Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 953 от 10.04.2017, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 1055/2017
Вид
Определение № 953
Подписан
10.04.2017
Състав
МИЛЕНА КИРОВА КОЛЕВА КОСТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 77 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.8 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 187 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 104а, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 104а, ал. 2, т. 5 · Закон за енергетиката
  • чл.120, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 83 · Закон за енергетиката
  • чл. 83, ал.1, т. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 98а, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.81, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.28 · Закон за измерванията
  • чл. 44 · Закон за измерванията
  • чл. 12 · Закон за нормативните актове
  • чл.15, ал.1 и 3 · Закон за нормативните актове
  • чл.15, ал.1 и 3 · Закон за нормативните актове
  • чл.26, ал.1 · Закон за нормативните актове
  • чл.2, ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл. 7, ал. 2 · Закон за нормативните актове
  • чл.5, ал.5 · Конституция на Република България
  • чл.234в · Наказателен кодекс

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.........

10.04.2017г. гр.Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ граждански състав

На 10 април

2017г.

В закрито заседание в следния състав:

Председател: МИЛЕНА

КОЛЕВА като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА

КОЛЕВА гр.дело № 1055 по описа за 2017 година:

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде назначена съдебно- техническа експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши проверка при ищеца и ответника да даде отговор на въпросите, поставени в отговора на ответника.

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото следва да се допусне като свидетел по делото посоченото лице от ответника.

Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

Следва да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.

На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.

Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Водим от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът

О

П Р Е

Д Е Л И :

СЪОБЩАВА на страните

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :

Ищецът твърди, че е клиент на ответника по настоящия иск - „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД с клиентски № **********, ИТН 2057389, като е битов потребител на електроенергия предоставяна от ответника в дома му на адрес: гр.

Стара Загора, ул. "Свети Патриарх Евтимий" 93, вх.А., ет.6, ап.49.

Преди няколко дни същият получил писмо от ответното дружество, придружено с фактура и констативен протокол, с което уведомявали абоната, че при проверка, извършена на 07.04.2016г. от служители на ЕВН ЕР ЕАД на обект с ИТН 2057389 на клиент с клиентски № ********** било констатирано, че електромерът не отчита. За това бил съставен констативен протокол № 885/26.07.2016 г. на БИМ Русе. Копие от същия придружавал уведомителното писмо до ищеца. В писмото било записано, че на основание чл.48/1/ и чл.51/1/ от Правилата за измерване на количествата ел. енергия за краен снабдител и доставчик от последна инстанция сметката за ел.енергия на абоната ще бъде коригирана за периода от 08.01.2016г. до 07.04.2016г. за 90 дни. Освен посочените документи писмото било придружено и от фактура № **********/14.02.2017 г. за сумата от 458,02 лв.

Твърди, че ищецът стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към ответното дружество, като не е манипулирал електромера си, нито знаел за извършване на подобно действие от друго лице. Поради тези обстоятелства М.Г. посетил КЕЦ Ст. Загора при ответното дружество, за да се информира на какво основание следва да заплаща допълнителна сума към дружеството. От там му отговорили, че независимо дали е съгласен или не, следва да плати сумата по изпратената му фактура, тъй като в противен случай подаването на ел. енергия до дома му ще бъде преустановено. Това принудило ищецът да заплати процесната сума от 458,02 лв. към ответното дружество още на 17.02.2017г. Извършеното плащане било видно от приложената като доказателство към иска квитанция № **********/14.02.2017 за извършено плащане по фактура № **********/14.02.2017 г.

Считал, че начислената ел. енергия на ищеца по процесната фактура е не дължима към ответника, а от там и недължимо платена от него.

Основанията му за това били следните:

На първо място считал, че допълнително начислената електрическа енергия, обективирана в процесната фактура № **********/14.02.2017 г. била начислена от ответното дружество неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с ПИККЕ правила. Ищецът по никакъв начин не е бил уведомяван от представител на ответното дружество за извършената проверка, нито е присъствал на нея.

В констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 263188/07.04.2016г. било отбелязано, че електромера се намира в заключено електромерно табло. За това табло ищецът нямал ключ.

При съставяне на констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 263188/07.04.2016 г. не били спазени разпоредбите на чл.47 ПИКЕЕ, който понастоящем е отменен с решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. от петчленен състав 1 колегия на ВАС.

Протоколът бил съставен в отсъствие на абоната, като свидетелите, които са вписани в него не можело да бъдат идентифицирани. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.З от ПИККЕ, " При отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа." След като липсвали данни идентифициращи свидетелите не можело да се установи доколко те отговарят на изискването на цитираната по-горе разпоредба и това било самостоятелно основание опорочаващо издадения протокол, който пък от своя страна бил частен свидетелстващ документ, съдържащ изгодни за издателя му факти.

Предвид разпоредбите на ГПК, касаещи разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на доставчика на електрическа енергия било да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволявало на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Липсвала защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за минал период, предприета от страна на дружеството - монополист, при неустановен период на грешно измерване или неизмерване на електрическата енергия. В настоящия случай не ставало ясно как точно ответникът е формирал периода на неточно отчитане на СТИ на абоната- за времето от 90 дни, за периода от 08.01.

2016г. до 07.04.2016г. Съгласно разпоредбата на чл.48. ал.1 от ПИККЕ, на която и ответника обосновава корекцията, видно от приложеното уведомително писмо до абоната, при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. В конкретния случай липсват данни относно обстоятелствата, въз основа на които е определен периодът за корекция.

На следващо място от представените доказателства ставало ясно, че липсват и данни за виновно поведение от страна на ищеца, от което да са настъпили вреди на дружеството - ответник и тези вреди да са в причинна връзка именно с виновното действие или бездействие на потребителя М.Г..

Подобни действия или бездействия върху електромера от страна на ищеца не са извършвани. Следва да се отбележи още, че електромерът се намира извън апартамента на ищеца и никой освен служители на „ЕВН България Електроразпределение АД" няма физически достъп до него. В този смисъл дори и да били налице неточности при отчитането и измерването на ел.енергия от електромера, то същите не били причинени от ищеца. Съгласно чл. 44 от Закона за измерванията, лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си Общи условия било да извършва периодични и контролни проверки. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ - изправност от страна на електроразпределителното дружество, не би следвало да влече като последица ощетяване на потребителя М.Г., чрез извършване на корекция на сметката му за минал период. СТИ са собственост на ответника и като такива задължението за поддържането им в техническата изправност принадлежи именно на електроснабдителното дружество. В изпратеното до ищеца писмо липсвала информация, затова кога била извършена последната проверка на СТИ, което имало връзка и би повлияло на периода на извършената корекция, тъй като без такава информация и в случай, че такава проверка не е направена, не може да се определи началният момент, от който се била появила отрицателната грешка в отчитането на СТИ. Подобни действия на извършване на корекция на сметка при липсата на яснота от коя дата било налице неотчитане или неточно отчитане на ел. енергия, от своя страна би довело до евентуално неоснователно обогатяване на ответното дружество.

Поради гореизложеното, считал, че констатациите за неизправност в отчитането на електромера са недоказани, а от там е неоснователна претенцията за заплащане на допълнително начислената ел. енергия., която реално не е ползвана от абоната. Освен всичко изложено по-горе, считал, че липсва каквото и да било законово основание за извършената корекционна процедура. Ответникът обосновавал вземането си против ищеца с твърдението, че сумата е начислена на основание разпоредбите на чл.48, ал.1 ПИКЕЕ. Според чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл.41 от правилата се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към ПИКЕЕ, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел IX от ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Съгласно чл. 47 ПИКЕЕ, когато операторът извършва проверка на измервателните системи задължително се съставя протокол, който следва да бъда подписан както от представители на оператора, така и от клиента или негов представител /чл.47, ал.2 ПИКЕЕ/. Цитираните норми са въведени с Правилата приети от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. и са влезли в сила на 15.11.2013г., по арг. от чл.5, ал.5 от КРБ. Тези правила са издадени на основание на законовата делегация предвидена в чл.83 от Закона за енергетиката. С тази норма на държавната комисия е възложено да издава подзаконови нормативни актове относно устройството и експлоатацията на електроенергийната система, като материята, която регулаторът има право да урежда нормативно е изрично посочена. В точка 6 на чл. 83 е посочено, че комисията приема Правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В случаите на делегиране на нормативна компетентност органът, комуто тя е възложена, може да я упражнява само в границите определени в законовата разпоредба, чрез която е извършена делегацията. В противен случай той би излязъл от рамките на компетентността си, което би довело до незаконосъобразност на издадения нормативен акт. Този извод следва от разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗНА, според който компетентността за издаване на нормативни актове не може да бъде прехвърляна, от което следва, че делегирането е изключение, като обхваща само изрично предвидени в закона предели. Това се потвърждава и от чл. 12 от ЗНА, според който актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. Анализът на разпоредбата на чл.83, т.6 от Закона за енергетиката води до единствения правилен извод, че комисията е компетентна да определи нормативно правила относно принципите, начините, местата за измерване, както и реда за установяване на случаите на неизмерване, неправилно или неточно измерване на електроенергията. Регламентирането на ред за установяване на случаите на неизмерена, неточно и/или неправилно измерена ел.енергия се отнася не до отговорността на потребителя на ел.енергия или разпределението на риска от неправилно отчитане на доставена енергия. То засяга единствено способите, по които да бъде установено наличието на неправилно измерване и надлежното му документиране, т.е. разпоредби относно начина на извършване на проверките на средствата за търговско измерване и регламентирането на действията на служителите при установяване на неточност в измерването. По своята същност нормите отнасящи се до преизчисляване на неизмерената или неправилно измерена енергия, въвеждат форма на обективна отговорност за вреди, изразяващи се в пропусната полза. Те обаче не засягат неизпълнение на задължения на потребителя, докато не се установи, че неизмерването е резултат от негово виновно поведение - арг. от чл.82 ЗЗД. Нещо повече, предвид разпоредбата на чл.120, ал.1 ЗЕ, според която средството за търговско измерване е собственост на електроразпределителното предприятие, несвоевременното извършване на контрол относно годността му, представлява неизпълнение на задължения на доставчика.