Решение № 184 от 21.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Русе, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20254520201688 по описа за 2025 година Постъпила е жалба от В. И. В. от гр.Русе ЕГН ********** против наказателно постановление № 25-1882-000449/12.09.2025г.. на началник Сектор в ОДМВР Русе,РУ 01 Русе, с което на основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ТРИСТА лева/153.90 ЕВРО/.

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Представител на административно-наказващия орган не се явява.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е водач на МПС с правоспособност категории „В, М и АМ ” и като такъв се води на отчет в Сектор ПП Русе. До м.август 2025г. няма налагани административни наказания за нарушения на ЗДвП с наказателни постановления,които да не са погасени по давност.Наказван е четири пъти с електронен фиш за налагане на глоба.

Майката на жалбоподателя е собственик на лек автомобил БМВ с рег.№ Р4166ВС,което по принцип се управлява от жалбоподателя.

На 30.05.2025г. сключеният за лек автомобил БМВ с рег.№ Р4166ВС 1 договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност е изтекъл и не е подновен.На тази дата жалбоподателят е спрян за проверка в гр.Велико Търново.Съставен му е акт за установяване на административно нарушение и още веднага той сключва договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност,като след представянето му автомобилът е освободен.

Независимо от наличието на валиден договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на 02.06.2025г. от Сектор ПП В.Търново е издадена заповед за принудителна административна мярка „временно спиране от движение на лек автомобил БМВ с рег.№ Р4166ВС до сключване на ЗГО,като в заповедта е посочено,че е отнето СРМПС,но това на практика не е извършено.

Жалбоподателят продължава да управлява автомобила,като регистрационните табели са поставени на местата им и СРМПС е в него.Въпреки това и въпреки сключване на договор ЗГО в системите на МВР остава неотменена заповедта за принудителна административна мярка „временно спиране от движение на лек автомобил“

На 16.08.2025г. жалбоподателят управлява горепосочения автомобил в гр.Русе. Спрян е за проверка движейки се по ул.Даме Груев от свид.С. – полицай в РУ 01 Русе,който при проверката в системите на МВР установява,че автомобилът е спрян от движение.Други нарушения не са установени.Въпреки,че регистрационните табели са поставени на автомобила и СРМПС и валидния договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност са представени от водача, само въз основа на информацията в системата,свидетелят съставя срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение на разпоредбата на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП. По акта постъпват писмени възражения към които е представено и копие от валидна полица за задължителна застраховка Гражданска отговорност. Независимо от това без да извърши разследване само въз основа на информацията в компютърната система началник в Сектор в ОДМВР Русе,РУ 01 Русе издава обжалваното наказателно постановление с което на основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП налага на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на ТРИСТА лева/153.90 ЕВРО/.

По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори.Тя се установява от представените писмени доказателства – справка за водач, 2 справка от Сектор ПП В.Търново,копие от заповед за налагане на принудителни административни мерки.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима,тъй като е подадена от лице с право на жалба в предвидения от ЗАНН срок,а разгледана по съществото си е основателна по всички наведени съображения.

Обжалваното наказателно постановление е необосновано.

Безспорно на 12.06.2025г. на собственика на автомобила е връчена заповед за принудителна административна мярка „временно спиране от движение на лек автомобил“. Тази заповед според посоченото в нея губи правна сила в момента на сключване на ЗГО. Следователно от момента на сключване на такъв договор, автомобилът не е спрян от движение и може свободно без ограничения да се управлява без да е необходим какъвто и да е акт свързан с отменяне на заповедта. Тъй като към момента на издаване на заповедта договор за ЗГО вече е бил сключен с валидност до 29.05.2026г.,то и самата заповед не е произвела действие и към 16.08.2025г. автомобилът управляван от жалбоподателя БМВ с рег.№ Р4166ВС не е бил спрян от движение.Съответно жалбоподателят не е управлявал спрян от движение лек автомобил.Като е направил обратния извод въпреки направеното възражение и наличната информация за сключен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност за този автомобил и без да извърши разследване на спорните обстоятелства,наказващият орган е направил изцяло необоснован извод относно обективните признаци на нарушението,за което е наказан жалбоподателя.

По изложените съображения,съдът намира,че жалбоподателят не е извършил нарушението за което е санкциониран и обжалваното наказателно постановление като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени изцяло.

Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателят - 450 евро адвокатски хонорар поддържано от пълномощника му в приложеното писмено становище е частично основателно. По делото защитникът е представил два договора за правна защита.И двата са за осъществяване на правна защита по настоящото дело и се претендират разноски и по двата 3 договора. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника по жалбата е основателно. Като отчита обстоятелството, че упълномощения защитник е изготвил жалбата, и два пъти се е явявал в съдебни заседания , съдът намира, че претендираната сума за хонорар на пълномощник, не съответства на положения труд и следва да се редуцира до сумата от 250 евро.

Предвид горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 25-1882000449/12.09.2025г.. на началник Сектор в ОДМВР Русе,РУ 01 Русе, с което на В. И. В., ЕГН ********** на основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ТРИСТА лева/153.90 ЕВРО/.

ОСЪЖДА ОДМВР Русе да заплати на В. И. В. от гр. Русе.

********** сумата от 250 евро разноски по делото.

ЕГН

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4