Присъда № 57 от 27.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ към присъда №57/27.08.2024г. по НОХД № 292 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2024 година

Окръжна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение срещу И. Е. П. роден на ***, български гражданин, с основно образование, женен, работещ като шофьор, неосъждан, ЕГН **********, за това, че на 28.01.2023 г. в гр.

Пловдив, на ул. „Шумен“ до № 33, при управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил марка “Рено Мастер” с peг. № ***, е нарушил правилата за движение:

-чл. 40, ал. 1, от ЗДвП: “Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“;

-чл. 40, ал. 2, от ЗДвП: “По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“; и по непредпазливост е причинил смъртта на К. Д. А., ЕГН: **********, като деецът е избягал от местопроизшествието-престъпление по чл.343 ал.3 б.

„б“ пр.1, вр. ал.1, б. „в“ пр.1, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

Представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и предлага съда да признае подсъдимия П. за виновен в извършване на процесното престъпление. По отношение реализиране наказателната отговорност на подсъдимия държавното обвинение пледира да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като посочва, че справедливият размер на наказанието лишаване от свобода е такъв, клонящ към законовия минимум, съгласно актуалната към момента на престъплението редакция на чл.343 ал.3 б. „б“ пр.1. По отношение начина на изтърпяване на основната санкция държавното обвинение намира, че целите на индивидуалната и генералната наказателна превенция биха се постигнали и с отлагане изпълнението на наказанието на основание чл.66 от НК с определяне на максималния, предвиден в закона изпитателен срок в размер на пет години.

Относно кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право“ прокурорът излага становище, че съответният на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл.54 от НК, е размер не по-малък пет години.

По делото не бяха предявени за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански искове срещу подсъдимия от пострадалите от процесното престъпление лица /част, от които бяха установени едва от съда с изискване на надлежни справки за установяване на низходящите сродници от втора степен на починалия-неговите внуци и правата им по закон бяха обезпечени по надлежния ред/, но част от тях въз основа на отправени до съда по надлежния ред писмени молби, бяха конституирани в процесуалното качество на частни 1 обвинители, а именно: В. А., Р. А. и Х. А., представлявани от повереника им адв.Д..

В хода на съдебните прения частното обвинение се присъедини частично към изложеното от представителя на Окръжна прокуратура Пловдив, като манифестира несъгласие единствено по отношение на предложеното от прокурора приложение на чл.66 от НК във връзка с изпълнението на основната санкция. Аргументираната в този смисъл претенция от страна на частното обвинение е, че единствено ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода би постигнало целите на индивидуалната и генералната наказателни превенции. Акцентира върху неосъщественото от П. уведомяване на властите за стореното от него, макар и след напускане на местопроизшествието, както и с необходимостта от овъзмездяване на мъката на пострадалите-близки сродници на починалия.

Производството по делото бе проведено по реда на Глава XXVII от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

Подсъдимият П. направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Той и защитата му не оспорват тезата на прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението.

Принципно се солидаризираха с предложението на прокуратурата относно предвидените в закона санкции и начина на изпълнение на основната такава, като единствено се наведоха доводи за наличие на законовите предпоставки, обуславящи индивидуализиране на наказанието по чл.55 от НК, приложим на основание чл.58а, ал.4 от НК. Изложиха се подробни съображения относно тезата, че за постигане целите на наказателната превенция е ненужно подсъдимият да търпи реално наказанието лишаване. А във връзка с твърденията на частното обвинение за тотално дезинтересиране на П. от причиненото тежко последствие, наведоха доводи, че същият, заедно със своя спътник, са изтеглили от пътното платно и подпрели пешеходеца К. А. на бордюра.

Съдът, като анализира доказателствата по делото, направеното от подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните, намира, че самопризнанията на подсъдимия по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства, обуславят извод за безспорна фактическа установеност на извършеното, каквато е описана в обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство.

ПОДСЪДИМИЯТ И. Е. П. е роден на ***, живее в с. О., обл.

Благоевград. Той е ***, български гражданин е, има основно образование, женен е, работи като шофьор, не е осъждан. Има ЕГН: **********.

Подсъдимият И. П. е правоспособен водач на моторни превозни средства с придобити категории В и М.

На 28.01.2023г., около 08,00ч. сутринта, П. пристигнал в гр. Пловдив, като управлявал товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № *** /собственост 2 на Ю.С. П.а/. С него пътувал свид. С.К. и двамата отишли до кв. Столипиново в града, за да доставят чували с картофи по предварителна поръчка.

Подсъдимият разтоварил продукция на свид. А.Ч., след което потеглил по ул.

„Шумен“ и спрял пред номер 33. Широчината на пътното платно на улицата била 7 метра, с добро и сухо асфалтово покритие, без видима надлъжна марК.ка. Времето било ясно. Движението на автомобили по улицата се осъществявало в две ленти.

П. седял на шофьорското място, а свид. К., заедно с човек от квартала, били в товарния отсек на автомобила. Страничната врата била отворена, а задните врати на автомобила, които били от плътен непрозрачен материалзатворени.

Подсъдимият включил на задна скорост, за да премести автомобила и независимо, че нямал видимост назад и че не подсигурил човек, който да наблюдава пътя зад товарния автомобил и да му сигнализира за възникнала опасност, предприел маневра на заден ход с посока от запад към изток.

Движел се със скорост 8,57 км/ч. По същото време пешеходецът К. А. се придвижвал зад автомобила, с гръб към него, върху северната пътна лента за движение. След като изминал разстояние около 16 м. на заден ход, управляваният от П. автомобил застигнал К. А. и го ударил със задната си част. Вследствие на удара пешеходецът паднал върху асфалтовата настилка, а товарният автомобил продължил движението си на заден ход, при което А. останал затиснат под моторното превозно средство.

Случилото се било видяно от свидетелите А.М. и А.Ч., като последният тръгнал към мястото на удара. В това време подс. П. и свид. К. излезли от автомобила и отишли до К. А., изтеглили го и го подпрели на бордюра. На мястото се насъбрали хора, а подсъдимият и свид. К. се качили в превозното средство, след което П. бързо потеглил. Свид. Ч. издърпал контейнери за смет и ги поставил на пътното платно, за да попречи на подсъдимия да продължи движението си, но последният преминал с автомобила между контейнерите и бетонен стълб и напуснал мястото на пътния инцидент. Свидетелите М. и Ч. записали регистрационния номер на товарния автомобил, след което първият се обадил на телефон 112 и съобщил за случилото се.

На мястото пристигнали полицейски служители, на които свидетелите А.М. и А.Ч. разказали какво се е случило. Пристигнал екип на Спешна медицинска помощ, който откарал К. А. в болнично заведение, където малко по-късно починал.

Междувременно подс. П. напуснал пределите на гр. Пловдив и тръгнал по АМ Тракия в посока гр. София. Получил обаждане по телефона от полицията с молба да спре, да съобщи локацията си и да изчака на място. П. спрял автомобила, но не казал на полицейските служители къде е. Не се вслушал и в съвета на свид. К. да се свърже с полицията и да се върнат в гр.

Пловдив, а вместо това потеглил в посока гр. Якоруда. След като приближил, в около 09,30ч. П. се обадил по телефона на свид. С.А. и го помолил да дойде 3 с автомобила си до посоченото място. Подсъдимият, свид. К. и свид. А. се срещнали до с. Краище, където последният пристигнал със собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № К***. П. взел автомобила на А. и казал, че ще се върне в гр. Пловдив, а А. и К. се качили на товарния автомобил „Рено Мастер“. Шофирал А. и потеглили за с. Огняново. На изхода за с.

Господинци били спрени от полицейски служители, които указали на свидетелите да ги последват до полицейското управление в гр. Гоце Делчев, като им обяснили, че с този автомобил е било извършено пътнотранспортно произшествие.

От своя страна, след като тръгнал с автомобила на свид. А., П. не се насочил към гр. Пловдив, а се прибрал в с. Огняново. След като постоял в дома си обв. П. потеглил и около 12,30ч. бил спрян от полицейски служители на път ІІ-19 пред КАТ-ПП гр. Гоце Делчев. Отведен бил в полицейското управление в града, където на него и на свид. К. били извършени проби за употреба на алкохол и наркотични вещества. Пробите и на двамата били отрицателни.

В гр. Гоце Делчев бил извършен оглед на товарния автомобил „Рено Мастер“ с рег. № ***. Оглед на местопроизшествие бил извършен и на ул.

„Шумен“ № 33 в гр. Пловдив. Изготвили се албуми.

В хода на досъдебното производство била изготвена съдебномедицинска експертиза на труп № 24/2023г., според която на К. Д. А. били причинени следните травматични увреждания: гръдна травма, представена със счупвания на множество ребра двустранно, счупване на гръдната кост, разкъсване на плеврите, разкъсвания и контузия на двата бели дроба, кръв в гръдната кухина; черепно-мозъчна травма, представена с кръвонасядания на черепната покривка, счупване на лицеви кости, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, контузия на мозъка; коремна травма, представена с кръвонасядане на капсулата на десен бъбрек, кръв в коремната кухина, разкъсване на слезката и разкъсване на черния дроб и счупвания на кости на тазовия пръстен; частично разкъсване и кръвонасядане на предна кръстна връзка на лявата колянна става; частично разкъсване и кръвонасядане на предна кръстна връзка с кръвонасядане на задна кръстна връзка на дясната колянна става с кръв в ставата; счупване на лява лопатка; разкъсно-контузни рани на главата, кръвонасядания и охлузвания по главата; кръвонасядания и охлузвания по тялото. Според експертното становище, причина за смъртта на К. А. е наличната множествена съчетана травма. Установените травматични увреждания са причинени от най-общото действие на твърди тъпи предмети, имат прижизнен характер и по своята характеристика според вещото лице отговарят да са възникнали при възникнало ПТП на 28.01.2023 г. в което пострадалият е участвал като пешеходец. Налице е причинно-следствена връзка между причинените травматични увреждания и настъпилата смърт.

По делото е назначена и изготвена и автотехническа експертиза, според чието заключение мястото на първоначален контакт между задната част на 4 товарен автомобил „Рено Мастер“ и пешеходеца е върху северната пътна лента за движение от ул. „Шумен“, което приблизително се намира ПО ДЪЛЖИНА на 7,13 — 7,20 метра, западно от ориентира, приет в протокола за оглед на местопроизшествието и ПО ШИРИНА на 2,05 - 2,1 метра, южно от ориентира „01“, приет в протокола за оглед на местопроизшествието.

Скоростта на товарен автомобил „Рено Мастер“ непосредствено преди и по време на удара е 8,57 км/ч., а тази на пешеходеца непосредствено преди и по време на удара - 2,88 км/ч., която отговаря на бавен ход на движение. Видно от експертното заключение /л.93 от ДП/, зоната на видимост от водача на товарния автомобил при движение на заден ход е единствено ляво и дясно странични огледала за обратно виждане, тъй като задните врати на автомобила са от пълтна непрозрачна материя/материал. Вещото лице е посочило, че от изследваните кадри от представения по делото видеозапис на събитията, заснети от случайна статична камера, намираща се в близост до мястото на произшествието, не са установени лице или лица, които да наблюдават пътя зад товарния автомобил, за да сигнализират за възникнала опасност. В обхвата на заснемане се установява, че товарният автомобил е започнал движение назад в посока изток преди първоначалния контакт с пешеходеца, който в същия момент се е движил в посока изток върху платното за движение-северна пътна лента зад автомобила-на място, където водачът няма техническа възможност за видимост от страничните огледала за обратно виждане. Въз основа на посочените факти вещото лице извежда становище, че в момента на потегляне на заден ход водачът е нямал техническа възможност да възприеме възникналата опасност от движещия се зад него пешеходец, тъй като е бил в ограничена зона на видимост. След изминаване на разстояние около 16 метра на заден ход, товарният автомобил застигнал пешеходеца и го ударил със задната си част. В резултат от удара К. А. паднал върху асфалтовата настилка, а товарният автомобил продължил движението си на заден ход след удара, при което пешеходецът останал затиснат под автомобила. Последвало е движение на автомобила напред в посока запад от около 2 м., след което отново спрял, отново потеглил напред в посока запад и изминал разстояние от около 6 метра и отново спрял.