Решение № 138 от 18.07.2022, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 100/2022
- Вид
- Решение № 138
- Подписан
- 18.07.2022
- В сила
- 18.07.2022
- Състав
- НАТАЛИЯ ПЕТКОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175а, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 138 гр. Б., 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Н. П. П. при участието на секретаря М. К. П. като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело № 20221810200100 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
И.. В. Г. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. В., ул. „З. д.“ № *, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № * г., издадено от Началник РУ към ОДМВР С., РУ Б., упълномощен със заповед № * от 14.05.2018 г. на Директора на ОДМВР-С., с което за нарушение на чл. 104б, т.
2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упалномощен защитник – адв. В.В. от САК и поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – РУ Б., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № 421273/16.07.2021 г., НП № * г., заповед № * от 14.05.2018 г. на Директора на ОДМВР-С., и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В.И. и А.Г., се установява следната фактическа обстановка:
На 16.07.2021 г., около 10,36 часа свид. А.Г. вървял по ул. „Х. А.“ в гр. Б. и видял, че от към болницата лек автомобил прави ляв завой с голяма скорост, занадя се към левия тротоар, изправя автомобила и отива към десния тротоар, като прави S образно движение. Свидетелят видял, че наблизо има две жени, които се изплашили като видели движението на процесния автомобил.
Свид. В.И. – актосъставител, сочи, че не е присъствал на мястото на извършеното нарушение и не е очевидец на същото и че акта е съставил по сигнал на гражданин.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № * г., издадено от Началник РУ към ОДМВР - С., РУ Б., в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а именно за това, че на 16.07.2021 г., около 10,36 часа в гр. Б., по бул. „Ц. О.“, на кръстовището с ул.
„П. Е.“ впосока ул. „Ц.И. Ш.“, управлява л.а. „*i“ с рег. № *, собственост на Й. С. Н., като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, изразяващо се в приплъзване на автомобила, завъртане на суха пътна настилка, като рязко сменя посоката, преминавайки в насрещна лента и връщане обратно в своята лента, поради което на основание чл. 175, ал. 1, пр.
3 от ЗДвП му е наложил административно наказание глоба в размер на 3000,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени доказателства.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Разгледана по същество, същата е основателна.
2
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че жалбоподателя е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия. Действително понятието "дрифт" няма своя легална дефиниция.
При тези фактически данни, според съда приобщените по делото писмени доказателства и свидетелските показания не установяват по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателят нарушение, като ответникът не ангажира достатъчно доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. За да направи този извод, съдът отчита факта, че АУАН е съставен от неочевидец.
Въззивната инстанция намира, че НП по същество се явява необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че И.Г., е извършил нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност по начина, описан в НП.
НП е издадено, без да се изяснят в пълнота всички факти и обстоятелства, относими за отговорността на наказаното лице. Следователно, когато контролните органи на полицията са установявали фактите при наличие на свидетели очевидци, е следвало да бъде установено възприятията на последните, за да бъдат направени категорични изводи за механизма на извършеното.
Ето защо съдът намира, че липсват достатъчно доказателства за обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение, които да послужат за съставяне на акта. Самото съставяне на акта представлява единствено официална констатация за извършеното нарушение, за неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се изразява така наречената констативна функция на акта. Самият акт, обаче, не може да бъде доказателство в подкрепа на един или друг извод, при липса на първични такива, които да носят достоверна информация за релевантните за спора факти.
3
При тези данни, се налага извод, че актът и НП са постановени при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата.
Актосъставителят не е очевидец. Други писмени доказателства не са приобщени по административно наказателната преписка.
Липсата на безспорни доказателства за деянието не означава само по себе си, че не е извършено това нарушение, но е основание за повишена процесуална активност от страна на АНО с цел обективно, всестранно и пълно установяване на фактическата обстановка. Липсата на достатъчно доказателства, установяващи извършеното нарушение, прави издаденото НП необосновано, което е основание за неговата отмяна. А за да бъде едно деяние административно нарушение, са необходими три предпоставки (съгласно чл.
6 ЗАНН): 1) това деяние да нарушава установения ред на държавно управление; 2) да е извършено виновно; 3) да е обявено за наказуемо с административно наказание. Липсата на която и да било от тези предпоставки означава липса на административно нарушение, което би довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а НП – отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
При това положение и поради обстоятелството, че по делото е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, то това искане следва да се уважи.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г.)в производствата пред районният, административният и касационният съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Видно от приложения по делото договор за правна помощ е че адв. В.В. от САК е осъществил правна помощ в настоящото производство на жалбоподателя и определеното възнаграждение е в размер на 300 лв.
Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съдът намира, че РУ Б. при ОДМВР С., следва да бъде осъдена да заплати на И.. В. Г., ЕГН **********, сумата от 300,00 лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат В.В. от САК.
Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН 4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № * г., издадено от Началник РУ към ОДМВР - С., РУ Б., с което на жалбоподателя И.. В. Г. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес гр. В., ул. „З. д.“ № *, за нарушение на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, вр. с чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗА вр. с 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № * г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС, РУ Б. при ОДМВР С. да ЗАПЛАТИ на И..
В. Г. с ЕГН: **********, сумата от 300,00 лева, представляваща направените от негова страна разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат В.В. от САК по АНД № 100/2022 година по описа РС Б..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-С. област в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ 5