Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2216 от 07.05.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12962/2025
Вид
Решение № 2216
Подписан
07.05.2026
В сила
04.06.2026
Състав
Мария Димитрова Личева - Гургова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 и сл. · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 2216 гр. Пловдив, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330112962 по описа за 2025 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, чл.10а, чл.19 ЗПК и чл.143 и сл. ЗЗП.

Ищецът М. П. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, фирмено дело № *** г. по описа на *** състав на Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: ****, представлявано от Д. М. М. - ***, със съдебен адрес: ***, е предявил срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от *** Б. К. Б. и С. И. Г., иск за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 10, ал. 1 от Договор за кредит № ***, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 105,66 лева, като нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10а, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Ищецът твърди, че на *** г. сключил с ответното дружество потребителски договор за кредит № *** за сумата от 500,00 лева. В договора било посочено, че искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължи сума в размер на 105,66 лева, представляваща приблизително 21 % от размера на предоставената главница. Заплащането на допълнителната такса „бързо разглеждане“ било включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит.

Поддържа, че клаузата по чл. 10, ал. 1 от договора, с която е уговорено допълнително 1 плащане към кредитора, е неравноправна, поради което е нищожна на основание чл. 143, ал.

2, т. 5 от Закона за защита на потребителите. Ищецът излага, че тази клауза задължава потребителя да заплати сума в размер на 21 % от получената главница за услуга, която реално не е извършена и която не притежава самостоятелна икономическа стойност за потребителя.

Сочи още, че клаузата не е индивидуално уговорена съгласно чл. 146 ЗЗП, тъй като фигурира в Общите условия към договор за потребителски кредит, публикувани на интернет страницата на ответното дружество. Според ищеца потребителят не е имал реална възможност да влияе върху съдържанието на оспорената уговорка, а единствено е могъл да приеме предварително изготвената договорна рамка, предложена от кредитора.

Ищецът се позовава на т. 7.3 от Общите условия, съгласно която бързото разглеждане на искането за кредит означава приключване на процедурата по разглеждане на искането и произнасяне по одобрението в рамките на два часа от момента на подаване на искането.

Поддържа, че прегледът на необходимите документи, подготвящи отпускането на потребителски кредит, не би следвало и в обичайния случай да трае повече от два астрономически часа, особено при дейността на небанкови финансови институции, които по занятие предоставят т.нар. „бързи кредити“. Поради това начисляването на отделна такса за бързина било необосновано.

Твърди се, че уговорената такса е нищожна и поради противоречие с добрите нрави, тъй като така договореното плащане води до съществено оскъпяване на кредита, без срещу него да се предоставя действителна, конкретна и доказана услуга. Според ищеца с клаузата се цели единствено реализиране на допълнителна печалба от страна на кредитора.

Ищецът сочи, че съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Счита, че разглеждането на заявлението за кредит е действие, което е част от процеса по отпускане на кредита и е присъщо на дейността на кредитора, поради което не може да бъде таксувано отделно в тежест на потребителя.

Освен това поддържа, че посоченото възнаграждение представлява разход по кредита и печалба на кредитора, като с уговарянето му се заобикаля императивното изискване на чл.

19, ал. 4 ЗПК, според което годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. По изложените съображения моли съда да уважи предявения иск и да прогласи нищожността на оспорената клауза.

Ответникът „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201513004, чрез *** Ю. А. Б., оспорва предявения иск като неоснователен. В отговора на исковата молба се заявява, че всички твърдения, изложени от ищеца, не отговарят на обективната истина и са неоснователни.

Ответникът поддържа, че с клаузата на чл. 10, ал. 1 от договор № ***не се накърняват добрите нрави. Излага, че клаузата не е в противоречие с общоприетите житейски норми на справедливост и добросъвестност, нито с правилата за поведение, установени в обществото.

2

Според ответника дейността на финансовите институции се осъществява при регулаторен режим и строг контрол, а договорите при общи условия са необходими, за да се гарантира пазарна дисциплина и сигурност на клиентите.

Ответникът счита, че принципите на доброволност при договарянето и еквивалентност на насрещните престации са правни принципи, скрепени с правни норми, поради което евентуално противоречие с тях би могло да обоснове нищожност поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и нищожност поради накърняване на добрите нрави.

Позовава се на съдебна практика, според която не всяка нееквивалентност на престациите води до противоречие с добрите нрави.

Ответникът оспорва и твърдението, че предлаганото от кредитора доброволно действие представлява скрита възнаградителна лихва и по този начин се заобикаля законът.

Поддържа, че изискването на чл. 11, т. 10 ЗПК е в договора да бъде посочен годишният процент на разходите, което било сторено. Според ответника процесната такса не следва да се калкулира в ГПР, тъй като представлява допълнителна услуга, която потребителят сам е пожелал да ползва.

Посочва се, че никога допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Би Енд Джи Кредит“ ООД, т.е. договорът за кредит е можел да бъде сключен и без него. Ответникът твърди, че пакетът от действия присъства в Стандартния европейски формуляр като цена, поради което не можело да се твърди, че ищецът не е разбрал за него. Според ответника, присъствието на таксата в преддоговорната информация и фактът, че ищецът сам е пожелал да я ползва, изключвали твърдението за неравноправност и липса на индивидуално договаряне.

Ответникът моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и да му бъдат присъдени разноските, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение относно размера на евентуално присъждано адвокатско възнаграждение, като сочи решение на СЕС по дело С-438/22 и моли възнаграждението да бъде определено в минимален размер с оглед материалния интерес и липсата на фактическа и правна сложност.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да установи сключването и съдържанието на процесния договор, наличието на оспорената клауза и фактите, от които извежда противоречието й със закона, добрите нрави и потребителската защита. В тежест на ответника, като търговец и кредитор по потребителски договор, е да установи, че клаузата е индивидуално уговорена, че срещу нея е предоставена реална самостоятелна услуга, различна от действията по усвояване и управление на кредита, както и че договорът и оспорената уговорка отговарят на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП.

Видно от изложеното от страните и от представените по делото писмени доказателства, между М. П. Б. и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД е сключен Договор за кредит №***, по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер на 500,00 лева. Безспорно е също, че 3 в договора е предвидена такса за бързо разглеждане в размер на 105,66 лева, която се дължи съобразно чл. 10, ал. 1 от договора и е включена към погасителните задължения на потребителя.

Безспорно е и че ответникът представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, която по занятие предоставя кредити със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответното дружество има качеството на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което сключва договора извън рамките на търговската или професионалната си дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Следователно процесният договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и спрямо него са приложими императивните правила на Закона за потребителския кредит и разпоредбите на Закона за защита на потребителите относно неравноправните клаузи.

В чл. 10, ал. 1 от договора е предвидена такса за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 105,66 лева. Съдът намира, че тази уговорка е нищожна. Размерът на таксата е необосновано висок спрямо размера на предоставената главница от 500,00 лева, като представлява приблизително 21 % от нея. Таксата е уговорена за действие, което по естеството си е свързано с разглеждане на заявката за кредит и преценка дали кредитът да бъде отпуснат. Това действие е част от обичайната дейност на кредитора по предоставяне на потребителски кредит и не представлява самостоятелна услуга с отделна имуществена стойност за потребителя.

Съдът не споделя възражението на ответника, че таксата е напълно доброволна и поради това излиза извън приложното поле на ЗПК. Дори формално потребителят да е отбелязал желание за бързо разглеждане, ответникът не доказа каква е реалната алтернатива при отказ от тази услуга, в какъв срок се разглежда заявлението без такава такса, дали потребителят е получил икономически значима насрещна престация и дали изобщо разглеждането на заявка за кредит може да бъде отделено от основната дейност по предоставяне на кредита. Липсват доказателства за конкретен допълнителен разход на кредитора, който да е съразмерен с уговорения размер от 105,66 лева.

Съдът намира, че разглеждането на искане за кредит, включително преценка на предоставените от потребителя данни и произнасяне по заявката, е действие, свързано с усвояването на кредита. Без извършването му кредитът не може да бъде отпуснат. Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Ето защо уговорката за заплащане на такса за бързо разглеждане е в противоречие с императивната забрана на закона.

Неоснователно е възражението на ответника, че тази такса не представлява част от общия разход по кредита. Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Процесната такса е известна на кредитора при сключването на договора, дължима е по самия договор и се заплаща от 4 потребителя във връзка с получаването на кредита. При тези данни тя представлява разход по кредита.

Формалното й обозначаване като „такса за бързо разглеждане“ не може да промени икономическата й същност. С нея се увеличава общата сума, която потребителят следва да върне на кредитора. Невключването на такъв разход в действителния годишен процент на разходите води до неяснота относно реалната цена на кредита и създава възможност за заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Клаузата следва да бъде преценена и от гледна точка на чл. 143 ЗЗП. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана напр. в решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о., при позоваване на неравноправен характер на договорна клауза или при служебна проверка от съда за такъв характер тежестта да докаже, че клаузата е индивидуално уговорена, е върху търговеца. Подписването на договора от потребителя само по себе си не доказва индивидуално договаряне и не освобождава търговеца от тази доказателствена тежест.