Решение № 6835 от 13.11.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10208/2024
- Вид
- Решение № 6835
- Подписан
- 13.11.2025
- В сила
- 13.11.2025
- Състав
- Татяна Димитрова, Вергиния Мичева, Румяна Милчева Найденова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.167 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.53 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19 ал.1 · Закон за пътищата
- чл.30 ал.1 · Закон за пътищата
- чл.3 ал.4 · Закон за пътищата
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.47 ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 6835 гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20241100510208 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 12729/27.06.2024 г., постановено по гр. д. № 31918/23г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 26 състав, на основание чл. 213 КЗ /отм./, Столична община е осъдена да заплати на „Дженерали Застраховане“АД сумата от 17 664.52 лв., представляваща регресно вземане, изплатено по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” обезщетение и законна лихва върху него за застрахователно събитие, настъпило на 11.05.2014 г. в гр. София, присъдено с влязло в сила решение по в.гр.д. № 526/2018 г. по опис на САС, 12 състав, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото в размер на 2 176.58 лева.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Столична община. В жалбата се сочи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.
Въззивникът посочва, че съдебният състав неправилно е преценил събраните по делото доказателства, и по-конкретно писмото на Агенция пътна инфраструктура (АПИ) с изх. № 07-00-91/10.05.2024г. получено по делото въз основа на издаденото съдебно удостоверение, в което е посочено, че шахтите, намиращи се по републиканската пътна мрежа, съгласно чл.19 ал.1 от Закона за пътищата, се управлява от АПИ, като се изграждат и поддържат от съответните експлоатационни 1 дружества. Посочва, че Столична община не отговаря за и не стопанисва шахтите в обхвата на пътното платно, на което е настъпило процесното ПТП. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което исковете се отхвърлят. Претендира разноски.
Въззиваемата страна “Дженерали Застраховане" АД в срока по чл.263 ал.1 от ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, а обжалваното - постановено при съобразяване на събраните доказателства и правилни и законосъобразни изводи, поради което счита, че същото следва да потвърдено. Посочва, че ирелевантно е в случая чия собственост е процесната шахта, доколкото застрахователното събитие е резултат от неизпълнение на нормативно установеното задължение на служителите на Столична община да поддържат пътния участък, на който е реализирано ПТП. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Досежно правилността обжалваното решение настоящият състав намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните съображения:
По делото не се спори, че на 11.05.2014г. на Околовръстен път в гр.София е настъпило ПТП с участието на автомобил за спешна медицинска помощ, който превозвал пациент в тежко състояние. Срещу водача на автомобила е образувано наказателно производство. С решение от 27.04.2015г. по НАХД № 17392/2014г. на СРС, НК, по реда на чл.78а от НК, водачът И.М.Д. е признат за виновен за предизвикване на ПТП, при което е причинена средна телесна повреда на Е.А.М., пътник в автомобила. Гражданската отговорност на водача е била застрахована при ЗАД „Виктория“ АД. Пострадалата Е.М. предявила иск за заплащане на неимуществени вреди по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ срещу застрахователя. По образуваното гр.д.№ 1198/2016г. на СГС като трето лице помагач е участвала Столична община, тъй като ответникът застраховател е твърдял, че вина за настъпване на произшествието е имал собственика на отворената шахта, в която е попаднал автомобила на спешна помощ, именно Столична община. С решение от 9.11.2017г. по гр.д.№ 1198/2016г. на СГС, отм. частично с Решение № 970/23.04.2018г. по в.гр.д.№ 526/18г. на САС, Дженерали застраховане АД /правоприемник на ЗАД Виктория“ АД е осъден да заплати на пострадалия пътник Е.А.М., на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000лв. по ЗЗГОА за настъпилото на 11.05.2014г. ПТП, ведно със законната лихва от 11.05.2014г. Съдът е издал в полза на Е.М. изпълнителен лист от 15.05.2018г. , въз основа на който е образувано изп. дело с длъжник застрахователя. С преводно нареждане от 2
4.06.2018г. застрахователят е заплатил сумите по изпълнителния лист по сметката на ЧСИ общо в размер на 39 507,15лв.
На 09.06.2023г. Дженерали застраховане АД е предявил настоящия иск срещу Столична община с правно основание чл.213 ал.1 от КЗ /отм./ с искане да му заплати половината от платената от него сума по посоченото гр.дело. В исковата молба посочва, че ответникът има безспорен принос за настъпване на ПТП и той е еднакъв по обем с приноса на застрахования при него водач на МПС. Твърди се, че ПТП е настъпило поради разместен капак на шахта, която се стопанисва от Столична община.
Столична община оспорва иска, като заявява, че вината за настъпването на ПТП не е свързана с отговорност на Столична община. Твърди, че ако се касае за шахта, тя е заприходена в капитала на „Софийска вода“ АД по силата на концесионен договор. Отделно, Околовръстен път се поддържа както от Столична община, така и от АПИ, и не е установено процесното ПТП в кой участък е настъпило.
От приетата от първоинстанционния съд автотехническа експертиза е установено, че процесното ПТП е реализирано по следния механизъм - на 11.05.2014г. около 4.30ч. автомобилът на спешна помощ се е движел по Околовръстен път, в участъка от бул.Черни връх“ до ул.“Симеоновско шосе“ срещу м-н Домко със скорост 126,14 км/ч. Превозното средство се е ударило в капак на отворена шахта на пътното платно. Следствие на удара, водачът е загубил контрол върху превозното средство, което започнало ротационно движение в посока напред и наляво, след което се ударило в мантинелата, отклонило се по часовниковата стрелка и преустановило движението си. Според вещото лице водачът не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез аварийно задействане на спирачната уредба. Вещото лице е категорично, че в случай че шахтата е била обезопасена, т.е. капакът й не е бил разместен, то процесното ПТП не би възникнало. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че процесното ПТП би било предотвратимо в случай, че водачът на автомобила на спешна медицинска помощ се е движел със скорост от 64 км./ч.
Във връзка с твърденията на Столична община, че не е собственик на процесната шахта и съответно няма задължение да я стопанисва, съдът е допуснал събиране на доказателства, като е снабдил ответника с искани съдебни удостоверения. Въз основа на същите по делото е постъпило писмо от „Софийска вода“ АД, в което се посочва, че участъка, в който е настъпило ПТП, дружеството няма предадена мрежа за експлоатация и стопанисване, че пътят е на АПИ и вероятно инфраструктурата е тяхна. В постъпилото от АПИ писмо е посочено, че шахтите, които се намират на републиканската пътна мрежа, която се управлява от АПИ, се изграждат и поддържат от съответните експлоатационни дружества.
За да постанови обжалваното решение, СРС е приел, че страните не спорят досежно съществувалото към датата на ПТП валидно застрахователно правоотношение по ЗЗГОА между ищеца и водача на автомобила на спешна медицинска помощ, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на постадалото от това ПТП лице. Приел, е, че се спори между страните досежно това дали е налице виновно и противоправно поведение на 3 служител при ответника във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтираните на общинските пътища, вследствие на което е настъпило процесното ПТП.
След като е обсъдил събраните по делото доказателства, съдът е приел, че причина за процесното ПТП е наличието на препятствие на пътната лента - капака на необезопасената шахта, а не превишената скорост, с която се е движел специализирания автомобил.
Наличието на препятствие на пътя не е било предотвратимо и преодолимо за шофьора. Въз основа на този извод, районният съд е приел, че собственикът на шахтата, лицето което я стопанисва, или стопанина на пътя, са отговорни за ПТП. По-нататък, съдът е приел, че ищецът не е установил кой е собственик на пътя, но от направената служебна проверка в публичните регистри на кадастъра, съдът е установил, че двете най-десни ленти на околовръстния път са собственост на общината, а трите ленти отляво са собственост на държавата. Ударът в шахтата е настъпил в най-дясната лента за движение, и следователно за вредите от същата отговаря ответника, който я стопанисва на основание чл.19 ал.1 т.2 от ЗП.
На следващо място съдът е приел, че не е налице независимо съпричиняване, тъй като пряка причина за ПТП е не нарушение на ЗДвП от водача, а наличието на необезопасена шахта на пътя. Съдът е приел, че ответникът следва да отговаря изцяло за причинената щета в размер на заплатените от ищеца 25 000лв. главница и законната лихва върху нея от датата на деликта. За платените такси и разноски по изпълнителното дело съдът е приел, че ответникът не следва да отговаря. Искът е уважен изцяло за предявената сума от 17 664,52лв., като възражение на ответника за изтекла погасителна давност е отхвърлено.
Основното възражение на въззивника, което се повдига пред градски съд е че Столична община не носи отговорност за поддържане на процесната шахта, респ. не носи отговорност за вреди от процесното ПТП.
По това възражение въззивният съд намира следното: установено е, че процесното ПТП е настъпило на Околовръстен път в гр. София. Този път е второкласен републикански път, съгласно списък на републиканските пътища в Република България, утвърден с Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, приет на основание чл.3 ал.4 от Закона за пътищата. Съгласно чл.30 ал.1 от Закона за пътищата, изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища се извършва от АПИ. Съгласно чл.30 ал.2 от ЗП, Агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона. По делото няма твърдения и данни за сключено споразумение с такъв предмет относно процесния пътен участък, който се намира в границите на урбанизираната територия на гр.София. Затова съдът счита, че в случая приложение следва да намери нормата на чл.48 т.1 и т.2, б. "в" от Правилника за прилагане на закона за пътищата /редакция, до изм. бр. ДВ 90 от 2016 г./, съгласно която 4 организирането на дейностите по поддържането на републиканските пътища в границите на селата и на селищните образувания, както и извън урбанизираните територии, е задължение на АПИ, а организирането на дейностите по поддържането на републиканските пътища в границите на градовете е задължение на съответната община. Следователно, въпреки, че Околовръстен път в гр.София е републикански път, за поддържането му отговорност носи Столична община. В чл.47 ал.1 от ППЗП е уточнено, че поддържане означава полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности.
Разпечатката съдържа 29 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bcf82b6c-06ef-4f46-84b9-29bc432d322f