Решение № 94 от 15.07.2021, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 281/2021
- Вид
- Решение № 94
- Подписан
- 15.07.2021
- В сила
- 15.07.2021
- Състав
- Румен Петров Лазаров, Иван Найденов Радковски, Доротея Симеонова Цонева
Цитирани разпоредби
- чл.122, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.198, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 25 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.325, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.42, ал.2, т.2 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.67, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.68 · Наказателен кодекс
- чл. 68, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 94 гр. Плевен , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Румен П. Лазаров
Иван Н. Радковски
Доротея С. Цонева при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ в присъствието на прокурора Виктор Илиев Доцев (ОП-Плевен) като разгледа докладваното от Иван Н. Радковски Въззивно частно наказателно дело № 20214400600281 по описа за 2021 година Въззивното производство е образувано по жалба от ВЛ. ВЛ. Б., чрез адвокат С.С. против определение № 118 от 31.03.2021г., постановено по ЧНД №404/2021г. , по описа на Районен съд-гр. Плевен.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на наложените наказания на В.Б., тъй като
Плевенският окръжен съд е заменил наложеното наказание на Б. „пробация“, определено му по ЧНД №2368/2015г., по описа на РС – Плевен, с наказание „лишаване от свобода“, за срок от 1г., 4м. и 14 д. и именно Окръжен съд – Плевен е бил компетентен да приведе в изпълнение, ако счете за нужно, наказанието, наложено на Б. по НОХД № 2848/2010г., по описа на Районен съд – гр. Плевен, в размер на 2 години лишаване от свобода, по присъда влязла в сила на 28.10.2010г.
Неправилно, според защитата на Б., съдът е постановил отделно изтърпяване на наказанието, наложено по НОХД №35/2015г. на Плевенски районен съд-пробация, в размер на 2 години и 6 месеца, тъй като тя е била 1 вече изтърпяна от 26.01.2015г. до 8.09.2017г.
Освен това не би следвало да се постанови отделно изтърпяване на пробацията, наложена на Б. по НОХД 2030/2015г. на Плевенски райнен съд, в размер на 3 години, тъй като и това наказание е било изтърпяно от 11.10.2017г. до 11.09.2020г.
Според защитата на осъдения той единствено следва да търпи наказанието, постановено от Окръжен съд – Плевен, по ЧНД №939/2020г. при замяната на наказанието „пробация“ с „лишаване от свобода“, за срок от 1 година, 4 месеца и 14 дни, в сила от 05.02.2021г. и наказанието „пробация“ за срок от 3 години, наложено по НОХД №1153/2018г на Плевенски районен съд.
В съдебно заседание защитникът на осъдения изрази становище в описания по-горе смисъл, а самият В.Б., нередовно призован, не се яви и не изрази становище по жалбата.
Участващият при разглеждането на настоящото дело представител на Окръжна прокуратура – гр.Плевен изрази становище, че определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Въззивната инстанция , като се запозна със жалбата, с пледоариите на прокурора и защитника на осъдения Б. , при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок и от правоимаща страна по делото.
С обжалваното определение Плевенският районен съд е приел за установено, че спрямо ВЛ. ВЛ. Б., с ЕГН **********, са били постановени следните влезли в сила осъдителни съдебни актове, подлежащи на преценка, за наличието на предпоставки за групиране на наказанията:
1. Районен съд – Плевен с определение по НОХД № 2848/2010г. по описа на РС-Плевен, влязло в законна сила на 28.10.2010г. е наложил на Б.
2 наказание 2 години лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 5 /пет/ години – за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, извършено на 11.05.2010г.
2. Районен съд – Плевен с определение по НОХД № 35/2015г. по описа на РС-Плевен, влязло в законна сила на 14.01.2015г. е наложил на Б. наказание „Пробация“ за срок от 2 години и 6 месеца по първите две пробационни мерки и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за срок от 2 години – за престъпление по чл.197, т.3, във вр. с чл.195, ал.1, т.5, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, извършено на 05.08.2014г.
3. Районен съд – Плевен с определение по НОХД № 2030/2015г. по описа на РС-Плевен, влязло в законна сила на 18.08.2015г. е наложил на Б. наказание „Пробация“ за срок от 3 години по първите две пробационни мерки /три пъти седмично/ и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 300 часа годишно за срок от 2 календарни години – за престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, извършено на 06.08.2015г.
4. Районен съд – Плевен с определение по НОХД № 2155/2015г. по описа на РС-Плевен, влязло в законна сила на 03.09.2015 г., е наложил на Б. наказание „Пробация“ за срок от 3 години по първите две пробационни мерки /три пъти седмично/ и безвъзмезден труд в полза на обществото 320 часа за срок от три години – за престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, извършено на 13.08.2015 г.
5. Районен съд – Плевен с определение по НОХД № 2171/2015 г. по описа на РС-Плевен, влязло в законна сила на 16.09.2015г. е наложил на Б. наказание „Пробация“ за срок от 3 години по първите две пробационни мерки /три пъти седмично/ и безвъзмезден труд в полза на обществото 320 часа за срок от 3 години – за престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, извършено на 26.08.2015г.
Районен съд – Плевен с определение по ЧНД № 2368/2015г., влязло в законна сила на 02.11.2015г. е определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД №№2171/2015 г. и НОХД № 2155/2015г., двете по описа на Районен съд – Плевен, а именно „Пробация“ за срок от 3 години.
3
Окръжен съд – Плевен с определение по ЧНД № 939/2020г., влязло в законна сила на 05.02.2021г. е заменил остатъка от неизтърпяното наказание „Пробация“, наложено по ЧНД № 2368/2015 г. по описа на Районен съд – Плевен, с наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, 4 месеца и 14 дни при първоначален общ режим на изтърпяване.
6. Районен съд – Плевен с присъда по НОХД № 510/2017 г. по описа на РС-Плевен, влязла в законна сила на 05.04.2017г., е наложил на осъдения Б. наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 5 /пет/ години – за престъпление по чл.122, ал.1 от НК, извършено на 09.10.2016г.
На основание чл.67, ал.3 от НК е постановено през изпитателния срок изпълнението на пробационната мярка по чл.42, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи\ с пробационен служител при ОПС-Плевен за срок от 2 години.
7. Районен съд – Плевен с определение по НОХД № 1153/2018 г. по описа на РС-Плевен, влязло в законна сила на 05.06.2018г. е наложил на Б. наказание „Пробация“ за срок от 3 години по първите две пробационни мерки /пет пъти седмично/, безвъзмезден труд в полза на обществото от 320 часа годишно за срок от 3 поредни години и „Обществено порицание“ – за престъпление по чл.325, ал.1 от НК, извършено на 19.04.2018г.
От изложените данни за престъпната дейност на осъдения ВЛ. ВЛ. Б. може да се направи извод, че деянията по ЧНД № 2368/2015г. по описа на РСПлевен (заменено с определение по ЧНД № 939/2020г. по описа на ОСПлевен) и по НОХД № 510/2017 г. по описа на РС-Плевен, са извършени от Б. преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Поради това следва на основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК да бъде определено на осъдения Б. едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по ЧНД № 2368/2015г. по описа на РС-Плевен (заменено с определение по ЧНД № 939/2020г. по описа на ОС-Плевен) и по НОХД № 510/2017 г. по описа на РС-Плевен, а именно лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца.
Правилно първоинстанционният съд, позовавайки се на съдебната 4 практика, / Решение № 475 от 29.10.2003 г. по н. д. № 284/2003 г., I н. о. на ВКС/, е приел, че в производството по приложението на чл. 25 НК, съдът, който се произнася по групиране на наказанията, наложени с различни присъди, решава въпроса и за това - дали общото наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, или следва да бъде отложено и когато се констатира, че по отношение на някое от осъжданията, при което е бил приложен чл. 66, ал. 1 НК и което осъждане попада в група с други, са налице условията по чл.
68, ал. 1 НК, то не може да бъде определено общо условно наказание.
При тези съображения, обосновано и съобразно съдебната практика, основният съд, на основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК е определил на осъдения Б. едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по ЧНД № 2368/2015г. по описа на РС-Плевен (заменено с определение по ЧНД № 939/2020г. по описа на ОС-Плевен) и по НОХД № 510/2017 г. по описа на РС-Плевен, а именно лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, което наказание да се търпи при първоначален строг режим на изтърпяване.
На следващо място, позовавайки се на Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2009г., ОСНК, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че към настоящия момент е налице ново осъждане на В.Б., което е предпоставка за ново групиране на наказанията, които са му били наложени, тъй като са налице условията на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, въпреки наличието на предходни такива групирания и следователно въпросът за общото наказание, което следва да бъде наложено, следва да бъде пререшен отново.
Като се е позовал на
Тълкувателно решение № 6/30.06.2014г, постановено по т.д. № 6/2013г на ОСНК, при определяне на общото наказание по реда на чл.25, във вр. с чл.23 от НК по настоящото дело, Плевенският районен съд е отчел настъпилата промяна, касаеща осъжданията на В.Б. и е съобразил наказанията, които са били действащи към момента на постановяване на първоинстанционното определение, с което е била извършена кумулацията . Настоящият съдебен състав напълно споделя подробните съображения, базирани на посоченото тълкувателно решение, въз основа на които първоинстанционният съд, на основание чл.68 от НК е 5 постановил наложеното на В.Б. наказание по НОХД №2848/2010г. по описа на Районен съд-Плевен, в размер на 2 години лишаване от свобода, да бъде приведено в изпълнение, при първоначален строг режим на изтърпяване. В тази връзка в мотивите към обжалваното определение са изложени следните съображения, които се споделят напълно и от въззивната инстанция:
Районен съд – Плевен с определение по ЧНД № 2368/2015г., влязло в законна сила на 02.11.2015г. е определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените на В.Б. по НОХД №№2171/2015 г. и НОХД № 2155/2015г., двете по описа на Районен съд – Плевен, а именно „Пробация“ за срок от 3 години. Деянието по НОХД №№2171/2015 г. е извършено на 26.08.2015г., а това по НОХД № 2155/2015г. е извършено на 13.08.2015г. Тъй като и двете деяния, включени в групата по ЧНД № 2368/2015г. по описа на РС-Плевен (заменено с определение по ЧНД № 939/2020г. по описа на ОСПлевен) са извършени в изпитателния срок на наложеното по НОХД № 2848/2010г. по описа на ПлРС, поради тази причина, въпреки че и по двете НОХД са наложени наказания „Пробация” и съответно е определено общо такова отново „Пробация”, и въпреки че ПлОС с определение по ЧНД № 939/2020г., по описа на ОС-Плевен, е заменил остатъка от неизтърпяната част с „Лишаване от свобода”, след изтичане на изпитателния срок по НОХД № 2848/2010г., по описа на ПлРС, то наложеното по него условно наказание, в размер на две години лишаване от свобода следва да бъде приведено в изпълнение и търпяно ефективно, при първоначален строг режим.
Съобразявайки обстоятелството, че не са налице условията за групиране, първоинстанционният съд законосъобразно е постановил отделно изтърпяване на наказанието, наложено на В.Б., по НОХД № 35/2015г. по описа на Районен съд-Плевен, а именно „Пробация“ за срок от 2 години и 6 месеца по първите две пробационни мерки и безвъзмезден труд в полза на обществото, в размер на 200 часа годишно, за срок от 2 години , като на основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднал изцяло фактически изтърпяното от н е г о наказание „Пробация, съгласно справка рег.№ 521/09.03.2021г. от ОСИН-Плевен, РСИН-Плевен, Звено Плевен – с начало на надзора 26.01.2015г. до 08.09.2017г.
На следващо място първоинстанционният съд законосъобразно е 6 приел, че не са налице условията за групиране и правилно е постановил отделно изтърпяване на наказанието, наложено на В.Б. по НОХД № 2030/2015г., по описа на Районен съд-Плевен, а именно „Пробация“, за срок от 3 години по първите две пробационни мерки /три пъти седмично/ и безвъзмезден труд в полза на обществото, в размер на 300 часа годишно, за срок от 2 календарни години, като на основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднал изцяло фактически изтърпяното от него наказание „Пробация”, съгласно справка рег.№ 521/09.03.2021г. от ОСИН-Плевен, РСИН-Плевен, Звено Плевен – с начало на надзора 11.09.2017г. до 11.09.2020г.