Решение № 54 от 26.05.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Раднево, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20255520100650 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Е. Р. И., действащ чрез пълномощника адв. Р. от САК - срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Ищецът твърди, че между него като кредитополучател и ответното дружество в качеството му на кредитодател на 19.02.2025 г. бил сключен договор за потребителски кредит № ***** в общ размер на кредита 14 979,40 лв., от които главницата в размер на 10 000 лв., общ размер на застрахователната премия в размер на 4 979,40 лв., размерът на Застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА - 4 380 лв., а размерът на Застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА - 599,40 лв. с уговорката сумите да бъдат погасени на 60 вноски.

Твърди, че в чл. 10 от Договора посоченият размер на общата сума, дължима от потребителя, била в размер на 31 394,44 лв. при отпусната главница в размер на 10 000 лв. Счита, че посочената сума е в разрез с добрите нрави, което само по себе си представлявало основание за недействителност по чл.

26, ал. 1 от ЗЗД. Счита, че липсата на индивидуално договаряне на параметрите в договора за потребителски кредит, както и неконретизирано формиран ГПР, съответно посочен ГЛП над 20 %, както и клаузата за еднократна оценка на риска към договора за потребителски кредит, противоречат на добрите нрави и правят въпросните договорни клаузи неравноправни.

Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение годишен процент на разходите, е различен от посочения в Договора за заем и 1 не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - такса за оценка на риска, застраховка, която се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК. В конкретния случай било посочено, че ГПР е 39.67 %, но от съдържанието на Договора не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди, че при формиране на годишния процент на разходите се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл. 19, ал. 1 от ЗПК. На следващо място, счита за нарушена императивната норма на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, регламентираща, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ищеца е недопустимо под формата на "застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Също така твърди, че според разпоредбата на чл. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключвал в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Счита, че в настоящия случай не е спазено изискването за размер на шрифта. В конкретния случай, счита че заемодателят не е предоставил нито предложение за сключване на договора, нито пък е попълнен от кредитоискателя единен европейски формуляр към предложението и договора, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗПК.

С оглед гореизложеното счита процесния договор за потребителски кредит за недействителен и моли съдът с решението си да го прогласи за такъв.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.

Счита предявения иск за допустим, но изцяло неоснователен. Твърди, че не са налице нарушенията на предвидените в чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като изложеното от ищеца не кореспондира с разпоредбата на чл. 9 от ЗПК. Счита твърдението на ищеца, че при подписването на договора не му е предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за изцяло недоказано като в подкрепа на твърдението си към отговора прилага досието на процесния договор, от където било видно, че такъв формуляр е предоставен на ищеца. Счита за неотносими към предмета на делото твърдението на ищеца, че таксата за оценка на риска, представлява неравноправна клауза, тъй като такава въобще не се съдържала в процесния договор. Оспорва твърдението в исковата молба, че процесния договор не отговаря на изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК като излага подробни 2 съображения в защита на тезата си. Счита за неоснователно и твърдението на ищеца, че таксата за застрахователна премия се явява нищожна и следва да бъде включена в размера на ГПР, за което излага съображения. По отношение на изложените от ищеца твърдения, че в процесния договор е нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК – изискване за размер на шрифта с размер не по-малък от 12 pt посочва, че следва да се съобрази, че процесният договор за потребителски кредит е сключен като електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, респективно писмената форма на договора за кредит била спазена по смисъла на чл. 3 , ал. 2 от ЗЕДЕУУ, като е предоставен на кредитополучателя под формата на електронен документ.

Предвид изложеното иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

В отговора на исковата молба е инкорпорирано и искане в условията на евентуалност за приемане за съвместно разглеждане в настоящото производство на осъдителен насрещен иск с искане за осъждането на ищеца да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата от 7938,20 лева, представляваща чистата стойност на кредита, неизплатена от ищеца по договор за кредит №*****/19.02.2025 г. на основание чл. 23 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отоговор от ответника по насрещния иск чрез адв. Р., в който счита предявения иск за недопустим, поради това, че не е предявен изрично с отделна искова молба, а се съдържа в отговора на исковата молба, както и че не е изрично упълномощен за това.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 26.01.2026 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: размерът на застрахователната премия не е взет при изчисляване ГПР по процесния договор.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва: ищецът следва да докаже възникването на валидно облигационно отношение с ответника по силата на договор за потребителски кредит от 19.02.2025 г. с параметри – отпусната главница в размер на 10 000 лв., общ размер на застрахователната премия 4979,40лв., застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА - 4 380 лв., Застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА - 599,40 лв. или общо дължима сума по кредита - 31 394,44 лв. и ГПР 39.67%; твърденията си за недействителност на договора за кредит поради противоречие с императивни правила на ЗПК;

3

Ответникът следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

По предявения насрещен иск в тежест на ищеца е да докаже сключен между страните договор за потребителски кредит №*****/19.02.2025 г., по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 10 000 лв. и за него е възникнало задължение за погасяване на кредита, заедно с възнаградителна лихва в претендирания размер за посочения период.

При доказване на горните обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и възражението си в отговора на исковата молба, че сключеният между страните договор за кредит е нищожен.

По делото е представен договор за потребителски кредит с клиентски №***** от 19.02.2025г. , с който на ищеца е отпуснат кредит в размер 10 000 л в /5112,92 евро/, разсрочен на 60 погасителни вноски, общ размер на застрахователната премия 4979,40 лв., посочен в т.7.1 от договора и лихвен процент, с който се олихвява предоставения кредит - 34,12% и общ размер на кредита 14979,40 лева /7658,58 евро/. Годишния процент на разходите е посочен в размер на 39,67 %, а общо дължимата сума по кредита в размер на 31 394,44 лева /16051 евро/.

Видно от погасителния план към договора, задължението на Е. Р. И. е уговорено да бъде заплатено на 60 равни месечни вноски, всяка в размер 523,25 лв.

По делото е изготвена и приета съдебно-икономическа експертиза, видно от която ответното дружество е изпълнило задължението си да преведе договорената сума по сметка на ищеца в размер на 14 979,40 лв. /7 658.85 €/ на 19.02.2025 г. с включена застрахователна премия. Общо платената сума от ищеца по договор за потребителски кредит №*****/19.02.2025 г. според заключението, е в размер на 2 061,80 лв. C платената сума в общ размер на 2 061,80 лв. /1 054.18 €/ по кредита при „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, гр. София са погасени следните задължения: главница 355,04 лв./181.53 €/; договорна лихва 1 686,91 лв. /862.20 € /; наказателна лихва 19,85 лв. /10.15 €/. В съдебно заседание вещото лице в отговор на поставения от процесуалния представител на ищеца въпрос заяви, че сумата в размер на 4979,40 лева, представляваща размера на застрахователната премия е била веднага удържана от общо преведната сума в размер на 14 979,40 лева на същата дата, на която е преведена – 19.02.2025 г.

От представените писмени доказателства се установява, че на 19.02.2025 г. между Е. Р. И., в качеството му на кредитополучател и „ТИ БИ 4

АЙ БАНК“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за потребителски кредит №*****/19.02.2025 г., с който на ищеца била предоставена сумата в размер на 10 000 лева при уговорени ГПР в размер на 39,67% и ГЛП в размер на 34,12% и общо дължима сума по кредита в размер 31 394,44 лв., която следвало да върне на 60 месечни вноски.

Сключеният между страните договор за кредит намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит–арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай. Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.