Решение № 266 от 14.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Пловдив, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Александрина Ст. Илиева в присъствието на прокурора М. Н. П. като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300600438 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 260019 от 05.04.2022г. по НОХД № 1572/2020г. РС – Пловдив, 2 н.с., е признал подсъдимия Т. А. К. за невинен в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от ч.о.г.и. В. В. граждански иск против подсъдимия К. в размер на 20 000 лева като неоснователен. ПРС е постановил на основание чл. 190, ал. 1 от НПК разноските по делото в размер на 834,55 лв да останат за сметка на държавата.

Против присъдата е депозиран бланков протест от РП – Пловдив.

Твърди се, че присъдата е неправилна и се иска нейната отмяна и постановяване на нова осъдителна присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен и му бъде наложено справедливо наказание.

Присъдата е обжалвана от от ч.о.г.и. В. В. чрез повереника му – адв. Д.

1

А.. Твърди се, че присъдата е незаконосъобразна и е постановена в разрез с процесуалния закон. Иска се нейната отмяна, постановяване на нова осъдителна присъда и уважаване на предявения граждански иск против подсъдимия като доказан по основание и размер.

В съдебно заседание, подсъдимия Т. А. К. лично и чрез своя защитник адв. З. взема становище за правилност на присъдата и неоснователност на протеста. Адв. З. излага мотиви за наличие на гражданскоправни отношения и липса на престъпление. Подсъдимият К. в последната си дума иска да бъде потвърдена оправдателната присъда на ПРС.

Въззивният съд, като обсъди направените с протеста и жалбата оплаквания, становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери протеста и жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНИ.

От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимия Т. А. К. е роден на **, ЕГН: **********.

Свидетелят В. В. В. е едноличен собственик и управител на еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „В. В.“ ЕООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление в **, ЕИК **.

Със Заповед № РД 9Р-0002/19.10.2010г. на министъра на културата /л.

51, т.7 от ДП/ е предоставен статут на археологическа недвижима културна ценност на „Тракийско скално светилище Б.“, разположено в с.СС.в., община А., област П., с категория „национално значение“, съгласно предварителна оценка по чл.64, ал.1 от ЗКН. Неразделна част от заповедта се явява Приложение № 1 / лист 52, т.7 от ДП/, Приложение 2 – част 1/ от 2 / лист 53, т.7 от ДП/ и Приложение № 3 / лист 54 – 55, т.7 от ДП/. Съгласно Приложение № 2-част 1/от2 – Териториален обхват на охранителна зона ІІ-ри режим (урбанизирани територии) включва урбанизираните територии на махала К., К.м., с.В. и с.СС.в. съгласно приложена схема 1, неразделна част от приложение 2.

С писмо изх.№ 08-00-1797/09.11.2010г. на зам.министъра на културата д-р Т. Ч. (лист 5, т.1 от ДП) до кмета на община А., входирано на 11.11.2010г. в общината, е изпратено заверено копие от документацията по регистрацията 2 на археологическа недвижима културна ценност „Тракийско скално светилище Б.“ в землището на с. СС.в., община А.:

-копие на Заповед № РД 9Р-0002/19.10.2010г. на Министерството на културата за предоставяне на статут на „Тракийско скално светилище Б.“, в землището на с.СС.в., община А., област П.;

-копие от Приложение № 1 – комплексна оценка по чл.64, ал.1 от ЗКН на недвижима културна ценност на „Тракийско скално светилище Б.“, в землището на с.СС.в., община А., област П.;

-копие от Приложение № 2 – част 1/от2 – за териториалния обхват на археологическа недвижима културна ценност на „Тракийско скално светилище Б.“, в землището на с.СС.в., община А., област П.

-копие от Приложение № 2 – част 2/от2 – за граници на недвижима археологическа културна ценност и на охранителните и зони на „Тракийско скално светилище Б.“, в землището на с.СС.в., община А., област П.

-копие от Приложение № 3 – за предписания за опазване на недвижима културна ценност на „Тракийско скално светилище Б.“, в землището на с.СС.в., община А., област П.

През 2011година в изпълнение на инвестиционни намерения, дружеството

„В. В.“ ЕООД получило разрешение за строеж №

306/31.08.2011г., издадено от Главния архитект на Община А. за:

„Преустройство и пристройка към жилищна сграда в къща за гости, открит паркинг с ресторант и преустройство на селскостопанска сграда в жилищна“ в ПИ с КИ № 30.43 по плана на с.В., Община А.. Впоследствие от Община А. / лист 16, т.1 от ДП/ била издадена Заповед № 33/05.08.2014г. с която е допълнено Разрешение за строеж № 306/31.08.2011г. за строеж: „ПРОМЯНА ПО ВРЕМЕ НА СТРОИТЕЛСТВО, ПРЕУСТРОЙСТВО И НАДСТРОЙКА НА

КЪЩА ЗА ГОСТИ, ЖИЛИЩНА СГРАДА И ОТКРИТ ПАРКИНГ С

РЕСТОРАНТ В ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС С РЕСТОРАНТСКА ЧАСТ“ в УПИ ** по КК на с.В., Община А..

От месец ноември на 2011 година в дружеството започнал работа свидетелят В. Б.

На 04.04.2012г. била открита строителна площадка и започнал строеж на обект „Преустройство и надстройка на къща за гости, жилищна сграда и открит паркинг с ресторант в хотелски комплекс с ресторантска част“ в 3 поземлен имот с идентификатор ** по кадастралната карта и регистри на с.В., общ.А., обл.П., собственост на „В.В.“ ЕООД.

С фирма „К.“ ЕООД свидетелят Ц. Ц. работел на обекта като подизпълнител по проекта и изпълнявал строително-монтажни работи.

По време на изпълнение на инвестиционния проект на „В.В.“ ЕООД, през 2012 година и през 2013 година са били издадени и две заповеди от Началник РО „НСК“ Пловдив при РДНСК ЮЦР при Министерство на регионалното развитие с №№ ДК-09-Пд-8/07.11.2012г. и ДК-09-Пд2/28.05.2013г. с които са били спрени СМР на строежа с възложител „В.В.“ ЕООД които са били обжалвани и обявени за нищожни от Административен съд гр.П.

Във връзка със заявление вх.№ 99-15860/03.06.2013г. до Агенция по геодезия, картография и кадастър (лист 9, т.1 от ДП) от „В.В.“ ЕООД , у било издадено Удостоверение за удостоверяване на обстоятелства от 03.06.2013. изх.№ * за обект на кадастъра ПИ с идентификатор ** адрес с.В., УДОСТОВЕРЯВА че ПИ по кадастралната карта на с.В. се намира извън всички охранителни и ограничителни граници на Тракийско скално светилище „Б.“ намиращо се в землището на с.СС.в., община А., област П.

За изпълнението на проекта и осъществяване на инвестиционното намерение за строеж, свидетелят В. Б., като представител на собственика и управител на „В. В.“ ЕООД, отправил молба до Директора на Националния институт за недвижимо историческо културно наследство /НИНКН/ за издаване на удостоверение относно факта, дали поземлен имот с идентификатор ** по кадастралната карта и регистри на с.В., общ.А., обл.П., собственост на дружество попада в охранителната зона на Тракийското скално светилище „Б.“.

В отговор на молбата е било издадено на Свидетелят ят В. В. – управител на „В.В.“ ЕООД Удостоверение № 7000-150/13.04.2013г. от Националния институт за недвижимо културно наследство (лист 11, т.1 от ДП), че в ПИ с идентификатор №** в с.В., общ.А., обл.П. няма обекти със статут на недвижими културни ценности по смисъла на чл.59, ал.4 и чл.64 от Закона за културното наследство.

Впоследствие на свидетелят В. В. – управител на „В.В.“ ЕООД било издадено и допълнително Удостоверение № 7000-***г. от 4

Националния институт за недвижимо културно наследство със съдържание (лист 12, т.1 от ДП), че в ПИ с идентификатор № ** в с.В., общ.А., обл.П. няма обекти със статут на недвижими културни ценности по смисъла на чл.59, ал.4 и чл.64 от Закона за културното наследство, както и че горепосочения обект с идентификатор № * в с.В., общ.А., обл.П. не попада в границите и охранителната зона на „Тракийско скално светилище Б.“ разположено в землището на с.СС.в., община А., област П., определени със Заповед № РД9Р-002 от 19.10.2010г. на Министъра на културата.

С писмо изх.№ 0401-423/23.05.2013г. до Министерство на културата, до Кмета на община А., до Главния архитект на Община А., до РДНСК Южен централен район Пловдив и до свидетелят В. В., подписано от арх.Г. С. директор на дирекция РАФИССД при Националния институт за недвижимо културно наследство относно Удостоверение с изх. №7000-150/15.05.2013г. на НИНКН и поземлен имот с идентификатор № * по кадастралната карта на с.В., община А. се уведомяват посочените адресати че издаденото Удостоверение изх. №7000-150/15.05.2013г. на НИНКН е с невярно съдържание, допуснато вследствие на обстоятелството, че картния материал – приложение 2, част 2 от 2, неразделна част от Заповед № РД 9Р0002/19.10.2010г. на Министъра на културата, утвърден от Министъра на културата не съдържа кадастрална карта с границите на охранителна зона ІІри режим/урбанизирани територии/ в землището на с.В. и мах.К..

Съгласно писмото, направената проверка констатира, че поземлен имот с идентификатор № ** по кадастралната карта на с.В., община А. попада в териториалния обхват на „охранителна зона ІІ-ри режим /урбанизирани територии/ на недвижима културна ценност „Тракийско скално селище „Б.“ и информира посочените адресати че Удостоверение с изх.№ 7000150/15.05.2013г. на НИНКН следва да се счита за невалидно.

В писмото е посочено че приложено се изпраща ново удостоверение на НИНКН изх.№ 7000-150/2/ 23.05.2013г. със съдържание че в ПИ с идентификатор № ** в с.В., общ.А., обл.Пловдив няма обекти със статут на недвижими културни ценности по смисъла на чл.59, ал.4 и чл.64 от Закона за културното наследство, както и че горепосочения обект с идентификатор № № ** в с.В., общ.А., обл.П. попада в границите и охранителната зона на „Тракийско скално светилище „Б.“ разположено в землището на с.СС.в., 5 община А., област П., определени със Заповед № РД-9Р-002 от 19.10.2010г. на Министъра на културата.

До министъра на културата била подадена жалба от името на дружеството, вписана в Министерството на културата с вх.№ 92-0060/06.02.2014г., с възражение относно мотивите на НИНКН че ПИ на дружеството попада в охранителните зони на Тракийско скално селище „Б.“ / виж лист 41-42, т.7 от ДП/. В подкрепа на основателността на възражението, в жалбата е посочено Решение № 2606/25.11.2013г. на Административен съд гр.П. Към жалбата е било приложено и Удостоверение № 99-15860-16-105966/03.06.2013г. на АГКК.

Съгласно показанията на свидетелят В.В. дадени в съдебното следствие, отговор по тази жалба не е получил, но съдът намира че дължи изложение в настоящите мотиви по-долу относно нейното движение съгласно приложените по делото писмени доказателства, тъй като молбата от името на дружеството от 16.11.2015г. и явяваща се правно определящо обстоятелство по делото, при администрирането си е получила входящ номер 92-0060/16.11.2015г., който входящ номер е идентичен с този на жалбата от 06.02.2014г., както и съгласно писмо изх.№ 92-00-60/12.12.2015г. от зам.министър доц.д-р Б. П. до и.д. Директор на Националния институт за недвижимо културно наследство (виж лист 31, т.7 от ДП) молбата от 16.11.2015г. е определена не като нова такава, а като поредно писмо от „В.В.“ ЕООД за произнасяне от компетентни лица по въпроса поставен пред Министерството на културата относно границите на охранителните зони на Тракийско скално селище „Б.“.

Със Заповед № ДК-09-Пд-1 от 07.04.2015г. от началник РО НСК при РДНСК ЮЦР / лист 17-19, т.1 от ДП/ е спряно изпълнението на строителни и монтажни работи и забранен достъпа до строеж: „Преустройство и надстройка на къща за гости, жилищна сграда и открит паркинг с ресторант в хотелски комплекс с ресторантска част“ в ПИ * по КК на с.В., с възложител „В.В.“ ЕООД.

Против заповедта за спиране на строежа, в срока посочен в нея, чрез Началника на РО НСК Пловдив при РДНСК ЮЦР пред Административен съд гр.Пловдив е представена жалба от управителя и представителя на „В.В.“ ЕООД / лист 20 – 24, т.1 от ДП/.