Решение № 2784 от 13.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2784 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20211110151000 по описа за 2021 година

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД, с която срещу ответниците Д. О. Х., Д. М. и Л. Б. Х. са предявени обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумите, както следва:

Д. О. Х. – сумата от 239,07 лева (122,23 евро), представляваща цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, абонатен № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.09.2021 г., до окончателното плащане, сумата от 68,26 лева (34,90 евро), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 05.08.2021 г.;

Д. М. – сумата от 239,07 лева (122,23 евро), представляваща цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, абонатен № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.09.2021 г., до окончателното плащане, сумата от 68,26 лева (34,90 евро), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 05.08.2021 г.;

Л. Б. Х. – сумата от 239,07 лева (122,23 евро), представляваща цена на 1 потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, абонатен № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.09.2021 г., до окончателното плащане, сумата от 68,26 лева (34,90 евро), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 05.08.2021 г.

Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са собственици на процесния имот през процесния период, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците – Д. О. Х., Д. М. и Л. Б. Х., чрез назначения им от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв.

Т. Г., са депозирали писмен отговор на исковата молба, с който оспорват исковете като неоснователни поради изтекла погасителна давност за предявените вземания. Молят съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Д.“ ООД, ЕИК *** не взема становище.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ :

В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, съдът на основание чл. 153 вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е обявил за безспорни и с това ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ответниците са съсобственици на процесния имот през процесния период при посочените в исковата молба квоти.

Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са били налице 2 договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, съдът на основание чл. 153 вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е обявил за безспорни и с това ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищецът е доставил топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода в процесния имот за процесния период, чиято стойност възлиза на претендираните суми.

С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период и имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като стойността на доставеното количеството топлинна енергия възлиза на претендираните суми.

Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като са заявили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е основателно.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

3

Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба в съда – 01.09.2021 г., по арг. от чл. 116, б. „б“ ЗЗД, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.).

По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ на ищеца от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Доколкото исковата молба е депозирана на 01.09.2021 г. и като се вземе предвид, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давност не е текла, то следва да се приеме, че вземанията на ищеца за целия процесен период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., са погасени по давност.

Задължението за последния месец от посочения период (най-новото) – за м.

04.2018 г., е станало изискуемо на 15.06.2018 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.

114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 22.08.2021 г. (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през които давността е спряла да тече), т.е. преди подаване на исковата молба на 01.09.2021 г., поради което и вземанията за целия процесен период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. са погасени по давност към датата на подаване на исковата молба в съда – 01.09.2021 г.

С оглед на гореизложеното, исковете за цена на потребена топлинна енергия, следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена топлинна енергия, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихва за забава.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат ответниците, но такива не са сторени от последните.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, срещу Д. О. Х., Д. М. и Л. Б. Х. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумите, както следва:

Д. О. Х. – сумата от 239,07 лева (122,23 евро), представляваща цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.

4 за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, абонатен № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.09.2021 г., до окончателното плащане, сумата от 68,26 лева (34,90 евро), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 05.08.2021 г.;

Д. М. – сумата от 239,07 лева (122,23 евро), представляваща цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, абонатен № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.09.2021 г., до окончателното плащане, сумата от 68,26 лева (34,90 евро), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 05.08.2021 г.;

Л. Б. Х. – сумата от 239,07 лева (122,23 евро), представляваща цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, абонатен № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.09.2021 г., до окончателното плащане, сумата от 68,26 лева (34,90 евро), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 05.08.2021 г.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Д.“ ООД, ЕИК *** като помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5