Решение № 710 от 05.12.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 710 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20241001000311 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

В молба с вх. № 25 061 от 3.10.2024 г. „Викторс 111“ ЕООД - гр. Плевен е сезирало съда с искане за допълване на решение № 554 от 16.09.2024 г. по настоящето дело.

Твърденията са, че съдът е пропуснал да постанови в диспозитива на решението, че вземанията на молителя са обезпечени с договорни ипотеки, учредени с : 1) нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 3, том II, peг. № 2153, дело № 94/ 3.04.2018 г. на нотариуса Д. Ж., вписан с вх.рег. № 20194 от 3.04.2018 г., акт 125, том IX, дело №14027/2018 г. на Служба по вписванията - гр. София и 2) нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 53, том Ш, рег. № 4978, дело № 390/ 26.05.2015 г. на нотариуса М .Н., вписан с вх.рег. № 29681 от 26.05.2015 г., акт № 77, том XIII, дело №21404/ 2015 г. на Служба по вписванията - гр. София.

В писмения отговор ответникът по молбата „Ей Джи Би Файнанс“ АД - гр. Бургас я оспорва като неоснователна.

В исковата молба нямало заявено искане за установяване на поредността за удовлетворяване на претендираните вземания по чл. 722 от ТЗ, затова не се касаело за случай, в който съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. Дори този въпрос да бил въведен с молбата на ищеца от 22.10.2021 г., по него е следвало да се произнесе

1 първоинстанционния съд и непълнотата на неговото решение е можело да се отстрани само чрез допълването му по реда на чл. 250 от ГПК, но това не било сторено, поради което и произнасянето по искането за установяване на поредността на вземането не било в правомощията на въззивния съд.

Ответниците по молбата „Кардинал 07“ ЕООД (н.) - гр.Бяла Слатина, област Враца, В. Л. Б. синдик на В. Л. Б. и „Кредит тайм“ ЕООД - гр. София не са взели становище по молбата.

Съдът съобрази следното.

Молбата е процесуално допустима - подадена в срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК от кредитор, предявил установителен иск в производство по несъстоятелност, който има правен интерес да иска допълване на решението в частта, с която съдът не се е произнесъл по цялото му искане. Възражението за липсата на компетентност на въззивния съд да разгледа молбата е неоснователно, тъй като с обжалвания акт на първостепенния съд съществуването на вземане в полза на ищеца е било отречено, с което обсъждането на въпроса за поредността на неговото удовлетворяване е станало безпредметно, поради което и няма произнасяне в този смисъл.

Задължението на съда да определи поредността на удовлетворяване на кредитора по чл.722, ал.1 от ТЗ произтича от единното становище, възприето в практиката на касационната инстанция, според което предметът на исковото производство по чл. 694 от ТЗ съвпада с този на производството по възраженията по чл.692, ал.2 и ал. 3 от ТЗ, поради което, това което може да бъде предмет на възражението по чл.690, ал.1 от ТЗ, може да бъде и предмет на установителния иск по чл.694 от ТЗ. При предявяване на вземането си кредиторът следва да посочи и неговата привилегия (обезпечение) - чл.685, ал.2 от ТЗ, съответно съгласно чл.686, ал.1 от ТЗ синдикът трябва да отбележи в списъка на приетите вземания не само вземането на кредитора по основание и размер, но и привилегията (обезпечението) му, чието установяване е релевантно за поредността на удовлетворяване на кредитора по чл.722, ал.1 от ТЗ. Следователно, обезпеченията и привилегиите могат да бъдат самостоятелен предмет на възражението по чл.690, ал.1 от ТЗ, което се подава именно срещу изготвените от синдика списъци и по което съдът по несъстоятелността се произнася с определение по чл.692, ал.4 от ТЗ, а от там същите могат да бъдат и предмет на иска по чл.694 от ТЗ, включително в хипотеза, когато не се оспорва съществуването на вземането, а само неговото обезпечение

(привилегия). (решение № 185 от 10.12.2014 г. по т.д. № 3199/ 2013 г. на ВКС, І т.о.).

-3-

След отмяната на първоинстанционното решение и постановяването на решение, с което 2 исковата претенция е приета за основателна, настоящият състав е трябвало да се произнесе по този въпрос, но в диспозитива на въззивното решение не е посочена поредността за удовлетворяване на вземането на молителя, поради което искането за допълване на решението е основателно.

По същността на повдигнатия спор съдът съобрази следното.

Страните не спорят относно това, че праводателят на ищеца „С.Г.Груп“ ЕАД - цедент по договора за цесия, сключен на 24.06.2020 г., е придобил прехвърленото вземане на основание сключения с „Първа инвестиционна банка“АД рамков договор за цесия от 19.12.2019 г. заедно с всички привилегии, обезпечения и другите им принадлежности.

Няма спор, а се установява и от представените с исковата молба доказателства (т.І, л. 38 48), че за обезпечение на вземането на „Първа инвестиционна банка“АД срещу кредитополучателя „Кардинал 08“ ЕООД по договор за кредит № 000LD-S-000760 от 25.05.2015 г. са били учредени две ипотеки: 1) с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 53, том Ш, рег. № 4978, дело № 390/ 26.05.2015 г. на нотариуса М .Н., вписан с вх.рег. № 29681 от 26.05.2015 г., акт № 77, том XIII, дело №21404/ 2015 г. на Служба по вписванията - гр. София съдлъжникът „Кардинал 07“ ЕООД учредил ипотека върху собствените си недвижими имоти в гр. София, *** Д - реална част с площ от 812 кв.м. от УПИ- ХІІІ- за КОО от квартал 23 по плана на гр. София, м.

„Студентски град“, целият с площ от 921 кв.м., заедно с построената в имота сграда ; съдлъжникът М. А. С. учредил ипотека върху собствените си недвижими имоти в гр. София - поземлен имот с идентификатор ***, представляващ дворно място в гр. София с административен адрес гр. София, в.з. „Малинова долина“, ул. „***“, № *, заедно с изградената в това дворно място двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** ; 2) с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 3, том II, peг.

№ 2153, дело № 94/ 3.04.2018 г. на нотариуса Д. Ж., вписан с вх.рег. № 20194 от 3.04.2018 г., акт 125, том IX, дело №14027/2018 г. на Служба по вписванията - гр. София съдлъжникът „Кардинал 07“ ЕООД учредил ипотека върху собствените си недвижими имоти в гр. София УПИ- ІІ за КОО, за който е предвидена процедура по изменение на плана за регулация, като съгласно промяната същият ще представлява реална част с площ от 812 кв.м. от УПИ- ХІІІза КОО в квартал 23 по плана на гр. София, м. „Студентски град“, целият с площ от 921 кв.м., заедно с построената в имота сграда ; съдлъжникът М. А. С. учредил ипотека върху собствените си недвижими имоти в гр. София - поземлен имот с идентификатор ***, представляващ дворно място в гр. София с административен адрес гр. София, в.з.

„Малинова долина“, ул. „***“, № *, заедно с изградената в това дворно място двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***.

Следователно в деня на сключването на договора за цесия - 24.06.2020 г., по силата на 3 чл. 2, ал. 2 цесионерът е придобил вземанията заедно с всички обезпечения, включително учредените ипотеки върху недвижими имоти. Транслативния ефект на сделката се проявява незабавно по отношение на страните по договора, но противопоставимостта на ипотечното право на трети лица е поставено в зависимост от осъществяването на установените в чл. 171 от ЗЗД предпоставки : прехвърлянето да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да бъде вписано в имотния регистър.

Първата от тях е налице - удостоверяването на подписите на страните по договора е извършено в нотариалното производство с рег. № 6206/ 24.06.2020 г. на нотариуса П. П..

От доказателствата по делото обаче, следва категоричния извод, че прехвърлянето не е било вписано по надлежния ред. С определение от 30.03.2021 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд е постановен отказ за отбелязване на договора за цесия от 24.06.2020 г. по заявление с вх. № 18 825/ 30.03.2021 г. (т.І, л. 59). С определение от 29.04.2021 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд е постановен отказ за вписване на договора за цесия от 24.06.2020 г. по молба с вх. № 28 682/ 29.04.2021 г. (т.І, л.

61). По делото няма данни тези актове да са били обжалвани и при липсата на доказателства за обратното следва да се приеме, че те са влезли в сила, което означава, че към деня на предявяване на вземанията - 20.08.2021 г. придобитото от цесионера ипотечно право е било непротивопоставимо на останалите кредитори в производството по несъстоятелност.

Този извод се подкрепя и от последователната практика на касационната инстанция, съгласно която липсата на такова вписване има значение единствено по отношение на тези трети лица, които имат интерес да повдигнат възражение във връзка с ипотеката- например, че вземането не е обезпечено с ипотека и следователно - не е привилегировано по отношение на техните вземания. (Решение № 131 от 26.03.2012 г. по гр. д. № 720/2011 г. на ВКС, I г. о. ; Решение № 291 от 18.11.2014 г. по гр. д. № 2193/2014 г. на ВКС, IV г. о.) В съответствие с изложеното настоящият състав приема, че както главното вземане, така и акцесорните вземания за законна или договорна

-5- лихва върху необезпечено вземане, дължими преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност подлежат на удовлетворяване в реда по чл. 722, ал.1, т. 8 от ТЗ.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

РЕШИ:

4

ДОПУСКА допълване на решение № 554 от 16.09.2024 г. по т.д. № 311/ 2024 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 694, ал.2, т.2 от ТЗ, че вземанията в полза на „Викторс 111“ ЕООД - гр. Плевен, ***, с ЕИК 205708425 срещу длъжника „Кардинал 07“ ЕООД (н.) - гр. Бяла Слатина, област Враца, ул. „Търнавска“ № 42, с ЕИК 106629937, придобити по силата на договор за цесия, сключен със „С.Г.Груп“ ЕАД на 24.06.2020 г., подлежат на удовлетворяване в реда по чл. 722, ал.1, т. 8 от ТЗ.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5