Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 269 от 12.10.2025, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Административно наказателно дело 180/2025
Вид
Решение № 269
Подписан
12.10.2025
В сила
26.02.2026
Състав
МАРИЯ ДИМОВА ШОЛЕКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 , ал.2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 165, ал. 2, т. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Ловеч, 12.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20254310200180 по описа за 2025 година С наказателно постановление № 24-0906-000429/23.07.2024 г. на Д.П.Д., Началник група сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч е наложена на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на П. П. М. от гр.Велико Търново, ЕГН:

**********, за това, че на 15.04.2024 г. в 16:29:44 часа в гр.Ловеч, на път 401, при км.27+900, местност Синан тепе, с посока на движение към гр.Севлиево, е управлявала лек автомобил „БМВ 320 Д“ с peг. № ** **** **, собственост на Д.А.Г. от гр.Велико Търново, със скорост 103 км/ч при максимално разрешена за населено място 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. Превишението от 53 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 % е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 11743c0, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал № 11743c0/0066154 радар ARH САМ S1 с № 11743c0. АУАН е съставен по преписка №906р-1627/21 г. с нарушение № 28704 в отсъствие на нарушителя, след като е поканен и попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, с което е извършил:

1. Водач превишаващ разрешената максимална скорост за населено място над 50 км/ч, с което виновно е нарушил чл.21, ал. 1 от ЗДвП. С НП на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 18 контролни точки на 1 водача.

Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката П. П. М., която го обжалва чрез адв.Л. в срок и излага, че е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати нарушения по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, липсва точно описание на фактическата обстановка, не е извършено посоченото нарушение и същото е несъставомерно, тъй като от снимковия материал е видно, че системата за видеоконтрол е заснела два автомобила от тяхната задна страна, както и че л.а.»Мерцедес» с рег.№ ** **** ** се намира по-близо до системата за видеоконтрол от управлявания от жалбподателя автомобил БМВ 320 Д. Сочи, че не може категорично да се установи, че отчетеното превишение на скоростта е на управлявания от М. автомобил, т.е. авторството на нарушението. Счита, че при издаване на НП не са спазени всички изисквания на ЗАНН – описание на нарушението, дата и място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават и неправилно е приложен материалния закон. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП, като присъди на жалбоподателя сторените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява, не се явява и адв.Л., нейн пълномощник.

Ответникът – Началник група сектор ПП при ОД на МВР-Ловеч МВР Ловеч, редовно призован не изпраща представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като видно от материалите към преписката НП е връчено на жалбоподателката на 12.02.2025 г., жалбата е подадена по пощата на 14.02.2025 г., входирана е в ОД на МВРЛовеч на 18.02.2025 г. и изпратена на РС-Ловеч, като по същество е неоснователна.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Т. И., С. С. и В. Д., от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, изразено в с.з. и в писмените молби, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 12.06.2024 год. бил съставен Акт № 0504427 за установяване на административно нарушение от свид. Т. И., в присъствието на свид. С. С. и свид. В. Д., срещу П. П. М., за това, че на 15.04.2024 г., в 16:29:44 часа на 401, 2 при км.27+900, местност Синан тепе, с посока на движение към гр.Севлиево, е управлявала лек автомобил „БМВ 320 Д“ с peг. № ** **** **, собственост на Д.А.Г. от гр.Велико Търново, със скорост 103 км/ч при максимално разрешена за населено място 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. Превишението от 53 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 % е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 11743c0, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал № 11743c0/0066154 радар ARH САМ S1 с № 11743c0. АУАН е съставен по преписка №906р-1627/21 г. с нарушение № 28704 в отсъствие на нарушителя, след като е поканен и попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, което представлява нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателката е вписала, че няма възражения. В законоустановения срок след връчване на АУАН жалбоподателката е депозирала писмени възражения/л.11/, които са приложени към преписката.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.

Актосъставителят и свидетелите по акта в с.з.поддържат отразените в акта констатации, като дават обяснения за процедурата по съставяне на АУАН.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни лица, видно от приложената към преписката заповед на Министъра на вътрешните работи.

Спазен е срока по чл.34 от ЗАНН, тъй като тъй като нарушителят не е бил известен към момента на извършване на нарушението и фиксиране на скоростта. Контролните органи са получили данни за собствеността на автомобила след обработване на информацията от системата за контрол на скоростта, след което по рег.номер на автомобила са установили собственика му. Видно от справката за собственост на автомобила, същият е собственост на Д.А.Г., който е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП/л.19/, в която е отразил, че на 15.04.2024 г. около 16:29 часа л.а. с рег. № ** **** ** е управляван от П. П. М., след което същата е попълнила декларация, че на процесната дата именно тя е управлявала автомобила, с който е извършено нарушението, като е получила снимков материал и покана за съставяне на АУАН/л.18/. Спазена е процедурата на собственика да се изпрати декларация по чл.188 от ЗДвП, както и покана за явяване на нарушителя за съставяне на 3

АУАН. Това, че посоченият от собственика на автомобила водач, който го е управлявал към момента на извършване на нарушението е запознат със снимковия материал е видно и от съображенията, изложени в жалбата, в която се обсъждат предоставените снимки и разположението на заснетите автомобили. Видно от приложеното копие на покана/л.18/ жалбоподателката е получила поканата за съставяне на АУАН на 20.05.2024 г., не се е явила в сектор ПП-Ловеч в указания срок и акта е съставен в нейно отсъствие при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, като е изпратен за връчване по делегация чрез съответното РУ по местоживеене на жалбоподателката и е връчен на жалбоподателката на 24.06.2024 г. Поради изложеното съдът приема, че не е налице нарушение на процедурата по съставяне на акта.

Съдът намира, че при издаването на обжалваното НП не са допуснати сочените в становището по същество нарушения. От формална страна АУАН и НП отговарят на всички изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 103 км/ч при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч, която произтича директно от разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и не е необходимо да присъства п.з. с ограничение на скоростта, т.е. превишение от 53 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч, което е в съответствие и с представения снимков материал, зададената скорост в протокола за използване на АТСС/л.28/ и представената схема на пътния участък. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – път 401, км.27+900, вилна зона «Синан тепе», което е именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокол за използване на АТСС. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал, в който изрично е отразено, че превишената скорост е 106 км/ч, а в АУАН и НП е приспаднат автоматично 3 % толеранс при посочване на превишението, т.е. при издаване на НП наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство при изчисляване на превишението на скоростта. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП е 4 специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената за пътен участък, в населено място, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч.

Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателката автомобил е бил засечен със система за видеоконтрол СПУКС "ARH CAM S1", одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г. със срок на валидност 07.09.2027 г., протокол за проверка № 017-СГ-ИСИС/27.02.2024 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство.

Видно от НП вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Съдът не счита, че е нарушение на процедурата това, че след подадената декларация от собственика на МПС, в която е посочил кой е управлявал автомобилът му към датата на нарушението, наказващият орган е предоставил възможност и на ползвателя на МПС, с което е извършено нарушението да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП, тъй като идеята на законодателя е да се открие и санкционира действителния нарушител и само когато той не може да бъде установен да се санкционира собственика на МПС, с което е извършено нарушението за скорост. В случая е установен собственика на МПС, с което е извършено нарушението, както и ползвателят му, а именно жалбоподателката, поради което декларацията е изпратена до ползвателя, който фактически владее и управлява процесното МПС, с което е извършено нарушението. Тук следва да се отбележи, че акта е съставен по преписка №906р-1627/2021 г., който номер всъщност не е номер на преписка, а е рег.номер на дневника, в който се вписват нарушенията , създадени от ЕЦОН.

Съдът приема, че въпреки, че използваното АТСС е мобилно, това не опорочава процедурата по заснемане и констатиране на процесното 5 нарушение. Съгласно легалната дефиниция по § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /. С посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г., стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш/НП не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение /в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява 6 само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган/, се основава на наличието на непълнота в нормативната регламентация към момента на приемане на ТР от гледна точка липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства, като е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, съдът приема, че издаването на електронен фиш/НП за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г.