Решение № 5827 от 15.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5827 гр. София, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20221100509353 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20020997/14.03.2022 г. по гр.д № 57 861/2017 г. по описа на СРС, 36 с-в, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против ответниците Д. А. А. и С. А. А. искове с пр. осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, всеки един от ответниците е осъден да заплати на ищеца, както следва: сумата от 825,79 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.11.2014 г. – 30.04.2016 г., сумата от 7,13 лв. – обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 01.01.2015 г. – 08.08.2017 г., сумата от 30,07 лв. – главница за дялово разпределение и сумата от 5,58 лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците считано от подаване на исковата молба – 23.08.2017 г., до погасяване на вземането.

Подадена е въззивна жалба от 20.04.2022 г. от ответника Д. А. А. против решението в частта, с която предявените против него искове са уважени като основателни. Излага в жалбата, че не е потребил топлинната енергия, претендирана от ищеца за периода 01.11.2014 г. – 30.04.2016 г. относно процесния имот, понеже от м.

07.2001 г. живее в друго жилище в гр. Перник; считано от 2007 г. нямал и достъп до имота, понеже била сменена ключалката на процесния имот. Сочи, че считано от 2009 г. имотът се обитава от другия ответник. Оспорва А. А. – ответник, починал в хода на производството пред районния съд, да е обитавал имота и да е потребявал ТЕ за жилищни нужди в исковия период. Въззивникът Д. А. А. не спори да е собственик на общо 5/16 ид.ч. от имота. Оспорва обаче да е страна по облигационно отношение с „Топлофикация София” ЕАД. Сочи, че титуляр на партидата относно процесния имот е 1 другият ответник С. А..

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД, в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението в обжалваната част въззивният съд намира следното.

Ответникът не спори във въззивната жалба, а не е било спорно и в хода на първоинстанционното производство, че ответникът Д. А. А. в исковия период 01.11.2014 г. – 30.04.2016 г. е бил собственик на 3/16 ид. части от процесния топлоснабден имот с адрес: гр. София, УЛ. „****. Въззивникът и ответник в първоинстанционното производство Д. А. А. не оспорва представения с исковата молба нот. акт от 04.10.1976 г.; с молба от 23.02.2023 г., представена в първото съдебно заседание представя нот. акт от 31.08.2018 г. ведно с акт от 19.09.2018 г., всички приети като доказателства.

Така се установява от писмените доказателства, а и не е било спорно, че бракът на Н.С.А. и А. Д.ов А. – родители на двамата ответници, е заварен като непрекратен към 1968 г. Видно от удостоверение А. Д.ов А. е починал през 2020 г. като вдовец, а Н.С.А. е починала през 2018 г. Така видно от нот. акт от 1976 г. процесният имот е придобит от Н.С.А. и А. Д.ов А. по време на брака. С нот. акт от 04.10.1976 г. Н.С.А. е дарила притежаваната от нея ½ ид.ч. от имота на ответниците и на М.Б.П. и на Д. А.П..

Страните не спорят, че договорът е породил действие. Не е спорно и че дарените през 1976 г. общо ¼ ид.ч. от имота на М.Б.П. и на Д. А.П. впоследствие са придобити от С.

А. и Д. А. А.. Така в исковия период 01.11.2014 г. – 30.04.2016 г. собственици на имота са били А. Д.ов А. и синовете му - С. А. и въззивника Д. А. А.. Именно в рамките на този период подлежи на изследване по делото принадлежността на правото на собственост върху имота. Ирелевантно по настоящия спор е, че през 2018 г. А. Д.ов А. е прехвърлил по договор за покупко – продажба притежаваните от него 3/8 ид.ч. от имота на С. А.. А. Д.ов А. е починал през 2020 г. в хода на производството като по този начин двамата му наследници по закон - С. А. и въззивника Д. А. А., отговарят поравно за задълженията му за топлинна енергия, натрупани до края на исковия период 30.04.2016 г. Въззивникът Д. А. А. не твърди да се е отказал от наследството на баща си А. Д.ов А., което включва и задълженията на наследодателя.

Така в исковия период 01.11.2014 г. – 30.04.2016 г. собственици на имота са били А. Д.ов А. и синовете му - С. А. и въззивника Д. А. А.. Не се спори, а и се установява от приетите и неоспорени главни отчети и от заключението на съдебно – техническата експертиза, че сградата, в която се намира процесният имот, е топлоснабдена. Видно от заключението на експертизата в исковия период до имота е подавана и съответно потребена ТЕ за отопление на имот и битово горещо водоснабдяване в количествата, претендирани от ищеца.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или 2 нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

Ответниците не оспорват доставката на ТЕ до имота и размера на исковете.

Същите не са подали отговор на исковата молба, връчена на ответника Д. А. А. чрез изрично упълномощен от него адвокат във връзка с настоящото дело. Ответникът С. А. е признал исковете по основание и размер в първото и единствено съдебно заседание от 23.02.2022 г. Защитата на ответника и настоящ въззивник С. А. е съсредоточена около това, че по твърдения на този ответник считано от 2001 г. той не е обитавал жилището, съответно не той е потребил доставените количества ТЕ, а неговият брат С.

А. е потребител. С молба, депозирана в първо съдебно заседание на л. 117 от първоинстанционното производство, Д. А. А. сочи, че по силата на споразумения и заявление – декларация единствен потребител на ТЕ относно имота е С. А., на чието име се води партидата. На това основание оспорва предявените срещу него искове.

С исковата молба е представено заявление – декларация от 27.01.2011 г. с вх. номер 292. По реда на чл. 190 ГПК от третото лице – помагач са изискани и впоследствие са приети като писмени доказателства документи, касаещи отчитането на топлинната енергия за процесния период, сред които и главни отчети от 14.05.2015 г. и 16.05.2015 г. Заявлението – декларация и главните отчети не са оспорени от С. А..

Установява се от заявлението – декларация, че през 2011 г. /т.е. преди началото на исковия период/ с нарочно заявление един от съсобствениците на имота С. А. е поискал партидата относно процесния имот да се води единствено на негово име, като той като ползвател на имота ще заплаща дължимите суми на ищеца. Изрично в заявлението е посочено, че партидата да се води единствено на името на С. А..

Заявлението е подадено със съгласието на съсобственика Д. А.. Видно от главните отчети считано от 27.01.2011 г. партидата се води на името на С. А.. Снети са показанията на уредите в присъствието на представител от домакинството при неоспорване подписа, положен за С. А. под главните отчети.

Съгл. чл. 61, ал. 1 ОУ на ищеца при промяна на собствеността или на правото на ползване новият и предишният собственик подават заявление за откриване, промяна или закриване на партида. Според чл. 62, ал. 2 ОУ когато имотът се ползва от повече от един клиент, то продавачът открива партида на този клиент/тези клиенти, който/които фигурират в подписано споразумение между тях. Съгласно чл. 63, ал. 1 ОУ при смърт на клиент физическо лице наследниците или лицата, придобили имота по силата на договор гледане и издръжка или договор за дарение са длъжни да уведомят ищеца писмено за тези обстоятелства чрез подаване на заявление за промяна на партида. В тези случаи продавачът променя партидата на името на наследника/наследниците или на името на един от наследниците по писмено споразумение между тях. При липса на споразумение между наследниците продавачът открива партида на името на всички наследници, които отговарят съобразно квотата на съсобственост за задълженията за топлинна енергия.

Прието е в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени 3 инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди обаче могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот. Договорът между това ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. По този начин с подаването на заявление за откриване на партида на името на определено лице – ползвател на имота, последният отговаря за задълженията по топлоснабдяване на имота.

По – нататък е развито в решението, че когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на С К между двамата възниква наемно правоотношение. Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, то двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг. Така при подаването на заявление за откриване на партида на името на определено лице –ползвател на имота, последният отговаря за задълженията по топлоснабдяване на имота независимо от обстоятелството, че имотът е съсобствен между две или повече лица. При липса на заявление съсобствениците отговарят за задълженията съобразно квотите си на съсобственост.