Решение № 185 от 18.08.2025, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Враца, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20241400500710 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от Б. А. К. от гр.Мездра, чрез упълномощения му адвокат Д. И., против решение №199/10.10.2024г.на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело №185/2023г., с което предявените от жалбоподателя искове по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, са били отхвърлени като неоснователни.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Развиват се оплаквания за нелогичност и непоследователност на изложените от районния съд мотиви, като се поддържа, че е извършено смесване на темите за собствеността върху спорната част от бетоновата площадка с административния и физически достъп на ищеца до площадката и двете сгради около нея. Посочва се, че въпросът за достъпа няма отношение към собствеността, поради което неправилно районния съд се е занимал с него. Поддържа се също, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като е игнорирал показанията на св.Н. К. и А. Т., не е анализирал в пълнота заключението на в.л.М., не е кредитирал заключението на в.л.Д. Н. и не е анализирал съображенията на ищеца във връзка с реституционните права на праводателите на ответното дружество.

1

В жалбата се излагат подробни доводи, че ищецът е собственик на процесния имот и собствеността му е била оспорена от ответника едва с поставянето на ограда през 2022г., като по този начин е възпрепятствана и възможността му да достигне до останалата част от площадката си и до притежаваните от него сгради.

По-натам в жалбата се развиват доводи, че тъй като ищецът е придобил бетоновата площадка, заедно с правото на строеж, то това означава, че той има правото както да ползва земята в рамките на необходимото за пълноценното ползване на площадката, така и правото на строеж върху самата земя. Посочва се, че дори да се приеме, че ответникът е собственик на замята под площадката, собствеността на ищеца върху самата площадка и върху правото на стоеж не може да се ограничава.

Посочва се също, че решението на ПК-Мездра от 19.03.1999г. за възстановяване на правото на собственост върху имота на ответника, е издадено в противоречие с разпоредбата на чл.10б от ЗСПЗЗ, тъй като в имота е имало реализирано строително мероприятие-бетоновата площадка.

Жалбоподателят сочи също, че на евентуално основание-придобивна давност, е станал собственик на процесната площадка, тъй като е владял необезпокоявано имота в продължение на повече от 5 години, считано от датата на покупката на площадката, а считано от 1984г. площадката е владяна непрекъснато от неговия праводател „РЕССТ“ЕООД.

Въз основа на всички изложени до тук съображения, жалбоподателят счита, че разполага и с правото на обезщетение по чл.59 ЗЗД от незаконното отнемане на възможността му да ползва собствения си имот.

Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове с присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемото „Д. трейд“ЕООД, чрез упълномощения му адвокат В.Д., е постъпил писмен отговор, с който подадената въззивна жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че ищецът не е провел пълно и главно доказване за наличието на всички предпоставки за уважаване на исковете, при което обжалваното решение на РС-Мездра се явява съобразено с материалния закон, при правилно изяснена фактическа обстановка. Развиват се съображения, че правилно и въз основа на представената по делото заповед №111/20.02.1989г. районният съд е приел, че достъпът до собствените на ищеца сгради се осъществява по нарочно проектирана улица. Посочва се също така, че нот.акт за покупко-продажба, с който ищецът се легитимира като собственик, е издаден след влизане в сила заповедта на кмета на Община Мездра за попълване на кадастралния план. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемото дружество се присъдят направените по делото разноски за производството пред въззивната инстанция.

С въззивната жалба и с отговора страните не представят доказателства и не 2 правят доказателствени искания.

Във въззивното производство обаче съдът служебно е назначил техническа експертиза, чието заключение е прието.

В проведеното на 03.07.2025г. открито съдено заседание въззивният съд е констатирал вписана промяна в правно организационната форма на въззиваемото дружество от „Д. трейд“ЕООД на „Д. трейд“ООД.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Мездра е бил сезиран с предявени от Б. А. К. от гр.Мездра против „Д. трейд“ЕООД-гр.Враца обективно съединени искове за: 1/ признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът е собственик на приблизително 230 кв.м. от общо 400 кв.м. от бетонова площадка, цялата в площ от 1480 кв.м., намираща се върху поземлен имот, находящ се в град *** по плана на град Мездра, при следните граници: НОВ БРИГАДЕН СТАН нанесен в АГКК като Сграда с идентификатор *** от североизток, СТАР БРИГАДЕН СТАН, нанесен в АГКК като Сграда с идентификатор *** от югоизток, ПИ с идентификатор *** от югозапад и северозапад, заедно с правото на строеж върху мястото и които понастоящем са включени в границите на ПИ с идентификатор ***, който е собственост на „Д. трейд“ ЕООД; 2/ за осъждането на ответника да предаде владението върху горепосочените приблизително 230 кв.м. от общо 400 кв.м. от бетонова площадка, цялата в площ от 1480 кв.м.; 3/ за осъждането на ответника да заплати сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неправомерно ползване на спорната част от бетоновата площадка за периода от 06.12.2022г.до датата на предявяване на иска; 4/ за осъждането на ответника да заплаща на ищеца сумата от по 500 лв.месечно, представляваща обезщетение за неправомерно ползване на спорната част от площадката, считано от датата на предявяване на иска до предаването на владението върху площадката.

В исковата молба се твърди, че с нот.акт №69, том І, дело №110/11.04.2002г.на съдия по вписванията при РС-Мездра, ищецът закупил от „РЕССТ“ЕООД-гр.Мездра 400 кв.м. от бетонова площадка, цялата с площ от 1480 кв.м., които са разположени в ПИ, находящ се в *** по плана на гр.Мездра, а именно пред Нов бригаден стан и Стар бригаден стан, заедно с правото на строеж върху мястото. Поддържа се, че продавачът „РЕССТ“ЕООД-гр.Мездра, със статут на държавна фирма, се легитимирал като собственик с нот.акт №30, том І, дело №982001г. и с Акт за държавна собственост №57/01.09.1999г., като разполагал и с надлежно разрешение за разпореждане с 3 площадката, съгл.заповед № ЛД 41-245/05.04.2001г.на министъра на земеделието и горите.

Ищецът посочва също, че е собственик и на граничещите с площадката Нов бригаден стан и Стар бригаден стан, които тя обслужва, а ответникът „Д. трейд“ЕООД е собственик на съседния, от юг и от запад на 400-те кв.м.от площадката, недвижим имот-ПИ с идентификатор *** по кадастралния план на гр.Мездра, с площ от 10777 кв.м.

Твърди се, че съгласно представената извадка от АГКК в поземления имот на ответника са включени и спорните около 230 кв.м. от собствените на ищеца 400 кв.м.бетонова площадка, като още през 2022г., към 06.12.2022г., ответникът е оградил имота си с телена ограда, при което е лишил ищеца от владението на спорната част от площадката.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника „Д. трейд“ЕООД е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. В отговора се поддържа, че по силата на нот.акт за покупко-продажба №108, том VІІІ, дело №1657/2008г.на съдия по вписванията при РС-Мездра, той е придобил собствеността върху ПИ с идентификатор *** по кадастралния план на гр.Мездра, с площ на имота от 10777 кв.м. Посочва се, че с решение №2636/19.03.1998г. на ПК-Мездра по преписка №01382А/27.11.1991г. на праводателите на ответника-наследници на Г. И. Г., б.ж.на гр.Мездра, е възстановена собствеността в стари реални граници на 10 770 кв.м.нива в м.“Боденска бара“ и тъй като имотът е попадал в строителните граници на гр.Мездра, на осн.чл.44, ал.1, т.12 от ЗМСМА, вр.с чл.6, т.7 от ЗТСУ(отм.) със заповед №60/2.02.2001г.на кмета на гр.Мездра действащия кадастрален план на града е бил попълнен с имот пл.№1786 от 10 770 кв.м. в кв.118.

Ответникът поддържа, че ищецът е придобил правото на собственост върху част от бетоновата площадка след влизане в сила на заповедта за попълване на кадастралния план, а съгласно удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ на Община Мездра от 08.03.2001г. възстановеният имот е бил незастроен.

В заключение ответникът посочва също така, че достъпът на ищеца до собствените му Нов и Стар бригаден стан не е възпрепятстван от ограждането на ПИ с идентификатор ***, а се осъществява по предвидена пътна връзка от ПИ ***.

При тези твърдения и доводи ответникът иска предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С протоколно определение от 08.11.2023г. по молба на ищеца районният съд е допуснал изменение на предявените искове, съгласно което ревандикационният иск следва да се счита предявен за 208 кв.м., а исковете за обезщетение-съответно за сумата от 1187,10 лв.за периода 06.12.2022г.-17.02.2023г. и за сумата от 499,20 лв.месечно за периода от 17.02.2023г. до освобождаването на процесната част от 4 бетоновата площадка.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства и са изслушани заключенията на съдебно- техническа и съдебно-оценителна експертизи.

Пред въззивния съд е назначена и изслушана допълнителна техническа експертиза.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено заверено копие от акт №57 за държавна собственост, съставен на 01.09.1999г. /АДС №57/01.09.1999г./, от който се установява, че за частна държавна собственост бил признат склад с площ от 86 кв.м., на един етаж, масивна конструкция и с дата на построяване 1950г., находящ се в зона ІІІ, кв.118, парц.ІІ по плана на гр.Мездра, при граници на имота: от север-улица, от юг-сграда, р.Боденска бара, от изток-пасище и от запад-парцел. В акта за държавна собственост е посочено, че имотът е включен в капитала на „РЕССТ“ЕООД-гр.Мездра, а в графа „забележки“ са изброени административна сграда, трафопост, склад, гаражна площадка от асфалт и бетон-1600 кв.м., стар и нов бригаден стан, автомивка, ремонтна работилница и терен22 710 кв.м.

На базата на акта за държавна собственост „РЕССТ“ЕООД-гр.Мездра се сдобило с констативен нотариален акт за собственост №30, том І, дело №98/2001г., по силата на който дружеството било признато за собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Мездра, зона ІІІ, кв.118, пар.ІІ, а именно: тоалетна, административна сграда, склад, ремонтно хале с портален кран, бетонов канал и мивка за коли, нов бригаден стан, стар бригаден стан, трафопост, бетонова площадка от 1480 кв.м., подпорна стена и бетонови пътеки, заедно с правото на строеж върху така изброените сгради.

Както това е видно от представената заповед №РД41-245/05.04.2001г.на министъра на земеделието и горите, по силата на същата и на осн.чл.147, ал.2 от ТЗ, чл.10, ал.1 от ПРУПСДП, на „РЕССТ“ЕООД /в ликвидация/-гр.Мездра било разрешено да продаде недвижими имоти, в т.ч. и сгради, заедно с правото на строеж на сградите.