Решение № 2919 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2919 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100503146 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №17491 от 26.10.2023г., постановено по гр.дело №14563/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 29-ти състав, е осъден А. Ю. А., с ЕГН **********, да заплати на С. К. С., с ЕГН **********, и П. Г. С., с ЕГН **********, при условията на разделност, при равни квоти следните суми: на основание чл.79, ал.1 вр. чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД сумата от 2053.3 6 лв., съставляваща консумативи за топлинна енергия по фактури за периода м.05.2019г. до м.09.2019г. за ползването на недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к."********", бл********; въз основа на договор за наем от 01.01.2018г.; сумата от 11.9 7 лв., представляваща такса за "дялово разпределение" въз основа на издадени фактури за периода от 18.03.2019г. до 31.10.2019г.; както и сумата от 658 лв., представляваща дължими разходи за управление и поддръжка към "Образцов вход" ООД, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2022г. до окончателното плащане, като отхвърля исковете с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.232, ал.2 пр.1 от ЗЗД за сумата от 6000 лв., представляваща наемно възнаграждение по договор за наем от 01.01.2018г. за недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к."********", бл********; за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019г.; исковете с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД за консумативи за топлинна енергия за разликата над сумата от 2053.3 6 лв. до претендирания размер от 2069.6 1 лв. и за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2019г., за такса за "дялово разпределение" за разликата над сумата от 11.97 лв. до предявения размер от 26.8 3 лв. и за периода 01.01.2018г. до 17.03.2019г., за сумата в размер на 7 0 0 лв., представляваща консумативи за предоставени ВиК услуги за 1 периода от 01.01.2018г. до 31.10.2019г., както и искането за осъждане на ответника - А.

Ю. А., с ЕГН **********, да заплати на ищците - С. К. С., с ЕГН **********, и П. Г.

С., с ЕГН **********, сумите при условията на активна солидарност. С решението е осъден А. Ю. А., с ЕГН **********, да заплати на С. К. С., с ЕГН **********, и П. Г.

С., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 135.3 4 лв., сторени разноски по делото. С решението са осъдени С. К. С., с ЕГН **********, и П. Г. С., с ЕГН **********, да заплатят на А. Ю. А., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 35.69 лв., сторени разноски по делото. С решението е осъден А. Ю. А., с ЕГН **********, да заплати на адв.А. Б., от САК, с личен №1600279710, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата от 515.2 8 лв., адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищците по делото. С решението са осъдени С. К. С., с ЕГН **********, и П. Г. С., с ЕГН **********, да заплатят на адв.В. П., от САК, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата от 1284.7 2 лв., адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ответника по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ищците - С. К. С., с ЕГН **********, и П. Г. С., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.А. Б., от САК, с която се обжалва решение №17491 от 26.10.2023г., постановено по гр.дело №14563/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 29-ти състав, в частта в която са отхвърлени предявените при условията на субективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.232, ал.2, пр.1 и пр.2 ЗЗД. Поддържа се, че първоинстанционното решение е направилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие на събраните по делото доказателства. Не се излагат конкретни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искове спрямо ответника. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна - А. Ю. А., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.В. П., от САК, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че първоинстанционното решение в обжалваните части е законосъобразно, постановено при правилно обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния и процесуалния закон. По същество моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендира се за настоящата въззивна инстанция присъждане на адвокатско възнаграждение за адв.В.

П., от САК, по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за осъществено безплатно процесуално представителство на въззиваемата страна по делото.

Предявени са от С. К. С., с ЕГН **********, и П. Г. С., с ЕГН **********, срещу А. Ю. А., с ЕГН **********, при условията на субективно и обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.232, ал.2, пр.1 и пр.2 ЗЗД.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба съдът намира, че на инстанционен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са отхвърлени предявените при условията на субективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.232, ал.2, пр.1 и пр.2 ЗЗД.

Постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените осъдителни искове с правно основание чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД за сумата от 2053.3 6 лв., съставляваща консумативи за топлинна енергия по фактури за периода 2 м.05.2019г. до м.09.2019г. за ползването на недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к."********", бл********; въз основа на договор за наем от 01.01.2018г.; за сумата от 11.9 7 лв., представляваща такса за "дялово разпределение" въз основа на издадени фактури за периода от 18.03.2019г. до 31.10.2019г.; както и з а сумата от 658 лв., представляваща дължими разходи за управление и поддръжка към "Образцов вход" ООД, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2022г. до окончателното плащане, като необжалвано е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна в процеса, срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че решението на СРС е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 ГПК/, за основателността на предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл. 232, ал.2, пр.1 и пр.2 ЗЗД в тежест на въззивниците-ищци е да докажат при условията на пълно и главно доказване валидно сключен договор за наем, обвързващ страните, предаването на процесния недвижим имот срещу задължение от страна на наемателя за заплащане на наемна цена, съответно за заплащане на консумативни разходи за топлоенергия, ВиК услуги и етажна собственост, респективно че наемодателите са изпълнили задълженията си по договора, т.е. че са изправна страна, размерът на наемната цена, съответно размерът на консумативните разходи, както и настъпване изискуемостта на претендираните с предявените искове вземания. В тежест на въззиваемия -ответник е да докаже възраженията си, както и плащане.

Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу правилността на първоинстанционното решение. По бланкетна въззивна жалба въззивният съд следва да се произнесе само по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и по правилното или неправилно приложение на императивни материалноправни норми, който извод следва от разпоредбата на чл.269 ГПК и дадените разяснения в т.1 и т.2 от Тълкувателно решение №1/9.12.2013г. по т.д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според които въззивният съд проверява служебно решението само по отношение на приложението на императивните материалноправни 3 норми, защото прилагането на тези норми е в обществен, а не личен интерес, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото. Извън хипотезите на нищожност, недопустимост или неправилност на решението поради неправилно приложение на императивни материалноправни норми, при разглеждане на делото и постановяване на решението си въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната жалба конкретни пороци на първоинстанционното решение и изведените от тях твърдения и искания на жалбоподателя. Поради това се налага изводът, че и при бланкетна въззивна жалба, в която жалбоподателят е направил довод за неправилност на решението, без да конкретизира отделни оплаквания за неправилността на акта, въззивният съд дължи произнасяне по съществото на делото, като формира собствени изводи по съществото на материалноправния спор въз основа на установените от първоинстанционния съд факти и обстоятелства, независимо дали потвърждава или отменя решението /арг. от чл.271, ал.1 ГПК/.

Предвид характеристиките на въззивното производство като ограничен въззив, въззивната инстанция следва да постанови решението си при съобразяване на фактите, установени по делото. При бланкетна въззивна жалба дейността на въззивния съд се изчерпва с извършване на правилната според него правна квалификация и субсумиране на събрания фактически и доказателствен материал под приложимата според въззивния съд материалноправна норма, т.е. гарантиране на съответстващи на установените факти правни изводи /ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна по спора/. Това означава, че ограниченият от посоченото в жалбата въззивен съд не може, без съответно оплакване, да проверява обосноваността на която да било фактическа констатация на първоинстанционния съд, нито да проверява дали тя е направена при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд може да приеме за доказани различни факти от тези, приети от първоинстанционния съд, само при съответно оплакване за необоснованост или съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и при обсъждане на събраните във въззивното производство доказателства за новооткрити и новонастъпили факти. По подадена бланкетна въззивна жалба, в която не са посочени конкретни и изрични пороци на обжалваното решение или на част от фактическите и правни изводи, приети от първоинстанционния съд, и при липса на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на императивна материалноправна норма, е недопустимо извършване на цялостна проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение от въззивния съд. В този смисъл е решение №670 от 27.12.2010г., постановено по гр.дело №1728/2009г. на ВКС, както и решение №27 от 12.03.2018г., постановено по гр.дело №2650/2017 г. на ВКС. По подадена бланкетна въззивна жалба, в която не са посочени конкретни и изрични пороци на обжалваното решение и при липса на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на императивна материалноправна норма, е недопустимо извършване на цялостна проверка правилността на обжалваното първоинстанционно решение от въззивния съд. Аргументи в този смисъл са изложени в решение №172 от 10.04.2017г., постановено по т.дело №2312/2015г. на ВКС.