Определение № 763 от 01.08.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 763 гр. Габрово, 01.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500494 по описа за 2025 година

Въззивното производство е образувано по частна жалба, подадена от К. Г. Т. против Определение №824/03.06.2025г. по гр.д.№1769/2025г. по описа на РС ГОряховица, с което подадената от жалбоподателя искова молба е върната, а производството по делото е прекратено.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и недопустимо, поради което следва да бъде отменено. Заявява, че съобразно установената съдебна практика съдът следва самостоятелно да установи относимите към приложимата процесуалноправна норма факти, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, като изясни предмета на произнасяне. Твърди и че преценката дали делото в исковото производство е било разгледано в разумен срок от съдилищата, съгл. чл.6, §1 КЗПЧОС и дали от това е претърпял неимуществени вреди, касае разглеждането на спора по същество, а не е относима към проверката за редовност на исковата молба и разпоредбата на чл.2 от ГПК задължава съда да се произнесе по всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.

Въззивният съд намира следното :

Производството по делото е образувано по подадена от К. Т. искова молба на против РС ВТърново и ОС ВТърново, за заплащане на сумата 8000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради на нарушение правото на разглеждане и решаване на гр.дело № 757/2024г. на ОС ВТърново и гр.д.№63/2025г.на ВС ВТърново в разумен срок.

В исковата си молба ищецът е посочил, че в резултат на нарушаване принципа на разумна продължителност търпи душевни болки и страдания, загубил е доверие в правосъдието, редом с житейски дискомфорт, от погазване на основните му права, същите били в пряка последица и щели да бъдат предмет на опровергаване от ответната страна.

РС ГОряховица приел, че искът е недопустим, тъй като налице било несъответствие между обстоятелствена част и петитум, като не се поддържат надлежни на петитума твърдения. Надлежни били тези твърдения, при доказването на които, могат да доведат до възникване на претендираното право. Това било така, защото целта на развитието на процеса е да се проведе доказателствена дейност. Ако тя е ненужна – защото доказването на ненадлежния факт няма да доведе до възникване на правото, то ненужен /недопустим/ е и процесът. Този извод особено ясно личал при изготвянето на доклад на делото, чиято основна цел е да разпредели доказателствена тежест съобразно твърдените факти, при изпълнение на която страната да получи благоприятно решение. Ако се твърдят факти, неводещи до твърдяното право, то съдът не би могъл да разпредели доказателствена тежест.

1

В случая основната цел на предявената искова молба била да се получи имотна облага в размер на 8 000лв., като нито едно от твърденията в исковата молба не обосновавало, защо се дължи тази сума. Ищецът не обосновал, защо искова молба, която е предявил, е била нередовна през целия период на разглеждане на гр.д. №757/2024г. на ОС-гр.В. Търново и гр.д. №63/2025г. на РС- гр. В. Търново и не е отстранил в срок, въпреки дадените му указания, нередовностите й.

Съдът счел, че задължението му да разгледа всяка подадена молба за защита на права е неразривно свързано с добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните, а при очевидното им превратно упражняване в нарушение на чл.3 ГПК, следвало да откаже защитата им. За да е ефективна защитата, процесуалните права следвало да се упражняват добросъвестно и в съответствие с процесуалните изисквания като гаранция за спазване правата и законните интереси и на останалите правни субекти и разглеждане на делата в разумен срок Съгласно чл.5 ГПК съдът следва да разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни – според общия им разум. При липса на закон, съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала.

Законодателят не е въвел ограничение на броя жалби, искови молби или молби, които могат да бъдат подадени по решения, които са влезли в сила и необжалваеми, каквото било и посоченото от ищеца гр.д.№63/2025г. по описа на РС Велико Търново. Липсата на подобно ограничение обаче не означавало, че това може да се прави до безкрай. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен брой жалби, молби или искови молби, в които са въведени несериозни, несвързани и изначално необосновани фактически и правни аргументи, с единствената цел да се получи имотна облага от съдилищата в Република България. Съдът счел, че исковата молба е предявена от лице злоупотребяващо с процесуални права и заливащо съда с множество жалби/дела с несъстоятелни, а дори и липсващи твърдения, поради което не дължи разглеждането й, тъй като същата била недопустима.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е неправилно.

Сезираният съд разполага с правомощие да прекрати производството по исков процес, ако са налице отрицателни процесуални предпоставки /процесуални пречки/ или не са налице положителни процесуални предпоставки за съществуване или надлежно упражняване на правото на иск, в която хипотеза предявеният иск би бил недопустим, или е осъществено десезиране на съда от разглеждането на иска чрез направено от ищеца волеизявление за оттегляне или отказ от иска /чл.232 и чл.233 ГПК/. Такава възможност е предвидена и при неотстранена нередовност на исковата молба в производството по чл.129 ГПК.

Когато не е налице някое от горепосочените или друго законово основание за прекратяване на гражданското дело, съдът дължи разглеждане и решаване на спора със съдебно решение, което след влизане в сила създава състояние на непререшаемост на спора.

Съображениятата на РС- ГОряховица за връщане на исковата молба поради недопустимост на предявеният иск, тъй като не се касае за действия по защита на нарушени права на ищеца, а за злоупотреба с процесуалните инструменти, не попадат в гореизложените хипотези. Твърдение за злоупотреба с право може да въведе другата страна по делото, а сезираният съд следва да балансира между защитимите права на процесуалните опоненти, отчитайки както елементите на основателност на основния иск, така и степента на злоупотреба, ако приеме, че такава е установена и доказана. В случая ищецът е посочил от кого са претърпени неимуществените вреди и какви са. Достатъчно е твърдение, че производството по дадено дело е продължило в неразумен срок. Съдът, при постановяване на решение, взема предвид общата продължителността и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Относно тези обстоятелства страните излагат твърдения и доводи, но те не съставляват условие за редовност на исковата молба. Ищецът е посочил доводи, които според него водят до основание за търсене отговорност на съдилищата за бавно правосъдие и за солидарното им осъждане. Преценката дали е налице нарушение на чл.6, §1 КЗПЧОС и претърпял ли е от това неимуществени вреди в пряка причинно- следствена връзка с нарушението, касае разглеждането на спора по същество, а не проверката за редовност на исковата молба.

Единствено пасивната легитимация по делото е положителна процесуална 2 предпоставка за предявяването на иск, за която съдът следи служебно, като при необходимост следва да даде ясни и точни указания на страната да уточни срещу кого предявява претенцията си при оставяне на исковата молба без движение при постъпването й.

В случая, първоинстанционният съд не е изложил съображения за липсата на тази предпоставка и не е оставил без движение исковата молба за уточняване на същата, поради което постановеното от него определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №824/03.06.2025г. по гр.д.№1769/2025г. по описа на РС ГОряховица.

ВРЪЩА делото на РС- ГОряховица за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба на Kирил Т..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 763 гр. Габрово, 01.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500494 по описа за 2025 година

Въззивното производство е образувано по частна жалба, подадена от К. Г. Т. против Определение №824/03.06.2025г. по гр.д.№1769/2025г. по описа на РС ГОряховица, с което подадената от жалбоподателя искова молба е върната, а производството по делото е прекратено.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и недопустимо, поради което следва да бъде отменено. Заявява, че съобразно установената съдебна практика съдът следва самостоятелно да установи относимите към приложимата процесуалноправна норма факти, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, като изясни предмета на произнасяне. Твърди и че преценката дали делото в исковото производство е било разгледано в разумен срок от съдилищата, съгл. чл.6, §1 КЗПЧОС и дали от това е претърпял неимуществени вреди, касае разглеждането на спора по същество, а не е относима към проверката за редовност на исковата молба и разпоредбата на чл.2 от ГПК задължава съда да се произнесе по всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.

Въззивният съд намира следното :

Производството по делото е образувано по подадена от К. Т. искова молба на против РС ВТърново и ОС ВТърново, за заплащане на сумата 8000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради на нарушение правото на разглеждане и решаване на гр.дело № 757/2024г. на ОС ВТърново и гр.д.№63/2025г.на ВС ВТърново в разумен срок.

В исковата си молба ищецът е посочил, че в резултат на нарушаване принципа на разумна продължителност търпи душевни болки и страдания, загубил е доверие в правосъдието, редом с житейски дискомфорт, от погазване на основните му права, същите били в пряка последица и щели да бъдат предмет на опровергаване от ответната страна.

РС ГОряховица приел, че искът е недопустим, тъй като налице било несъответствие между обстоятелствена част и петитум, като не се поддържат надлежни на петитума твърдения. Надлежни били тези твърдения, при доказването на които, могат да доведат до възникване на претендираното право. Това било така, защото целта на развитието на процеса е да се проведе доказателствена дейност. Ако тя е ненужна – защото доказването на ненадлежния факт няма да доведе до възникване на правото, то ненужен /недопустим/ е и процесът. Този извод особено ясно личал при изготвянето на доклад на делото, чиято основна цел е да разпредели доказателствена тежест съобразно твърдените факти, при изпълнение на която страната да получи благоприятно решение. Ако се твърдят факти, неводещи до твърдяното право, то съдът не би могъл да разпредели доказателствена тежест.

1

В случая основната цел на предявената искова молба била да се получи имотна облага в размер на 8 000лв., като нито едно от твърденията в исковата молба не обосновавало, защо се дължи тази сума. Ищецът не обосновал, защо искова молба, която е предявил, е била нередовна през целия период на разглеждане на гр.д. №757/2024г. на ОС-гр.В. Търново и гр.д. №63/2025г. на РС- гр. В. Търново и не е отстранил в срок, въпреки дадените му указания, нередовностите й.

Разпечатката съдържа 49 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bcfbffad-d91a-4412-af0c-471f0084d596