Решение № 40 от 12.02.2026, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Русе, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Виржиния К. Караджова

Катина Кавърова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20254500500567 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Ц. А. С., чрез пълномощника си адв.Н.Т., е обжалвал решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 6150/2024г. Излагат се оплаквания за процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, неправилност и необоснованост на съдебния акт и се иска отмяната му от въззивната инстанция и отхвърляне изцяло на предявената претенция.

Претендират се разноски за производството.

Ответниците по в.жалба Е. Н. Д. и В. Д., чрез пълномощника си адв.

Б.С., вземат становище за неоснователност на жалбата, и искат обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Претендира разноски за настоящата инстанция.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

На основание чл.272 от ГПК окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.

1

Предмет на делото е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

От фактическа страна по делото е установено, че ищците в първоинстнационното производство и ответници по в.жалба - Е. Н. Д. и В. Д., придобили в наследство от своя баща Н. С. Д. / починал на ***г./ недвижим имот, представляващ лозе в местността "***" с площ от 1020 дка, шеста категория, парцел № 40 от масив №15, съставляващ имот № 015040 по картата на землището при граници и съседи: кад. №000669, пътища II клас, кад.

№000024, полски път, имот №015041 на Е. В. Д., имот №015039 на Община Русе, който бил възстановен на техния баща по реда на ЗСПЗЗ с Решение № 204 от 10.05.1995г.на Поземлена комисия - Русе.

С констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение от 15.03.2023г., №113, том I, рег. № 2728, дело № 92/2023г. на нотариус С.В., с рег.№ ***, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 2720 от 15.03.2023г., акт № 63, том 7, дело №1327, ДВР 2661, на основание Постановлението от 14.03.2023 г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нотариално дело № 92/2023г. на нотариус С.В. и на основание чл. 587. ал. 1 от ГПК, единият от ответниците в първоинстанционното производство - М. М. Б. / от 2001г. собственик и живущ в съседен имот / бил признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ празно дворно място, с площ по скица 1020 кв.м, с административен адрес : ***, с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, който имот е идентичен с придобития по наследство от Е. Н. Д. и В. Д..

След което М. Б. разделил процесния имот, като обособил два самостоятелни имота, единият от които с идентификатор ***, с площ от 910 кв.м - процесния имот, правото на собственост върху който впоследствие прехвърлил на втория ответник в първоинстанционното производство и жалбоподател в настоящото - Ц. А. С., с договор за замяна, обективиран с нотариален акт №101, том ІІ, рег. №6281 дело №242 от 13.06.2023г. на нотариус С.В..

От показанията пред районния съд на всички допуснати свидетели на ответниците се установява, че първоначално, от около 2005г., М. Б. косил растителността в процесния имот, който не бил ограден, изградил път от фрезован асфалт, а в последните години направил бетонен път, посредством който си осигурил достъп до своя имот откъм бул. „***“. Същият ползвал процесния имот да паркира там автомобила си, гонел трети лица, които паркирали там МПС. Б., който се занимава професионално с озеленяване и почистване, косил и облагородявал и други съседни на неговия имоти.

От показанията на свидетелите на ищците в първоинстанционното производство - Я. Н. и И. И., се установява, че през 2015г. и през 2022г., по възлагане на ищците, са извършвали трасиране на процесния имот, за което обстоятелство са представени съответните протоколи. Св. Е. П. установява, че познава ищците, тъй като те ѝ възложили продажбата на процесния имот.

Последният не бил оглеждан от свидетелката, а от нейния съпруг, от когото знаела, че имотът представлява парцел, обрасъл с

2 храсти и трева, с лице на бул. „***“. Св. З. С.а, която познавала от много години ищците, посещавала заедно с последните имота им, който описва като много запустяло дворно място, с храсти, дървета и трева, въпреки, че ищците през години били правило опити да го почистват. Свидетелката сочи и че когато посещавали мястото, не е виждали други хора в него, като в близост имало обитаема къща, не е виждала и изграден бетонен път.

От заключението на назначена и приета по делото съдебна техническа експертиза, с приложени от в.лице сателитни снимки на процесния имот след 2005г. до настоящия момент, се установява, че имотът е неограден, обрасъл с растителност, която в различни периоди е по-малка или по-голяма, с изградения път в единия край на имота, без обективирани други строителни или облагородяващи действия в имота.

Въз основа на установената от гласните и писмените доказателства, и от експертното заключение фактическа обстановка правилно районният съд извел следните правни изводи:

Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179 ал. 1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи / в този смисъл т.1 от ТР №11/2013г. на ОСГК на ВКС /. Поради това е необходимо да се изследва налице ли е давностно владение. Придобивната давност, като оригинерен способ за придобиване право на собственост, предполага фактическото упражняване на владение в определен в закона период. Установяването на владение, съгласно чл.68 ал.1 от ЗС, е налице при упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя, като владението следва да е явно, непрекъснато, необезпокоявано, несъмнено.

Намерението да се държи вещта като своя се осъществява чрез извършване на фактически действия, изпълващи съдържанието на правомощията на собственика, като то следва да бъде манифестирано на собственика на вещта /имота, и да липсва противопоставяне от страна на последния.

От ангажираните по делото доказателства се установяват извършвани от ответника в първоинстанционното производство М. Б. действия по отношение имота, представляващи премахване на растителност в неподдържан съседен имот. Правилно районният съд, като неотносим към предмета на спора, не е обсъждал изграждането на път, осигуряващ достъп до имота му откъм бул. „***“.

Относно процесния имот по делото не са ангажирани доказателства М. Б. да е предприел действия, с които явно и несъмнено да е манифестирал намерение да го свои - не го е оградил, не е възпрепятствал достъпа до него на трети лица, вкл. и на собствениците, не е направил трайни подобрения – напр. чрез трайна растителност, постройки и пр. Затова и ищците в първоинстанционното производство не са установили в имота си владелец, на когото да се противопоставят, при редките си посещения на място. Честота на последните не е индиция, че са се съгласили с действията на Б., тъй като е 3 въпрос на лична преценка как ще стопанисват имота си, още повече когато не е демонстрирано намерение за своене, предпоставящо техни активни действия за отблъскване на чуждото владение.

Ето защо е правилен и законосъобразен изведеният от първоинстнационния съд извод, че поради естеството си действията на М. Б. в процесния имот не са годни да го направят собственик и поради това констатациите на нотариуса, издал констативния нотариален акт, са оборени от доказателствата по делото.

Обстоятелството, че М. Б. не е придобил по давност процесния имот обуславя и извода, че с договора за замяна не е прехвърлил на Ц. С. правото на собственост върху същия, тъй като не може да се разпорежда с права, каквито не притежава, и при липсата на спор по делото, че Ц. С. владее процесния имот, правилно районният съд е уважил изцяло предявените установителни и осъдителни искове.

Основателността на предявения иск за собственост задължително предпоставя приложението на чл.537 ал.2 от ГПК, поради което и съдът е отменил нотариалния акт, издаден след извършена обстоятелствена проверка, с който М. М. Б. се легитимира като собственик, на давностно основание, на спорния имот.

По в.жалба :

Районният съд се е произнесъл относно изградения бетонен път, като правилно е посочил, че по отношение на имота, в който той попада, няма заявени от ищците претенции и поради това е извън предмета на спора.

Доводите, които могат да бъдат общо формулирани като такива за необоснованост на атакувания съдебен акт, са неоснователни, с оглед изложените мотиви за липса на манифестирано намерение за своене на имота, отнесени към доказателства, че ищците са упражнявали собственическите си правомощия – чрез посещения в имота, чрез двукратно трасиране на същия през 2015г. и през 2022г., чрез обявяването му за продан. Както бе посочено и по-горе, как собственик ще стопанисва имота си е въпрос на лична преценка, и от него биха били изискуеми действия по отблъскване на чуждо владение само ако такова е било демонстрирано. Констатираните от доказателствата по делото действия на М. Б. не обективират поведение, представляващо манифестиране на намерение за своене.

Изложеното обуславя неоснователността на въззивната жалба, инициирала образуването на настоящото производство.

С оглед изхода на спора, на ответниците по в.жалба следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция - общо 715.81 евро, представляващи платено адв.възнаграждение, за които има представени списък по чл.80 от ГПК и договори за правна защита и съдействие. Същите са дължими от в.жалбоподател, чиято в.жалба е била предмет на настоящото производство - Ц. А. С..

Мотивиран така и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжният съд 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 700/05.05.2025г., постановено по гр. д. № 6150/2024г. на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА Ц. А. С. ЕГН**********,***, ДА ПЛАТИ на Е. Н. Д., ЕГН ********** и В. Д., род. на ***г. с л.н. ***, гражданин на Р ***, и двете със съдебен адрес : *** / адв. Б. С. от АК-Русе / разноски за настоящата инстанция – за адв.възнаграждение в размер на 715,81 евро.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1-месечен срок от съобщаването пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5