Определение № 583 от 28.06.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 583 гр. Перник, 28.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500351 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от В. Б. В. и Д. Б. И., чрез адв. А. против Определение № 4841/21.04.2023 г. по гр.д. № 156/2023г. на PC Перник , с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК от ищците В. Б. В. и Д. Б. И. за изменение на Решение № 337/30.03.2023 г. по същото гр. дело в частта за разноските, като се присъдят на ищците разноски в общ размер на 1036,30 лева.

В жалбата се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него се постанови друго, с което се присъдят направените в производството разноски за всеки един от ищците поотделно и съразмерно прилежащата му квота, съобразно представени адв. пълномощни и списък. Доводите като цяло се свеждат до това, че липсват основания за прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради което разноските за първоинстанционното производство следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Ответната по жалбата страна- „Топлофикация - Перник“ АД не е подал писмен отговор.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Гр. д. № 156/2023г. на ПРС е приключило с Решение № 337/30.03.2023 г. , с което по отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 439 ГПК е признато за установено по отношение на "Топлофикация -Перник" АД, че В. Б. В. и Д. Б. И. - в качеството им на наследници на Б. И. С. - починал на *** /длъжник по изп.д. № 5858/2004 г. по описа на ДСИ 1 при ПРС/ не дължат на „Топлофикация - Перник“ АД, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение сумите, присъдени с изпълнителен лист от 07.01.2004 г. изд. по гр.д. № 8612/2003 г. по описа на ПРС. Със същото решение ищците В. Б. В. и Д. Б.

И. са осъдени да заплатят на ответника "Топлофикация -Перник" АД разноски по делото в размер 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По повод молба от ищците по чл. 248 ГПК, с обжалваното определение РС е оставил без уважение искането им за изменение на решението в частта за разноските, като същите са останали в тежест на ищците.

Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са кумулативно посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Ответникът в отговора на исковата си молба и от последващото му процесуално поведение следва да се приеме, че волята му е да признае безусловно иска, поради което е налице една от кумулативните предпоставки за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът да признае иска.

Относно предпоставката на чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът да не е дал повод за предявяване на иска, е налице задължителна практика на ВКС /определение № 66 от 12.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4770/2017 г. на III ГО на ВКС, определени е № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на IV ГО на ВКС , определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. на I ГО на ВКС и Определение № 365 от 23.09.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3019/2022 г., III г. о., ГК / и се отнася до случаите на предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК на длъжника, че не дължи вземането, заради което е образувано изпълнителното дело, тъй като е изтекла погасителната давност. Тогава решението, с което искът по чл. 439 ГПК е уважен, формира сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, но задължителната сила на решението не рефлектира върху предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. При такова свое поведение - признание на иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, ответникът не дължи разноски, независимо от обстоятелството, че ответникът разполага с изпълнителен лист за вземането (макар и издаден преди погасяването му по давност), след като срещу длъжника не са предприемани изпълнителни действия по висящо изпълнително дело след изтичане на давността, тъй като е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Настоящият състав на ПОС, съобразявайки горепосочената съдебна практика и преценявайки поведението на ответника в конкретния случай, намира за неоснователни доводите на частния жалбоподател, че ответникът е дал повод за предявяването на иска. С образуваното срещу ищците изпълнително производство при ДСИ при ПРС ищците обосновават правния си интерес от иска по чл. 439 от ГПК. Образуването на изпълнително дело срещу ищците не е противоправно поведение на ответника. Напротив, той има вземане срещу нет и съвсем законосъобразно е да поиска принудителното му събиране при липсата на доброволно изпълнение. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът не отрича материалната легитимация на кредитора по вземането. След изтичане на погасителната давност вземането продължава да съществува като естествено /не се ползва от държавната принуда/, и доброволното изпълнение по него е дължимо /чл. 118 от ЗЗД/. Ответникът извънсъдебно не може да признае валидно изтеклата давност, тъй като тя трябва да бъде съдебно установена.

Но той може чрез своето поведение да не предприема действия по принудително изпълнение, като така признава последиците на изтеклата давност. В случая това е сторил ответникът. В случая, изпълнителното дело срещу наследодателя на ищците е било образувано през 2004 г., като след това срещу него последното валидно същинско изпълнително действие е от 06.06.2005 г. След тази дата, в продължение на повече от 7г. ответникът не е предприел действия по принудително изпълнение срещу наследодателя на ищците, поради което е постановено Постановление от 28.07.2012 г. за прекратяване на 2 изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Следователно ответникът взискател не е дал повод за завеждане на делото с подаване на исковата молба на 17.01.2023г. Поради бездействието му, след изтичане на 2 г. от извършването на последното валидно изпълнително действие, принудителното производство се е прекратило по силата на закона още н а 06.06.2007 г. /последното валидно изпълнително действие на взискателя е било на 06.06.2005 г./, т. е. настъпила е перемпция, въпреки че СИ е издал постановление по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК едва на 28.07.2012г., съответно и след изтичане на давността на 06.06.2010г. ответникът не е предприел никакви действия по принудително изпълнение.

Независимо от бездействието на взискателя за период от повече от 7 г., ищц ите, длъжници по изпълнението, са решили да установят със сила на пресъдено нещо, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу тях. В този случай разноските по съдебното производство следва да останат в тяхна тежест, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като взискателят с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Обстоятелството, че съдът е уважил предявения от ищците иск не рефлектира върху предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Разноските следва да се поемат от ищците.

С оглед гореизложеното, налице са и двете кумулативни предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК и ищецът няма право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.

В производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, така че на страните не се дължат разноски в настоящото производство.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4841/21.04.2023 г. по гр.д. № 156/2023г. по описа на Районен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3