Акт от 22.03.2010, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 6

Номер

6

Година

17.01.2011 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

12.16

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Георги Стоянов Милушев

Секретар:

Славея Топалова

Йорданка Георгиева Янкова

Ангел Фебов Павлов

Прокурор:

Николай Христов като разгледа докладваното от

Ангел Фебов Павлов

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20105100600276 по описа за

2010 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 114/28.10.2010 г., постановено по Н.А.Х.Д. № 489/2010 г. по описа на РС – К., същият съд е признал подсъдимия П. Ж. П., роден на 20.03.1958 г. в Г. Х., живущ в същия град, български гражданин, женен, неосъждан, ЕГН *, за виновен в това, че на 18.05.2009 г. в Г. Х., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно: в канцеларията на РС – Х. написал с химикал върху материали по делото следното: върху Постановление за внасяне на делото в съда на РП - Х. от 23.04.2009 г. „Лицето - М. М. Х. е умрял човек”; върху Разпореждане за насрочване на дело на съдия Мартин Кючуков – „насрочено е дело за мъртвец”; върху жалба от М. М. Х. от 05.06.2008 г. срещу ЖАЛБА - „от мъртвеца”; върху Обяснения от М. М. Х. от 04.06.2008 г. под Обяснения - „от „мъртвеца”; върху Обяснения М. М. Х. от 17.07.2008 г. под обяснения „от мъртвеца”, върху обяснения от А. Н. Й. от 17.07.2008 г. под Обяснения „от мъртъв”; върху Протокол за разпит на свидетел по ДП № 708/2008г. по описа на РУ на МВР Х. срещу М. М. Х. – „мъртвец” - престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, поради което и на осноевание чл. 78а вр. чл. 2, ал. 2 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба” в размер на 800 лева.

Подс. П. е осъден още за заплати по сметка на РС - К. направените по делото разноски в размер на 98 лева.

В законоустановения срок срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подс. П. Ж. П.. Жалбоподателят твърди, че никога не е извършвал хулигански действия, а причината за това обвинение представляват тежки престъпления, които са извършени спрямо самия жалбоподател и семейството му, извършени от окръжен прокурор и високопоставена районна съдийка, като излага подробни твърдения за такива противозаконни действия. Сочи, че районният съд не е приел нито едно искане на подсъдимия за разкриване на тези престъпления, като заявява и това, че му е отказана защита. Посочва още и това, че не са уважени исканията му за отвод по отношение на първоинстанцÞонния съд. Счита, че е нарушен материалният закон. Моли да бъде отменена наложената му глоба. Прави и искане за изпращане на делото за разглеждане на ОС – Пловдив.

В срока по чл. 322 от НПК не са постъпили писмени възражения срещу подадената жалба. Не са постъпили и допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата, по реда на чл. 320, ал. 3 от НПК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият, поддържа така подадената жалба. Счита, че разпитаните като свидетели от първоинстанционния съд служители на РС – Х. не са обективни, а показанията им съдържат противоречия. Изразява становище, че въззивният съд също не е безпристрастен и че наказателното производство е част от кампания срещу него. Отрича да е автор на инкриминираното надписване върху различни книжа, част от съдебно дело, във връзка с което му е повдигнато обвинение. Счита, че налице противоречия между отделни изявления по делото на един от свидетелите, бивш служител от съдебната охрана в РС – Х., като може да бъде извлечено, че жалбоподателят визира тази част от изявленията на свидетеля по делото, относно това дали последният е заварил подсъдимия да пише върху делото или го е видял на излизане от канцеларията. Излага довод за нелогичност на заявеното от същия служител, че е видял П. да пише върху делото докато, едновременно с това, деловодителката го е дърпала от ръцете му; счита, че не е възможно да пише при такива обстоятелства. Посочва това, че въпросното съдебно дело е било разгледано от РС – Х. и РП – Х. и ако е имало подобни писания, то още тези инстанции са щели да вземат отношение по случая. Оспорва и експертното заключение, като твърди, че вещото лице не му е снело съответните образци. Същевременно заявява, че е погледнал делото и било възможно да е писал „някои от нещата”, но не ги е писал „в никое заседание”. В тази връзка сочи и това, че „някои от тези съобщения” ги е давал на „адвоката, той да отговори по някакъв начин и той най-вероятно ги е вмъкнал там”. Твърди, че не се е държал непристойно.

Прокурорът от ОП – К. счита въззивната жалба за неоснователна и моли второинстанционният съд да я остави без уважение, като потвърди обжалваното решение. Излага становище, че същото решение почива на събрания доказателствен материал. Сочи, че са налице съставомерните признаци на инкриминираното деяние. Твърди, че подсъдимият е извършил непристойни действия, проявил е груба сила и агресия към служители на РС – Х., с поведението си е предизвикал възмущение у присъстващите лица и е внесъл дезорганизация в работата на съдебните служители. Излага становище, че с инкриминираното деяние грубо се засягат общоприетите правила на приличие.

Въззивният съд намира, че процесната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, при спазване на изискванията за форма и съдържание, а по същество е неоснователна. Съдът, след като провери изцяло - по реда на чл. 314 от НПК - обжалваната присъда, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, намира:

По делото се установява следната релевантна фактическа обстановка:

На 18.05.2009 г., към 10:30 часа, подс. П. Ж. П. отишъл в канцеларията на наказателното деловодство на РС – Х., за да направи справка по наказателно дело, водено срещу сина му П. П. П.. В деловодството в това време се намирали св. Е.Т., св С.П. и св. Р.У.. Делото – Н.А.Х.Д. № 368/2009 г. по описа на РС – Х., било дадено на подс. П. от св. П.. В момента на получаването му подсъдимият станал нервен и агресивен, започнал да чука с ръка по него и казал, че то е водено от мъртвец. Казал на св. П. да направи справка в компютъра и да види, че наистина визираното от него лице е мъртво. Споменатата служителка му отговорила, че тя и другите служителки в деловодството не могат да извършват такива справки. При това П. Ж. П. се ядосал и се развикал към служителките в смисъл защо са им компютрите, щом не могат да направят такава справка. Св. С. П. уведомила подсъдимия за законовата възможност да бъдат направени писмени възражения и представяне на доказателства в 7-дневен срок от получаване на съобщението, което е било предназначено за сина му. П. извадил една кутия цигари и записал върху нея номера на делото. Като видяла това, служÞтелката от деловодството П. му предоставила лист, за да води записки върху него. П. П. продължил да изразява на висок глас недоволството си от това, че делото се водело от мъртвец и ругаел съдебната система. Подс. П. започнал да пише върху самото дело. В един момент св. Т. забелязала това и му извикала веднага да спре. Последната се опитала да вземе делото от ръцете на П., питайки го дали знае какво прави и казвайки му, че това е недопустимо и нередно. Подс. П. П. обаче заявил, че това дело е негово и ще прави с него каквото си поиска, че няма да го остави и иска да се види с прокурор Делчо Лавчев, за да разговаря с него. Това поведение на подсъдимия силно възмутило служителките от деловодството. Св. П. извикала св. П. К. П., който към онзи момент бил служител на ОЗ „Охрана” – Х. към ГД „Охрана”, МП. Служителят на ОЗ „Охрана” влязъл в деловодството докато подсъдимият все още пишел върху делото. В момента, в който П. Ж. П. забелязал охранителя, оставил делото, заявил, че отива при прокурор Лавчев и излязъл от помещението. След това съдебните служителки установили какво и върху кои листове от делото е писал подс. П. П.; подсъдимият бил написал следното върху различни книжа по делото: върху Постановление за внасяне на делото в съда на РП - Х. от 23.04.2009 г. „Лицето - М. М. Х. е умрял човек”; върху Разпореждане за насрочване на дело на съдия Мартин Кючуков – „насрочено е дело за мъртвец”; върху жалба от М. М. Х. от 05.06.2008 г. срещу ЖАЛБА - „от мъртвеца”; върху Обяснения от М. М. Х. от 04.06.2008 г. под Обяснения - „от „мъртвеца”; върху Обяснения М. М. Х. от 17.07.2008 г. под обяснения „от мъртвеца”, върху обяснения от А. Н. Й. от 17.07.2008 г. под Обяснения „от мъртъв”; върху Протокол за разпит на свидетел по ДП № 708/2008г. по описа на РУ на МВР Х. срещу М. М. Х. – „мъртвец”. Случилото се притеснило много служителките от деловодството, а поведението на подс. П. ги възмутило.

Подсъдимият е неосъждан. Същият е агресивен и не се ползва с добри характеристични данни по местоживеене. Имущественото му положение не е добро - доходите на П. възлизат на 350 лева месечно (трудово възнаграждение).

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Е.Т., С.П., Р.У. и П. П. (дадени в хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното производство), от заключението на назначената съдебно-графическа експертиза, от заявеното от вещото лице по тази експертиза в съдебно заседание, от приложените заверени копия от документи по Н.А.Х.Д. № 368/2009 г. по описа на РС – Х., от приложените справка за съдимост на подсъдимия и характеристична справка за същия, от приложената декларация от подсъдимия за семейното и имотното му състояние.

Показанията на гореизброените свидетели са логични и последователни, като цяло – без противоречия помежду си. Действително, между показанията на св. Т. – от една страна – и показанията на свидетелите П., П. и У., дадени в хода на досъдебното производство, съществува противоречие относно това кога подсъдимият е оставил делото – преди или след идването на служителя от съдебната охрана. В това отношение следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите П., П. и У., които са в смисъл, че подс. П. П. е оставил делото едва при идването на св. П.. На първо място, показанията на св. Т. в това отношение са изолирани, а, на второ място, следва да се има предвид това, че е съвсем естествено този момент да е отразен най-добре в съзнанието на П., доколкото става дума за неговата професионална намеса при така възникналата ситуация. Налага се още да бъде отбелязано, че е естествено и това да има противоречия между показанията на отделните свидетели досежно дадени детайли от фактическата обстановка, независимо от това, че разпитите им (в хода на досъдебното производство) са проведени съвсем малко време след процесните събития; ноторно известно е това, че в паметта на всеки отделен човек детайлите на дадени събития се отразяват по различен начин предвид индивидуалните особености на психиката на конкретното лице и предвид това, че дадени обстоятелства правят впечатление на това лице в по-голяма степен от други. На следващо място, отново във връзка със свидетелските показания по делото, въззивният не открива противоречие между показанията на св. П., дадени в съдебната фаза и тези от досъдебното производство, както твърди подс. П. П., относно това кога точно при идване на охранителния служител е било оставено делото от страна Ýа П. – веднага или последният е продължил да пише върху него и след идването на св. П.. Показанията на П. от досъдебната фаза са в смисъл, че подсъдимият е оставил делото, когато е забелязал служителят на съдебната охрана, а не веднага след като свидетелят е влязъл в канцеларията. Действително, налице е разлика в нюансите между показанията на св. П. от съдебната и от досъдебната фаза относно това дали този свидетел е видял подсъдимия да пише върху делото или само това, че той държи химикал в ръката си пред някаква разтворена папка (както е заявил П. в досъдебното производство). Настоящият съдебен състав намира, че предвид изминалото време е съвсем естествено да съществува такава разлика в нюансите. В това отношение (досежно това какво е видял лично свидетелят) следва да бъдат кредитирани показанията на същия свидетел от досъдебното производство, когато впечатленията му са били от доста по-скорошни събития. Все пак, съдът кредитира показанията на св. У., които са в смисъл, че имало момент, в който П. е продължавал да пише върху делото докато то е било дърпано от ръцете му. Налага се да бъде посочено, че по никакъв начин не се явява невъзможно и нелогично подс. П. да е продължавал да пише върху делото, докато служителката от деловодството се е опитвала да му го издърпа от ръката, при положение, че е държал здраво същото дело в този момент. Показанията на У. в това отношение не влизат в противоречие с показанията на другите свидетели. Необходимо е да се подчертае, че показанията на всички изброени свидетели досежно това, че подсъдимото лице е писало върху споменатото дело, се подкрепят напълно и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-графическа експертиза.