Определение № 672 от 15.09.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 672 гр. Сливен, 15.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов мл.с. Юлия Ив. Славова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20262200500441 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба против определение, с което е оставена без уважение молба за освобождаване от заплащане на дължимата окончателна държавна такса по делото и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като разпоредбата на чл. 83 ал. 2 от ГПК изисква съдът да извърши цялостна преценка на имущественото състояние на страната към момента на произнасянето, като съобрази наличието на изброените примерни критерии. По делото е представена декларация за имуществено и семейно състояние, от която е видно, че жалбоподателят получава единствено трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата и не разполага със свободни парични средства да заплати държавната такса в размер на 1229, 44 евро.

Обстоятелството, че в хода на процеса са били заплащани отделни разноски не е доказателство, че жалбоподателят разполага с финансова възможност да заплати и тази такса. Неоснователен е доводът на съда, че с оглед вида на производството той впоследствие ще получи имущество или парични средства, тъй като преценката по чл. 83 ал. 2 от ГПК се извършва към момента на постановяване на акта.

Моли да се отмени атакуваното определение и да се постанови ново, с 1 което молбата му бъде уважена.

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, с оглед което следва да бъде оставена без уважение.

Вярно е, че както сочи частният жалбоподател, преценката по чл. 83 ал. 2 от ГПК се извършва от съда към момента на постановяване на определението, но това не означава, че не следва да се вземат предвид и обстоятелства и факти, чието настъпване е постановено с влязъл в сила съдебен акт – както в случая изнасянето на публична продан на недвижим имот, от цената на който жалбоподателят ще получи половината.

Независимо от това обаче, следва да се посочи, че твърдението му, че получава единствено минималното трудово възнаграждение е голословно и недоказано. В случая декларацията не е достатъчна за да се приеме за верен този факт, тъй като именно размерът на дохода е във фокуса на преценката и годното доказателствено средство за установяването му е трудовият договор или удостоверение от работодателя, като първият документ следва да се намира в държане на работника/служителя и представянето му не съставлява затруднение.

Поради това съдът не може да приеме за доказано наличието на обстоятелство от изброените в чл. 83 ал. 2 от ГПК, за да признае, че жалбоподателят няма достатъчно средства да заплати окончателната държавна такса и да постанови исканото освобождаване от заплащането й.

Като е достигнал до аналогичен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да се потвърди, а частната жалба против него – да се остави без уважение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. И. С. чрез процесуалния му представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК адв. К.

2

К. против определение № 2884/13.07.2026г. по гр.д. № 4153/2025г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2884/13.07.2026г. по гр.д. № 4153/2025г. на СлРС.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3