Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1345 от 18.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1415/2024
Вид
Решение № 1345
Подписан
18.11.2024
В сила
31.03.2025
Състав
Величка Петрова Белева, Мария Ангелова Ненова, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1345 гр. Пловдив, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300501415 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба вх. № 38 122/08.04.2024 г. / по описа на РС – Пловдив / на ищцата по спора М. А. А. срещу Решение № 1307 от 22.03.2024 г., пост. по гр.д. № 3 926 / 2023 г. на Районен Съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу М. А. И. иск за осъждането на последната да й заплати/ върне сумата от 4 000 евро, представляваща двойния размер на платен от ищцата на ответницата задатък / стоп капаро / по сключено между тях Споразумение от *** г. за сключване на Предварителен договор на *** г. за продажба на СОС / Апартамент / с идентификатор по КККР № ***.1.3 по КККР на гр. ***, който предварителен договор не е сключен по вина на ответницата.

Въззивницата поддържа неправилност на горния извод на съда поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.

Поддържа, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, съответно установените чрез тях релевантни за спора факти и обстоятелства. Конкретно, не е взел предвид установеното обстоятелство, че на срещата на *** г. въззивницата, узнавайки за пръв път, че за имота се води иск по чл. 30 ал. 1 от ЗН е предложила на въззиваемата да сключат предварителния договор за продажбата на имота с клауза последната да уреди отношенията си със сестра си досежно имота, като и заявила, че ако това не стане да счита, че за въззивницата отпада интереса да го закупи и да й върне даденото стоп капаро. Не е взел предвид и обстоятелството, че на същата среща въззиваемата отказала включването на такава клауза в предварителния договор, както и връщането на стоп капарото, макар преди това да обещавала, че ще уреди отношенията си със сестра си, като й предаде за нейната 1 запазена част сумата от 5 000 евро и така ищцата да не бъде впоследствие отстранена от имота. Не е съобразено, че това поведение на ответницата е недобросъвестно и противоправно, т. к. същата е целяла да получи пазарната стойност на целия имот, знаейки че не е единствен титуляр на правото на собственост върху него, съответно че не може да го отчужди изцяло в полза на ищцата. С решението си за отхвърляне на иска съдът толерирал казаното недобросъвестно поведение на въззивницата и така нарушил основния принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

По така изложените доводи се иска отмяна на решението и уважаване на иска.

Претендират се направените за двете инстанции разноски.

Въззиваемата е депозирала отговор за неоснователност на жалбата. Поддържа, че твърдените във въззивната жалба факти и обстоятелства от *** г. не са се осъществили, както и че част от тези твърдения не са били възведени в исковата молба, допълнението към нея и до приключване на първото по делото открито съдебно заседание. Настоява, че още към сключването на Споразумението от *** г. и даването на стоп капарото въззивницата е знаела за иска по чл. 30 ал. 1 от ЗН срещу въззиваемата досежно апартамента. Затова и въззиваемата се явила пред нотариуса на уговорената дата *** г. с готовност за сключване не само на предварителен, но и на окончателен договор, но въззиваемата – ищца е отказала сключването на който и да е от двата, заявявайки че интереса й да закупи имота е отпаднал и неоснователно претендирайки връщане на даденото капаро.

По така изложените доводи пледира за потвърждаване на решението.

Съдът установи следното:

Иск с правно основание чл. 93 ал. 2 изр. второ 2 от ЗЗД.

По делото е безспорно установено следното:

На 09.12.2022 г., по интернет ответницата е обявила за продажба като свой казания апартамент, ведно с принадлежностите към него / изба, съответни идеални части от общите части на сградата /. На *** г. е сключила Договор за посредничество при продажбата на имота с посредник „ Атлас недвижими имоти БГ „ ЕООД, което е поело задължения да намери купувач за имота, да оказва съдействие при водене на преговори с евентуални купувачи, при сключването на предварителния договор за покупко – продажбата и при изповядване на сделката пред нотариус. В чл. 4 ал. 1 от договора за посредничество ответницата – възложител е поела задължение да предостави на агенцията - изпълнител всички данни относно юридическото състояние на имота, съответно да уведомява изпълнителя своевременно за настъпили досежно тях промени, както и да предостави копия от всички документи досежно правото й на собственост и от всички документи, необходими за осъществяване дейността на изпълнителя по договора. В чл. 4 ал. 2 е декларирала изрично, че е изключителен собственик на имота, че имотът е „ чист „ от каквито и да било вещни и други тежести, препятстващи осъществяването на продажбата му и че няма да го обременява с такива до продажбата; че не е сключвала предварителни договори за продажба на имота и занапред - в срока на договора за посредничество, няма да го предлага на пазара и чрез други посредници;

Още същия ден – на *** г., между ответницата и ищцата, в присъствието на посредника чрез неговия *** А.Ч. е подписан Договор / Споразумение / за предоставяне на гаранционен депозит / стоп капаро / с предназначение спиране на имота от продажба до сключване на предварителен и /или окончателен договор за покупко-продажбата му между страните по споразумението и като гаранция за сериозно намерение на ищцата да сключи бъдещия договор. Датата на последния е определена до *** г., а продажната цена – 103 000 евро. Срещу получения депозит, освен задължението да не предлага имота на други потенциални купувачи и да не сключва с трети лица предварителен/окончателен договор за покупко –продажба, ответницата е поела и задължение да не обременява имота с вещни 2 тежести и/или да не извършва действия, които биха препятствали сключването на бъдещия договор. Съгласно чл. 1 от споразумението депозита / стоп капарото / е определено в размер на сумата 2 000 евро и е предадено от ищцата на ответницата, съответно получено от последната. В чл. чл. 4 и 5 от споразумението страните по него са се договорили, че ако бъдещия договор не бъде сключен по вина на купувача той губи депозита, а в случай, че вината за несключването е на обещателя - продавач, същият се задължава да върне депозита в двоен размер.

Така уговорени разпоредбите на сключения между страните Договор / Споразумение за гаранционен депозит / стоп капаро / налагат несъмнен извод, че те са придали на дадения депозит качеството на задатък по смисъла на чл. 93 от ЗЗД.

Няма спор между страните, че предварителен/окончателен договор не е сключен между тях. Безспорно установено е, че единствената причина за това е наличието на висящ съдебен спор срещу ответницата, образуван от нейната сестра по предявен от последната иск с правно основание чл. 30 ал. 1 от ЗН. Към датата *** г., както и към датата *** г. в АВ – СВ – *** е била вписана искова молба / ИМ / от В.А.И. с предмет възстановяване на запазената част на И. от наследството на покойния А.В.А. чрез намаляване на извършеното от В. дарствено разпореждане в полза на ответницата М. А. И. с нот. акт № ***/***г., т.*** на нотариус при ПРС – който нот. акт е представения от ответницата пред ищцата и пред посредника като документа, удостоверяващ правото й на изключителен собственик на имота. Вписването на ИМ е от дата ***.2018 г., направени са и отбелязвания от 29.05.2023 г., видно от които по образуваното по тази искова молба дело е постановено решение за уважаване на иска, като дарението в полза в ответницата М. И. е намалено до размер на 1/8 ид.ч. от дарения имот – обещания за продажба. Понастоящем делото е приключило с този именно резултат. При извършена служебно от настоящия съд служебна справка се установява, че с Решение от 13.01.2023 г. по в.гр.д. № 2595/2022 г. на ОС – Пловдив е потвърдено постановеното по гр.д. № 7297/2018 г. на РС – Пловдив първоинстанционното решение от 15.06.2022 г. за възстановяване на запазена част от наследството, въззивното решение е влязло в сила като необжалвано, а делото е върнато като свършено в РС – Пловдив на дата 06.03.2024 г.. Т.е. към датите *** г. и *** г. е било постановено на първа инстанция решение за уважаване на иска по чл. 30 ал. 1 от ЗН, като към датата *** г. се е очаквал и резултата от обжалването – въззивното дело е било обявено за решаване на 13.12.2023 г..

Спорният въпрос е чия е вината за несключването на бъдещия предварителен/окончателен договор за покупко-продажбата на апартамента в аспекта висящия към м. декември 2022 г. съдебен спор по иска по чл. 30 ал. 1 от ЗН съставлява ли виновно неизпълнение на Договора за гаранционен депозит / стоп капаро / от страна на бъдещия продавач - ответницата.

Според ищцата това е така, т.к. до *** г., а и след това – до *** г., ответницата съзнателно укривала казания съдебен спор, твърдейки, че образуваното дело не касае собствеността й върху имота, спорът по него е облигационен – сестра й претендирала заплащане на парична сума от 5 000 евро, която тя ще й плати, делото ще се прекрати, вписването ще се заличи. Че тези й твърдения са неверни, съответно че предметът на висящия спор касае пряко собствеността на обещателката върху имота, ищцата узнала на *** г. от посредника при явяването им пред нотариуса на казаната дата за сключване на предварителен/окончателен договор. Ответницата продължавала да настоява, че ще уреди нещата – по казания по горе начин, и ищцата - по причина че силно желаела да закупи апартамента, предложила отлагане на бъдещия транслативен договор и сключване на предварителен договор при изрично договорено за ответницата задължително условие - до сключването на окончателния тя да уреди отношенията със сестра си по съдебния спор така щото той да бъде прекратен, вписването на ИМ - заличено, което предложение ответницата 3 отказала. След отказа, ищцата й заявила да се отказва от договора и предложила да уредят доброволно отношенията си, като ответницата й върне депозита/задатък в дадения размер.

Ответницата отказала и това предложение, заявила, че е изправна страна, т.к. има готовност не само да подпишат предварителен договор за покупко-продажбата, но и да изповядат окончателния, т.к. се е снабдила с всички необходими за сключването му документи и настоявала - въпреки „ копрометираната „ й собственост, договор да се сключи и след като ищцата не се съгласила си тръгнала, задържайки капарото.

В откритото съдебно заседание пред първоинстанционния съд от 22.04.2024 г. ищцата чрез процесуалния си представител на ищцата е заявила / л. 133 от делото/, че при сключване на договора за стоп капаро на *** г. е била уведомена, че между ответницата и сестра й има висящо дело, но не е знаела, че делото е не за пари, а за възстановяване на запазена част от наследството.

Ответницата оспорва иска с твърдения, че вината за несключването на предварителен/окончателен договор за покупко-продажба на имота е на ищцата. Поддържа, че към момента на сключване на споразумението за гаранционния депозит/задатък и неговото предаване в размер на сумата 2 000 евро на *** г. е уведомила ищцата - както и посредника, за висящия съдебен спор между нея и сестра й, както и че искът е за възстановяване на запазена част от наследство по чл. 30 ал. 1 от ЗН, като процесният имот е в наследствената маса. Поддържа, че дори и да не я е уведомила, купувачката е могла да знае и е знаела, че искът е именно този, т.к. ИМ е вписана в АВ – СВ повече от четири години преди датата *** г.. Затова е неоснователен отказа й да сключи бъдещия договор за покупкопродажба на апартамента при посочените условия, срок и цена по причина на висящия съдебен спор.

Като доказателства по делото във връзка със становищата на страните са представени следните доказателства: