Определение № 2428 от 18.08.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2428 гр. София, 18.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Иван Коев

Цветина Цолова като разгледа докладваното от Цветина Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20231100604591 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава XXII от НПК.

Производството е образувано по постъпила частна жалба от защитника на подсъдимата – адв. С.М. срещу протоколно определение от 07.06.2023 г., постановено по НОХД №4177/2018 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 3 състав, с което е оставено без уважение искането на защитата на подсъдимата за прекратяване на съдебното производство по делото поради наличието на съществени отстраними процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство, които не позволяват на подсъдимата да разбере деянието, в което е обвинена, като съдът е обявил, че не констатира допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия и пострадалия.

В сезиращия въззивния съд документ защитата излага съображения за неправилност и необоснованост на атакувания първоинстанционен акт. Сочи се, че при изготвяне на внесения за разглеждане в Софийски районен съд обвинителен акт, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила изразяващи се в: наличието на противоречие между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт, доколкото в обстоятелствената част се посочвало, че подсъдимата е възстановила причинените вреди, поради което следвало да бъде повдигнато обвинение по чл. 206, ал. 6 НК, а не както е сторено от прокурора – по чл. 206, ал. 1 НК; в обстоятелствената част на обвинителния акт не били уточнени конкретни дати и периоди на извършване, докато в диспозитива на обвинителния акт били посочени такива, което се явявало противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт. Излагат се също така общи твърдения за неяснота на обвинението, прави се възражение срещу приетата от прокурора правна квалификация на действията на подсъдимата.

Отправя се искане за отмяна на определението на Софийски районен съд от 07.06.2023 г., постановено в открито разпоредително заседание по НОХД № 4177/2018 г. по описа на СРС, НО, 3 състав, с което е отхвърлено искането на защитата за прекратяване на съдебното производството по горецитираното дело, като е направена констатация, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и за постановяване на друго определение, с което направеното искане да бъде уважено.

1

Софийски градски съд, след като се запозна с доводите, отразени в частната жалба, и доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:

Наказателното производство по досъдебно производство № 15010/2016 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. № 28968/2015 г. по описа на СРП е образувано на 12.01.2016 г. срещу неизвестен извършител за това, че в периода от 2009 г. до 2015 г. при условията на продължавано престъпление – с повече от две деяния, които осъществяват по отделно състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, противозаконно присвоил чужди движими вещи – парични суми, които владеел – престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство с постановление от 19.10.2017 г. като обвиняем по горепосоченото досъдебно производство е привлечена подсъдимата Н. П.

М. за това, че в периода от 23.11.2009 г. до 25.06.2015 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление с 58 деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление (по чл. 206, ал. 1 НК), извършени са през непродължителни периоди от време, при една съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, противозаконно присвоила (като не заплатила задълженията към „Софийска вода“ АД за потребената студена вода, а задържала парите за себе си) чужди движими вещи – парична сума в общ размер от 7584,70 лева (седем хиляди петстотин и осемдесет и четири лева и седемдесет стотинки), собственост на различни граждани, живущи в жилищна сграда, находяща се в гр.

София, ж.к. „****, които владеела (били й предоставени в качеството й на касиер, за да заплаща приспадащата се част за всяко домакинство от съответната месечна фактура, издадена от „Софийска вода“ АД за потребената студена вода по партида с клиентски № 1004055534 за общ водомер във вх. ****“). В постановлението за привличане на обвиняем подробно са посочени датите на извършване на деянията и събраната от подсъдимата Н. М. сума от всеки от живущите в горепосочения вход парични суми за съответния месец с цел заплащане задължението към „Софийска вода“ АД за начислената за предходния месец сума за потребена студена вода.

Разследването по досъдебното производство е приключило и материалите по досъдебното производство са изпратени на СРП, с изразено мнение на водещия разследването от 14.12.2017 г. за предаване на обвиняемото лице на съд за престъплението с посочената правна квалификация.

На 07.03.2018 г. прокурор при Софийска районна прокуратура е упражнил правомощието си по чл. 247, ал. 1, т. 1, вр. чл. 246, ал. 1 НПК, като е внесъл в Софийски районен съд обвинителен акт срещу Н. П. М. с предложение за образуване на съдебно производство срещу последната за извършено престъпление по чл. 206, ал.

1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Въз основа на така внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 4177/2018 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 130 състав.

В проведеното на 13.09.2018 г. разпоредително заседание първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство не са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на подсъдимата Н. М.. Така постановеното от съда определение не е обжалвано и протестирано, поради което е влязло в сила.

По първоинстанционното дело, на 08.05.2019 г. е извършено преразпределение на посоченото дело чрез системата за случайно разпределение на основание Заповед № АС-168/22.04.2019 г. на Председателя на Софийски районен съд, като делото 2 разпределено на 3 състав, Наказателно отделение на Софийски районен съд. На 02.10.2019 г. е проведено разпоредително заседание от новоопределения състав на съда, на което страните отново са изразили становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК. Първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство не са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на подсъдимата Н. М.. Така постановеното определение не е обжалвано и протестирано, поради което е влязло в сила.

В заседание от 16.05.2023 г. съдията-докладчик е констатирал, че участието на един от съдебните заседатели по делото е станало обективно невъзможно, поради което на основание чл. 72, ал. 2 ЗСВ е определен нов съдебен заседател, с когото да бъде разгледано първоинстанционното дело.

На 07.06.2023 г. е проведено трето по ред разпоредително заседание, като отново са обсъдени въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК. В така проведеното заседание защитника на подсъдимата М. – адв. М., е изложила съображения за допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на отстранимите на досъдебното производство, аналогични на изложените в депозираната от последната частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на обвинителния акт на прокурора за отстраняване на твърдените от защитата нарушения, като е приел, че обвинителният акт не страда от посочените от защитата пороци. За да постанови контролирания акт, първоинстанционният съд е приел, че в обвинителния акт ясно са посочени мястото и датите на извършване на деянията, като прокуратурата ясно и последователно е описала начина на извършване на инкриминираните й деяния по присвояване на процесните суми. Относно това дали посочените действия на подсъдимата могат да бъдат квалифицирани като обсебване по чл. 206, ал. 1 НК, както е сторил прокурора в обвинителния акт, първоинстанционният съд е приел, че е въпрос по същество на делото. За неоснователно твърдението на защитата за противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт относно посочването в обвинителния акт, че подсъдимата е поела задължението към „Софийска вода“ и по този начин е възстановила причинените вреди, доколкото съдът е приел, че никъде в обвинителния акт не е посочено подобно обстоятелство.

При така установената фактическа обстановка, Софийски градски съд намира от правна страна следното:

Частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд за оставяне без уважение искането на защитата за прекратяване съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване твърдените пороци в обвинителния акт е процесуално допустима – същата е подадена в предвидения в закона срок от заинтересована страна срещу акт на първата инстанция, подлежащ на въззивна проверка.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Правилно първоинстанционният съд е преценил, че процесният обвинителен акт не страда от твърдените от защитата пороци относно липсата на посочени дати на извършване на всяко от инкриминираните на подсъдимата деяния, влизащи в обхвата на продължаваното престъпление. В обвинителния акт ясно и в хронологична последователност е описана осъществената от подсъдимата деятелност по събиране на суми от всеки от живущите на адрес: гр. София, ж.к. „****, в качеството й на касиер на етажната собственост, находяща се на същия адрес. Изключително подробно е посочено за всеки отделен месец каква конкретна сума е предадена на подсъдимата Н.

М. от всеки от живущите на адреса етажни собственици. Нещо повече, цитирани са 3 номерата и датите на издадените от „Софийска вода“ АД фактури за съответния месец, задълженията по които подсъдимата е следвало да заплати с предадените й суми.

Посочена е конкретната дата, на която е извършено всяко от твърдените от прокуратурата деяния от състава на продължаваното престъпление, инкриминирано на подсъдимата. Непосочването на точните дати от всеки месец, на които подсъдимата е получила инкриминираните суми от живущите в етажната собственост, не е нарушение, което да ограничава правата на подсъдимата да разбере в какво е обвинена.

Възражението на защитата, че непосочването на дата на извършване на деянието по отношение на всеки пострадал в началото на обстоятелствената част на обвинителния акт довеждало до противоречие между обстоятелствена част и диспозитив също е неоснователно. Видно от съдържанието на сезиращия съда акт на прокурора, на стр. 4-27 от ОА прокурорът в хронологична последователност е изброил за всеки месец каква сума е събрана от всеки от живущите на адреса- пострадали от процесното престъпление, като за всяко деяние от продължаваното престъпление е посочена датата, на която се твърди да е осъществено изпълнителното деяние на обсебването от страна на подсъдимата. Въпрос на стил и начина на изразяване е структурирането на обвинителния акт от изготвящия го прокурор, доколкото в случая същият ясно, без неясноти и без възможност за различно тълкуване посочва датите, мястото и начина на осъществяване на изпълнителното деяние.

Относно твърдението на защитата за неправилно структуриране и неяснота на обвинението във връзка с формулировката на изпълнителното деяние, осъществено от подсъдимата като незаплащане на задължението към „Софийска вода“ АД, тъй като чрез неплащането на дълг не можело да осъществи присвояването въззивният съд намира следното. С посоченото твърдение относно съдържанието на обвинителния акт се навеждат аргументи за несъставомерност на деянието на подсъдимата по повдигнатото й пред съда обвинение. Посоченото твърдение правилно е било прието за неоснователно от първоинстанционния съд, доколкото формулираното от защитата възражение е въпрос по същество на делото. Следва да се посочи, че разпоредбата на ч. 250, ал. 1, т. 1 НПК не позволява прекратяване на наказателното производство от съда в разпоредителното заседание на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – т.е. поради несъставомерност на инкриминираните действия.