Решение № 18412 от 14.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18412 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110136390 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Образувано е по искова молба от В. В. В. срещу „***, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № *** г. на управителя на „***, и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***“ при ответника; и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ за заплащане на сумата от 6517 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от *** г. до *** г. и за заплащане на сумата от 5483 лв., представляващо обезщетение за разликата в заплатите през времето през което е работил на по-ниско платена работа за периода от *** г. до *** г.

Ищецът В. В. В., твърди, че по силата на Трудов договор № *** г. е бил в трудово правоотношение с ответника „***, в рамките на което е изпълнявал длъжността „***“.

Поддържа, че със Заповед № *** г. на управителя на „***, трудовото му правоотношение е било прекратено на основание дисциплинарно уволнение. Твърди незаконосъобразност на уволнението - не са му искани обяснения за обстоятелства, за които му е наложено наказание, заповедта не е мотивирана предвид нормата на чл. 195, ал. 1 КТ, не е извършил нарушението на трудовата дисциплина, което се твърди в заповедта, наложеното му наказание „уволнение“ не съответства на тежестта на нарушението. Моли съда да признае уволнението му за незаконно, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да му присъди обезщетение по чл. 255, ал. 1 и ал. 2 КТ. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „*** е подал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди уволнението да е законосъобразно извършено, като са налице предпоставките на посоченото уволнително основание.

Поддържа, че от събраните писмени доказателства се установявало по категоричен начин, че ищецът е извършил твърдяното нарушение, за което му е било наложено дисциплинарно наказание. Посочва, че процесната уволнителна заповед е мотивирана съобразно 1 изискванията на КТ, както и че при индивидуализацията на наказанието е спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ. На ищеца са искани обяснения за същите обстоятелства, за които е било наложено наказанието, каквито той отказал да даде. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не е спорно между страните по делото, и от събраните писмени доказателства – Трудов договор № *** г. и допълнителни споразумения към него № *** г. , се установява, че между ищеца В. В. В. и ответника „*** е било налице валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът изпълнявал длъжността „***“ при ответника, на пълно работно време и с брутно месечно трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец преди уволнението (м.март) в размер на 4535,35 лв.

По делото е представен сигнал от В. Н. Б. от *** г., с който уведомява управителя на „***, „за сериозно нарушение на трудовата дисциплина, извършено от служителя В. В. В., на длъжност „***“, по време на нощна смяна в периода вечерта на *** г. (петък) срещу *** г. (събота)“. В сигнала се твърди, че по информация от негови преки колеги, получена на *** г., В. е консумирал около 6 бири по време на работната си смяна. Посочено е, че при извършена проверка на камерите за видеонаблюдение, се потвърдило присъствието на служителя в нетрезво състояние и поведението му, съответстващо на употреба на алкохол.

Като писмено доказателство е приет и констативен протокол от *** г., изготвен от В.

Н. Б., М. Г. З. и Л. Л. А., в който е посочено, че след получен сигнал от колеги на служителя В. В. В., както и след извършена проверка чрез видеонаблюдение, било установено следното: 1) В нощната смяна от *** г. (петък) срещу *** г. (събота) В. В. В. е консумирал алкохол (около 6 бири) по време на работния процес.; 2) В телефонен разговор със служителя, той сам потвърди, че е употребил алкохол по време на смяната; 3) проверката на камерите потвърди присъствието му и поведението, съответстващо на употреба на алкохол.

С покана от *** г. на управителя на ответното дружество е поискано от ищеца на основание чл. 193 ГПК обяснения в срок до 3 дни от получаването на поканата във връзка с извършване на нарушение на трудовата дисциплина – употреба на алкохол по време на работа в нощна смяна от *** срещу *** г.

Не е спорно, че ищецът не се е възползвал от възможност да даде своите писмени обяснения.

Със заповед № *** г. на управителя на „*** е наложено на В. В. В. дисциплинарно наказание „уволнение“. В мотивите е посочено, че на дата *** г., служителят В. В. В., заемал длъжността „***“, се е явил на работа в нетрезво състояние, с което е нарушил трудовата дисциплина, застрашил е безопасността на работния процес и е нарушил вътрешния трудов ред. Посочено е още, че след извършена проверка и съставен констативен протокол се установява, че служителят е употребил алкохол преди или по време на работното време.

Със заповед № *** г. на управителя на „*** е прекратен без предизвестие трудовия договор на В. В. В. на длъжност „***“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – дисциплинарно уволнение.

Заповед № *** г. и заповед № *** г. са връчени на ищеца В. В. на *** г.

По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите В. Н. Б. и Л. Л. А..

Свидетелят В. Б., работещ на длъжност „***“ при ответника, разказва, че *** г. й са се обадили от *** да проверят защо закъснява хляба. Свидетелката веднага се обадила на шофьорите, които й казали, че хлябът закъснява, защото не е бил готов навреме. По-късно същия ден свидетелката ги попитала каква е причината да не тръгнат навреме, при което шофьорите й казали, че продукцията не била готова и В. и другият колега, който е бил на 2 смяна с него – К., са изглеждали в нетрезво състояние. Отново на същия ден – *** г. друг служител на дружеството – С., се обадил на свидетелката и й съобщил, че през нощта ищецът В. му се обадил и го помолил, когато приключи със своята работата, да му помогне, тъй като с К. не са успели да приготвят продукцията навреме. С. отишъл на място и видял, че В. и К. били в нетрезво състояние. К. си тръгнал веднага, а В. и С. приготвили продукцията. Продукцията обаче била издадена със закъснение – между *** -*** часа. На същия ден, свидетелката се обадила на управителя М. З. и й съобщила за казаното от С..

Свидетелства, че М. й казала, че се е обадила на ищеца В. и му поискала обяснения защо е употребил алкохол на работното си място, а ищецът не отрекъл, а е казал, че „4 бири не са нищо“. Свидетелката посочва, че на *** г. към *** часа служител на дружеството, изпратил съобщение във вайбър на св. А., че К. отново е пиян и не могат да продължат работа. По това време ищецът не бил на работа. Твърди, че към *** часа тя и св. А. отишли да проверят на място твърденията на служителя. Посочва, че К. бил във видимо нетрезво състояние.

Когато го попитали дали и вчера е пил, К. потвърдил и добавил: „Те не ти ли казаха, че ние пием заедно. На В. лично съм му купил 6 бири, празните бутилки още са в колата“.

Свидетелката твърди, че прегледали видеозаписите на камерата, намираща се в помещението, в което работил В.. Свидетелства, че на видеозаписа се виждало как В. при пристигането си на работа, изважда плик, в който има стъклени бутилки с бира и ги прибира в хладилника. По нататък на записа се виждало как по време на работа, В. изваждал бирите и консумирал от тях. Не е видяла точно колко бири е извадил и консумирал ищеца, но знае със сигурност за „поне 4 бири“. Не е видяла етикет, марка и процент алкохолно съдържание, но е категорична, че ищецът е пил от бутилка от бира. Поддържа, че на записа първоначално не се забелязвало нещо необичайно в поведението на ищеца, но в един период неговите движения започнали да стават забавени. Твърди, че на следващата вечер видяла бутилките бира в колата на К..

Свидетелят Л. А., заемащ длъжността „***“ в ответното дружество, твърди, че е станал свидетел на видеоклип, в който се вижда, че през работно време в нощна смяна на *** г. срещу *** г. ищецът В. употребява алкохол, по конкретно – бира. Посочва, че на клипа се виждало, че ищецът и колегата му са си сложили бири в хладилника и от време на време си взимат, пийват си и продължават да работят. Твърди, че в събота сутринта шофьорите от отдел „***“, му се обадили и му съобщили, че продукцията закъснява, че се наложило колега от друг обект нощна смяна да дойде и да им помага, тъй като В. и колегата му „са се направили на щайги“. Свидетелят твърди, че към ***-*** часа на следващия ден той и св.

В., отишли на работното място на ищеца, тъй като малко преди това служител написал на св. В., че колегата, с който ищецът работил през нощта, пак е пиян. На място видели, че колегата на ищеца е във видимо нетрезво състояние, като когато поискали обяснение от него, той се оправдал, че не пие само той, а „В. вчера изпи 5-6 бири“. Казал им също, че празните бутилки от бира са в неговия автомобил. Посочва, че в събота, не си спомня преди обяд или след обяд, със св. В. гледали камерите. В понеделник отново прегледали записите „по-детайлно“, при което видели как ищецът си взима от време на време шишето и си пийва, а другият служител пиел от чаша, която в последствие се установило, че било водка.

Категоричен е, че на записите се виждало, че ищецът пие от бирени бутилки. Уточнява, че по принцип, ако има някакъв проблем, шофьорите се обаждали на него, но е възможно в събота да са уведомили и св. В.. Добавя още, че събота вечерта колата на К. е била на паркинга, но не е видял твърдяните от него бутилки бира в колата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на 3 субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените преклузии. Съгласно трайно установената практика ищецът по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца в исковата молба. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може да се произнася по него (вж. Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ Г. О., Решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV Г. О. и цитираните в последното решения).

След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Още по-малко това може да направи въззивният съд, ако новите факти се посочват за първи път във въззивната жалба или по-късно във въззивното производство. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Още по-малко това може да направи въззивният съд, ако новите факти се посочват за първи път във въззивната жалба или по-късно във въззивното производство. След предявяване на иска ищецът може да навежда нови факти при предвидените от ГПК условия и срокове, ако е направил съответното възражение срещу правото на работодателя за прекратяване на трудовия договор, но е пропуснал да посочи фактите, на които то се основава. Съдът не може да излиза извън рамките на правния спор по делото и да се произнася по невъведени възражения. По-специално, при оспорване на уволнение като незаконно съдът се произнася само по наведените от ищеца чрез възраженията му фактически основания, които според уволненото лице опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение (вж. Решение № 335 от 07.06.2024 г. по гр. д. № 4502/2023 г., IV г. о., ВКС, Решение № 430 от 17.01.2014 г. по гр. д. № 1475/2013 г., IV г. о., ВКС, Решение № 113 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 3842/2016 г., III г. о., ВКС и цитираната в тях съдебна практика).