Решение № 484 от 03.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. Русе, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. П. като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520104387 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове от Д. Н. И. от гр. Русе против „Русенска строителна компания“ АД, гр. Русе с правно основание чл.242, вр. чл.128 КТ, чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ. Ищецът твърди, че е бил назначен на длъжност „пробовземач“ по трудов договор с ответника. На 17.03.2025 г. отправил до работодателя си писмено волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие поради забавяне изплащането на дължимото трудово възнаграждение. Твърди, че работодателят не му е заплатил дължимото трудово възнаграждение за м.януари, м.февруари и м.март 2025 г., както и полагащите му се обезщетения за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие и за неизползван платен годишен отпуск. Претендира заплащането на следните суми: сума в размер на 500,00лв., частично от 1500,00лв., представляваща дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2025г., сума в размер на 500,00лв., частично от 1500,00лв., представляваща дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2025г., сума в размер на 150,00лв., частично от 750,00лв., представляваща дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.03.2025г. до 17.03.2025г., сума в размер на 500,00лв., частично от 1800,00лв., представляваща дължимо и неплатено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието и сума в размер на 500,00лв., частично от 1800,00лв., представляваща дължимо и неплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 27 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху претендираните главници от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за частична основателност на исковете, оспорвайки ги по размер. Заявява, че към момента на 1 прекратяване на трудовото правоотношение дължимите на ищеца трудови възнаграждения след приспадане на законовоопределените удръжки са възлизали на 1006,37 лв. за м.януари 2025 г., 999,52 лв. за м.февруари 2025 г. и 457,98 лв. за м.март 2025 г. За м. март били начислени обезщетения по чл.221, ал.1 в размер на 1180,39 лв. и по чл.224, ал.1 КТ в размер на 1488,32 лв. Общата чиста сума за получаване за м.март била в размер на 2880,02 лева.

Ответникът релевира възражение за прихващане на сумата от 900,03 лв., която била получена от ищеца в брой на касата на ответното дружество по РКО, без основание, без одобрение на ръководител или на представляващите дружеството. РКО не били оформени по надлежния ред, поради което предоставените суми не можело да признаят за разход.

С протоколно определение от 13.03.2026 г. е допуснато изменение на исковете чрез увеличаване на размера им съобразно размерите, посочени в заключението по ССчЕ за нетно възнаграждение, както следва: искът за неплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2025г. от 500,00 лв., частично от 1500,00 лв., е увеличен на 514,55 евро (1006,37лв.), частично от 966,94 евро /1500,00 лв./, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска и до окончателното и изплащане; искът за неплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2025г. от 500,00 лв., частично от 1500,00 лв., е увеличен на 511,05 евро (999,52лв.), частично от 966,94 евро /1500,00 лв./, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска и до окончателното и изплащане; искът за неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.03.2025г. до 17.03.2025г. е увеличен от 150,00 лв., частично от 750,00 лв., на 234,16 евро (457,98лв.), частично от 383,47 евро /750,00 лв./, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска и до окончателното и изплащане; искът за обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието е увеличен от 500,00лв., частично от 1800,00лв., на 553,50 евро (1082,55лв.), частично от 920,32 евро (1800,00лв.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска и до окончателното и изплащане; искът за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 27 дни неизползван платен годишен отпуск е увеличен от 500,00лв., частично от 1800,00лв., на 684,87 евро (1339,49лв.), частично от 920,32 евро (1800,00лв.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не се оспорва и е видно от представените писмени доказателства – трудов договор № 19/18.07.2012 г., допълнителни споразумения към трудов договор от 11.02.2013 г. и 23.01.2019 г. и заповед № 34/17.03.2025 г. за прекратяване на трудово правоотношение, че ищецът Д. И. е полагал труд по трудово правоотношение с ответника първоначално на длъжност „зидаромазач“, впоследствие на длъжност „пробовземач“, при пълен 8-часов работен ден, с трудово възнаграждение съгласно представеното допълнително споразумение към трудов договор от 23.01.2019 г. в размер на 560 лева, което трудово правоотношение е било прекратено на 17.03.2025 г. на осн. чл.327, ал.1, т.1 КТ, като към момента на 2 прекратяването не са били изплатени на ищеца трудови възнаграждение за м. януари, февруари и март 2025 г. и обезщетения по чл.221, ал.1 КТ и по чл.224, ал.1 КТ.

По делото ответникът не е ангажирал доказателства относно заплащане от страна на работодателя на трудово възнаграждение за претендираните периоди и на обезщетения за неспазено предизвестие и за неизползван платен годишен отпуск.

От приетата по делото и неоспорена от страните първоначална съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за м. януари 2025 г. начисленото и неизплатено нетно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1211,85 лв., за м. февруари 2025 г. – 1203,02 лв., за м. март 2025 г. – 531,18 лв. Въз основа на посоченото в експертизата последно получено брутно трудово възнаграждение от работника, вещото лице е изчислило, че размерът на неизплатеното обезщетение за срока на предизвестието, след удържан 10% данък по ЗДДФЛ възлиза на 1082,55 лв., а неизплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 27 дни е в размер на 1339,49 лв., след удържане на 10% данък по ЗДДФЛ. Според експертизата при ответното дружество са осчетоводени задължения на Д. И. в общ размер на 900,03 лв. по счетоводна сметка 4893 „Други разчети“ за периода 01.01.2024 г. – 31.03.2025 г. Вещото лице посочва, че процесните РКО не отговарят на изискванията на чл.6, ал.2 от Закона за счетоводството, защото не съдържат предмет и натурално съдържание на стопанската операция, липсва подпис на главен счетоводител и ръководител, съобразно указание на председателя на СД от 13.01.2014 г. Съдът кредитира експертното заключение по първоначалната експертиза, като счита същото за пълно, обосновано, компетентно и отговарящо на поставените въпроси. В частта относно съответствието на РКО с вътрешните правила на дружеството, съдът съобразява, че липсват доказателства работниците и служителите в дружеството да са запознати със съдържанието на посоченото указание към датата на съставяне на РКО.

Ответникът е направил възражение за прихващане на сумата от 900,03 лв., за която твърди, че е получена от ищеца в брой от касата на дружеството, без законово основание и без одобрение на ръководител на дружеството, по 5 бр. РКО, към които са приложени и 7 бр. данъчни фактури за закупени горива, на обща стойност, съответстваща на стойността на получените от ищеца суми по приложените РКО.

Свид. Н. Ш., заемал длъжността „оперативен ръководител производство“ при ответника от 1996 г. до 2025 г. посочва, че ищецът Д. И., макар и работейки на длъжност „пробовземач“, чието изпълнение не изисквало постоянно 8-часово присъствие в лабораторията, по устни разпореждания от свидетеля и от изпълнителните директори е осъществявал и други дейности – работа на бетонния център, в арматурния цех, управление на лекотоварни камиони /напр. Мерцедес с рег. номер, започващ с № ........./ за извозване на метални конструкции и ремонтни работи, управление на служебен автомобил Мерцедес /с рег. номер, започващ с №..../ за превоз на работници. Ищецът имал заболяване, удостоверено с решение на ТЕЛК, с което били съобразявани устно възлаганите му работи.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Н. Ш., Д. Н. и М. Ч. се 3 установява, че според обичайната практика в ответното дружество за изпълнение на заявки със служебните автомобили, лицата, които управляват съответното МПС, получавали суми за зареждане на автомобилите с гориво по устно разпореждане на ръководството – изпълнителните директори или свид. Ш., от касата на дружеството, като подписвали РКО.

При липса на парични средства в касата, такива се предоставяли от изпълнителния директор, от свид. Ш., от главния счетоводител или от диспечера, включително техни лични средства.

След като заредят гориво от обществена бензиностанция и вземат фактурите, най-късно до следващия ден шофьорите ги предавали на лицето, от което са взели съответните суми и фактурите се прикрепяли към РКО. Ако на фактурата не бил изписан рег. номер на автомобила, същият се записвал в РКО. В края на месеца касиерката правела опис на всички създадени през месеца разходни документи и след описването им в касовата книга, разходните документи се предавали на главния счетоводител за осчетоводяване. Свид. Н., работила до м. март 2025 г. в дружеството като главен счетоводител, сочи, че през 2024 г. в „РСК“ АД не е водена счетоводна сметка 45332 „ДДС по непризнати фактури с РКО“.

Когато в някой документ липсвал реквизит и не можел да бъде признат от гледна точка на данъчните документи, разходите се отнасяли в различна разходна сметка за разходи, които не са документално обосновани. Свидетелката заявява, че за автомобили до 1,5 тона не са издавани пътни книжки. Свид. Ш. също твърди, че за товарни автомобили кат. В не са попълвани пътни книжки и не му е известно някой да е разпореждал на ищеца да попълва такива. Свид. Н. сочи, че през 2024 г. ответникът е бил регистриран по ЗДДС и справкитедекларации по ЗДДС били подавани чрез счетоводна програма „Алма“ на „Алма сист“ ООД, като след въвеждане на всички покупки и продажби, в края на месеца, програмата давала възможност за автоматично генериране на дневниците за покупки и продажби и справката – декларация по ЗДДС.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, доколкото са логични, последователни и непротиворечиви, основани са на техни лични наблюдения при работата им в ответното дружество и не противоречат на писмените доказателства по делото.

Въз основа на гласните доказателства съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че с оглед заеманата от длъжника длъжност, той не е имал задължение за управление на служебни автомобили, доколкото от свидетелските показания категорично се установява, че подобни функции са му възлагани устно от ръководството на дружеството.

Ответникът е приложил по делото длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност, в която се посочва, че работникът е длъжен да спазва правилника за вътрешния трудов ред, но липсват доказателства да е бил запознат и задължен да спазва указание от 13.01.2014 г. на председателя на СД /л.127/ относно съставяне, оформяне и валидност на първични и вторични счетоводни документи, регламентиращи и начина за предоставяне и отчитане на служебни аванси.

Според допълнителното заключение по назначената ССчЕ, което съдът също приема за компетентно и обективно, приложените от ответника 7 бр. фактури за закупено гориво са 4 осчетоводени от ответното дружество, включени са в дневниците за покупки на „Русенска строителна компания“ АД като доставки с право на пълен данъчен кредит, като дружеството е ползвало данъчен кредит по всяка от тях.