Решение № 1421 от 29.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1421 гр. Пловдив, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20245300101015 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация чл.45 от ЗЗД.

Ищецът И. Й. Й., ЕГН **********, с адрес с. М. ****, моли съда да постанови решение, с което да осъди А. Г. Г., ЕГН **********, с адрес с.

М.***, да му заплати сума в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на О. Й. Й., ведно със законната лихва, считано от ***г. до окончателното заплащане. Претендира разноски.

Исковата претенция се основава на твърденията, че ответникът, с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 227/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е признат за виновен за това, че на ***г. е причинил по непредпазливост смъртта на О. Й. Й., с ЕГН **********, вследствие на умишлено нанесени леки телесни повреди. Ищецът твърди, че починалият е негов б., като същият търпи неимуществени вреди от неговата смъртта, подробно описани в исковата молба. Ищецът твърди, че между него и починалия съществувала изключително силна връзка на привързаност и обич.

Твърди, че ищецът живеел с починалия, който бил негова опора, двамата си споделяли, ищецът се допитвал до него за съвети. Ищецът твърди, че бил в шок от новината за смъртта на б. си, изживял силен стрес, в първите дни се 1 затворил в себе си и не разговарял с никого, неговата смърт му причинила неутешима скръб и болка, след неговата смърт започнал да страда от безсъние.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалия. В условията на евентуалност оспорва ищецът да е понесъл морални болки и страдания от загубата с продължително проявление във времето, които в достатъчна степен да обосновават основание за търсеното обезщетение. Прави възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като излага съображения, че претендираното от ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди е прекомерно завишено и в противоречие с принципа за справедливост и съществуващите в страната икономически условия и стандарт на живот.

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска.

По делото е прието като доказателство препис от Присъда № 47/ 18.05.2023г., постановена по НОХД № 227/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, вляза в сила на 01.03.2024г., с която ответникът е признат за виновен за това, че на ***г., в землището на с. М., е причинил по непредпазливост смъртта на О. Й. Й., с ЕГН **********, вследствие на умишлено нанесени леки телесни повреди.

От приетите по делото писмени доказателства – Удостоверение за родствени връзки /л.6/ се установява родствената връзка на ищцата с починалия О. Й., а именно ищецът е б. на починалия О. Й..

С Тълкувателно решение № 1/ 21.06.2018г., т.д. № 1/ 2016г. на ОСНГТК на ВКС, се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са освен лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС, по изключение е и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбоко емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдание, които в конкретния случай 2 е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/ 1961г. и ППВС № 5/ 69г. се допуска като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.

В мотивите на тълкувателното решение е залегнало, че особена близка привързаност може да съществува между починалия и негови б.я и сестри, баби/ дядовци и внуци, предвид на това, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/ дядовците и внуците, са част от най- близкия родствен и семеен кръг, като връзките по между им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Формалната връзка на родство обаче не е достатъчно, за да обоснове основание да се направи изключение и да се присъди обезщетение, а е необходимо да бъде установено, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и лицата от разглеждания родствен кръг /братя и сестри, баби/ дядовци и внуци/ е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

В настоящия случай съдът намира, че ищецът, при носена от него доказателствена тежест, не доказа наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС № 4/ 1961г. и ППВС № 5/ 69г., както и проявление на неимуществените вреди в правната му сфера, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между братя морални болки и страдания. От събраните по делото доказателства не се установяват конкретни житейски обстоятелства, станали причина за създаване на особена духовна и емоционална близост между починалия и неговия б. по смисъла на тълкувателното решение, която да поражда основание за включване на ищеца в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени 3 вреди от смъртта на О. Й.. На следващо място не се установява от събраните по делото доказателства в правната сфера на ищеца да са настъпили неимуществени вреди, надхвърлящи като интензитет и продължителност болките и страданията, които е нормално да търпи б. по повод загубата на обичания от него б..

За установяване твърденията на ищеца за съществуването на особена близка емоционална връзка с починалия и понесените от него неимуществени вреди вследствие на неговата смърт по делото са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите М. Б. и С. Я..

От показанията на разпитаните свидетели не се установяват отношения, различаващи се по съдържания от традиционните за българското общество отношения между б..

Показанията на св. Б. не се кредитират от съда, същите са неясни, объркани и вътрешно противоречиви.

От показанията на св. Я. се установява, че е жена /без сключен граждански брак/ на М., който е б. на ищеца и на починалия О.. В показанията си свидетелката сочи, че ищецът и починалият О. били в много добри отношения, не са се карали, виждали се често, събирали се в парка пред магазина, ходели си на гости. Двамата б.я си помагали взаимно. На празници всички – б.я и снахи, се събирали в къщата на свекървата, ядели и пиели.

Откакто станал този случай, не се събирали да празнуват, защото б. не могат да си го изкарат от акъла, не могат да забравят какво се е случило. И. и О. не са живели в една къща, И. си имал семейство – жена и деца, с които живеел, като наскоро починала жена му. И. сега бил зле, забравял какво говори, на едно място не можел да седи, ходел на гробищата и ревял ту на гроба на жена си, ту на майка си, ту на б. си.

Посоченото от свидетелката Я. е израз на типичните за българските традиции отношения в семейството, на характерните за нашето общество прояви на съпричастност, грижа и подкрепа към членовете на семейството в широк кръг, включващо братята и сестрите, но не разкрива изключителност на съществувалата между починалия О. Й. и неговия б. родствена връзка. От показанията на свидетелите не може да се установи, че за ищеца са били налице конкретни житейски обстоятелства, които са причина обичайно съществуваща между двама б.я привързаност да е станала толкова силна, че 4 смъртта на починалия да е причинила на ищеца морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Действително, че между ищеца и починалия са съществували близки отношения, както и ищецът е понесъл тежко смъртта му, както и че ищецът продължава да тъгува за своя починал б.. Но посоченото не мотивира извод, че са налице преживени от ищеца страдания от смъртта на б. му, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Установява се, че ищецът е разстроен не само от смъртта на б. си, но и тази на съпругата му и на майка му. С оглед на казаното от св. Я. е трудно да се определи доколко описваното от свидетелката емоционално и психическо състояние на ищеца е в резултат единствено и само от смъртта на неговия б.. На следващо място не установява твърдението на ищеца, че ищецът и починалият О. Й. са живеели заедно.

Напротив от показанията на св. Я. се установява, че двамата не са живели в една къща, ищецът е има семейство – жена и деца, с които е живеел в едно домакинство, отделно от това на б. му О..

Недоказването на критериите, възприети от ОСНГТК като основание за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от други лица, извън най- близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС, изключва ищеца като активно материалноправно легитимирано лице да получи претендираното обезщетение, поради което предявения от него иск подлежи на отхвърляне като неоснователен. В този смисъл е Решение № 17/ 16.03.2021г., т.д. № 291/ 2020г., ІІ т.о. на ВКС.

С оглед на гореизложеното предявеният иск за неимуществени вреди е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

В частта по разноските.

Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв, като бъде присъдено дължимото минимално възнаграждение, което в настоящия случай, с оглед материалния интерес, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 3050лв., която сума следва 5 да бъде присъдена на процесуалния представител на ответника. Адвокатско възнаграждение ще бъде присъдено на адв. В. В., за когото е представен договор за правна защита и съдействие, сключени с ответника /л.20/, от който договор се установява, че е договорена безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗАдв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И. Й. Й., ЕГН **********, с адрес с. М.

****, против А. Г. Г., ЕГН **********, с адрес с. М.***, за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания, от смъртта на неговия б. О. Й. Й., причинена по непредпазливост от ответника, за което е постановена присъда по НОХД № 227/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ведно със законната лихва, считано от ***г. до окончателното заплащане на сумата, като неоснователен.

ОСЪЖДА И. Й. Й., ЕГН **********, с адрес с. М. ****, да заплати на адв. В. А. В., от АК – Пловдив, със служебен адрес гр. П.****, адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАдв, в размер на 3050 лв. /три хиляди и петдесет лева/, за производството по гр. дело № 1015/2024г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 6