме становището на окръжния съд, ВКС би бил компетентен да извърши кумулация на присъди, ако е постановил последната влязла в сила присъда в съвкупността и осъденото лице ще бъде лишено от възможност за редовна проверка на акта, с който е определено общото наказание, което разбиране противоречи на смисъла на нормата на чл.306, ал.1 от НПК, тъй като би 2 поставила осъдения в по-неблагоприятно положение.

С оглед изложеното, компетентен съгласно разпоредбата на чл.39 ал.1 от НПК да разгледа образуваното на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23 ал.1 и 4 от НК , по реда на чл.306, ал.1 от НПК производство за определяне на общо наказание по отношение на осъдения Г. Г. М. по влезлите в сила съдебни актове, предмет на предложението на прокурора при ОП- Варна е Окръжен съд – гр. Варна.

По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА н.ч.д. № 63/23 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна за разглеждане и решаване на Окръжен съд-гр. Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на Апелативен съд – гр. Варна за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3