Решение № 341 от 16.09.2025, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към анд 1189/25

Производството е образувано въз основа на внесено постановление от прокурор от РП Пазарджик с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал.1 от НК за извършено престъпление по престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.

1 във вр. с чл. 93, т. 31 от НКОбвинението за него е против обвиняемия Д. А.

Д., с ЕГН: **********, за това, че за времето от 05.01.2024 г. до 18.01.2024 г. в с. Семчиново, обл. Пазарджик при условията на продължавано престъпление е причинил лека телесна повреда на С. Ю. Я. от гр. Ветрен, обл. Пазарджик, като деянията са извършени в условията на домашно насилие, а именно спрямо лице, от което има дете, както следва:

На 05.01.2024 г. в с. Семчиново, обл. Пазарджик чрез удари с ръце е причинил на С. Ю. Я. лека телесна повреда, изразяваща се в две охлузвания по дясно бедро, довели до болка и страдание без разстройство на здравето и на 18.01.2024 г. в с. Семчиново, обл. Пазарджик чрез използване на парче от стъкло причинил на С. Ю. Я. лека телесна повреда, изразяваща се в повърхностна порезна рана, причинила й разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Производството се проведе без участие на обвиняемия, който бе редовно уведомен и призован - чрез защитника си.

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на РП Пазарджик с искане за предложение на чл. 78а, ал.1 от НК и налагане на глоба, съобразено с данните за посегателствата и причинените от тях телесни увреждания.

Защитникът не оспорва фактите по постановлението с предложение за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78 а от НК и съставомерността на приетото въз основа на тези факти престъпление.

Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в своята съвкупност, предвид чл. 301 от НПК, по свое вътрешно убеждение и ръководейки се от закона, установи:

През м. март 2023 г. пострадалата С. Ю. Я. и обв. Д. А. Д. заживели на семейни начала в къщата на неговата майка свид. Т. Д А. в с. Семчиново, общ.

Септември, обл. Пазарджик

В началото отношенията между младите били добри, а през 2024 г. пострадалата забременяла.

След този момент Д. започнал системно да злоупотребява с алкохол и да обижда и заплашва св. Я..

На 13.11.2024 г. тя родила дъщеря им - Р. Д Д. След изписването на детето от болницата, същото се оказало с усложнено здравословно състояние, което 1 наложило повторно постъпване в болница и извършване на операция. През цялото време Я. била с детето, а Д. отказвал да полага грижи за него. След операцията, младото семейство се преместило с детето в къща на вуйчото на Д., която също се намирала с. Семчиново, обл. Пазарджик.

На 05.01.2024 г. св. Я. била в тази къща и докато хранела детето, Д. отново станал агресивен и започнал да я обижда, но тя мълчала. Д. й нанесъл удар по главата и тялото в областта на дясното бедро, при което тя , а след нея и детето - се разплакали. Ударите с ръце по бедрото причинили на Сл. Я. лека телесна повреда, изразяваща се в две охлузвания по дясно бедро, довели до болка и страдание без разстройство на здравето.

По-късно същият ден в къщата отишла съседка на пострадалата - св. С.Д., на която Я. разказала за случилото се.

На 07.01.2024 г, детето било прието по спешност в УМБАЛ „Св. Георги“ в гр. Пловдив и на 08.01.2024 г. му била извършена втора операция. През целия престой в болницата Я. била с детето си.

На 15.01.2024 г. двете били изписани от болницата и тъй като Д. не се появил в болницата, Я. заедно с бебето отишла в дома на родителите й в гр.

Ветрен.

За влошените си отношения и оказвания тормоз Я. споделяла със сестра си — свид. К. Ю. Я., баба си - свид. К. Б. Я., както и с родителите си - свид. Ю.

С. Я. и свид. Д. П. Я. и с свид. Г.С.Т., с която се познавали от деца.

На 18.01.2024 г. Я. отишла в къщата, където последно живеели с Д., за да вземе документи и лични вещи на нея и детето. По това време в къщата бил и Д.. Между двамата отново възникнал скандал, при което обв. Д. счупил една стъклена чаша и с парче от нея порязал пострадалата Я. в областта на вътрешната част на дясната й ръка между китката и лакътя. Пострадалата получила повърхностна порезна рана, причинила й разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Пострадалата се изплашила и се прибрала в гр. Ветрен при родителите си. На 19.01.2024 г. посетила кабинет по съдебна медицина в МБАЛ „Пазарджик“ АД. Било й издадено съдебномедицинско удостоверение № 26/2024 г. от д- р И.Ц. - съдебен лекар в МБАЛ „Пазарджик“ АД.

Пострадалата подала молба за защита по реда на ЗЗДН, по която било образувано гр. д. № 541/2024 г. по описа на PC-Пазарджик. С влязло в сила решение по същото били наложени мерки за защита срещу домашно насилие по отношение на Д. спрямо пострадалата Я..

По време на висящото съдебното производство през Районен съд Пазарджик по реда на ЗЗДН, Д. продължил да притеснява пострадалата Я., като й звънял по телефона и отправял заплахи и обиди към нея. Поради тази причина на 16.04.2024 г. пострадалата подала жалба в Районна прокуратура Пазарджик, към която приложила съдебномедицинско удостоверение № 26/2024 г. от д-р И.Ц., както и издадената заповед за незабавна защита. По 2 жалбата последвала първо полицейска проверка, събраните материали по която поставили началото на настоящото досъдебно производство.

По същото Д. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 93, т. 31 от НК, за каквото след приключване на досъдебното производство е предаден на съд от прокурора с настоящото постановление.

Няма спор по инкриминираните с последното факти- те се доказват от напълно еднопосочни досежно някои факти и взимодопълващи си одосежно други доказателствени източници - показанията на свидетелите Сл. Я., К. Я., К. Я., Ю. Я., Д. Я., Г.Т., С.Д.. Вярно е, че тези лица са близки , вкл. чрез родствена връзка, с пострадалата, но това не е обусловило недостоверни твърдения в нейна полза. Тези гласни доказателствени средства бяха внимателно и детайлно анализирани, вкл. във връзката им с други, различни по вид. Те, наред с данните за образувано гр.д. по ЗЗДН и наложените с посоченото съдебно решение мерки, както и издаденото СМУ, потвърждават последователните и убедителни показания на пострадалата. Така внимателният анализ на всички, събрани в ДСП доказателства, ценени на осн. чл. 278, ал.2 от НПК, предопредели въз приемането на фактическа обстановка по делото, идентична с представената с настоящото постановление.

Така несъмнено установени са вербалните посегателства, останали неинкриминирани ( липсват данни) , а и физическите,водели по процеснитне увреждания : чрез удари с ръце - охлузвания по дясно бедро, довели до болка и страдание без разстройство на здравето и чрез парче стъкло - повърхностна порезна рана, причинила разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Съгласно установеното от ППВС 3/ 79г. - т. 18: Когато с извършването на едно деяние деецът причини на едно или повече от едно лице еднакви по характер телесни увреждания, касае се до причиняването на една повреда, защото в резултат на посегателството се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и също престъпление.Когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече различни по вид телесни увреждания (тежка и средна), е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат.В тези случаи не е налице идеална съвкупност. Това е така, защото обектът на посегателството е един и същ и по силата на общия принцип по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия. Наличието на няколко еднакви или различни по характер увреждания е от значение за наказанието, но не и за квалификацията на деянието.

Предвид изложеното, съвсем основателно е решението на обвинителя да предаде деецът на съд за извършено от него престъпление по чл. 130,ал.1 от НК. В случая се касае до телесно увреждане, което включва в себе си потежкото, „поглъщащо“ другото, по-леко по степен увреждане.

Престъплението е извършено в условията на домашно насилие чрез упражняване на физическо насилие- нанасяне на удари спрямо св. Я. и е осъществено спрямо лице, от което обвиняемият има дете и с което е било във фактическо съпружеско съжителство ( т.31, чл. 93 НК).

Деянието е извършено в условията на домашно насилие, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН „домашно насилие“ е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо 3 насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

От субективна страна престъплението е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като деецът е предвиждал и целял настъпването на общественоопасните последици, каквито са реално настъпилите увреждания на жертвата.

Затова и Съдът призна обвиняемото лице за виновно в извършване на престъпление по предложената от прокурора правна квалификация. С оглед предвиденото за това престъпление наказание, а и предвид липсата на предходни осъждания на извършителя, вкл. и приложение на чл. 78а, ал.1 от НК и доколкото липсват причинени и невъзстановени имуществени вреди от престъплението , бе обосновано и исканото освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. За отмерването й се съобрази факта, че се касае до две отделни посегателства, като едното е извършено дори след като са били наложени мерки по ЗЗДН на обвиняемия, ползвал агресивно и дръзко дори отчупено стъкло от чаша, с която е можел да причини и по-сериозни от реално причинените увреждания. Агресията на обвиняемия е ескалирала във времето и без знание за тази ескалация и степента й е бил дори фактът, че пострадалата напуснала семейното жилище и се отделила и се върнала там само , за да вземе лични вещи и документи - свои и на детето им. При отчитане на тези данни от самата престъпна деятелност, както и с оглед необремененото съдебно минало на дееца, Съдът му определи глобата на 2500 лева - който размер се възприе като достатъчен да бъде възмездие за извършеното деяние и обезпечаващ постигане на целите от реализиране на административно-наказателна отговорност по чл. 12 ЗАНН.

Постанови се унищожение на два броя СД диска ( с делото, по реда на ПАС) , които нямат икономическа стойност и не попадат в обсега на чл. 53 от НК.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на обвиняемия се възложиха сторените по делото разноски - в размер на 377 лева в полза на ОД МВР Пазарджик.

По изложените съображения Съдът постанови решението си, което обяви на страните и разясни възможностите и сроковете за обжалване и протестиране.

По изложените мотиви Съдът постанови решението си .

СЪДИЯ:

4