Решение № 138 от 08.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Варна, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20223100502555 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, образувано е по въззивна жалба от Ц. И. Ж. против Решение № 260396 от 14.09.2022 година, постановено по гр.дело № 12401/2020 година, по описа на ВРС, с което е било прието за установено в отношенията между страните по предявения отрицателен установителен иск с пр.осн.чл.124, ал.1 ГПК от И. Д. К., ЕГН **********, Д. С. К., ЕГН **********, П. С. К., ЕГН ********** и Б. А. Д., ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, чрез пълномощника им адв.П. С. от ВАК, че ответницата Ц. И. Ж., ЕГН ********** не е собственик на поземлен имот с пл.№ 102, находящ се в *** с площ 861 кв.м., при граници: имоти №№ 103, 260, 261, 101 и улица, както и с което е бил отменен н.а. № 85, том I, рег.№ 2324/15.04.2019 г. на нотариус Л.Гонова с рег.№ 116 на НК, с район на действие РС Варна, вписан вх.рег.№ 9123, том XXV, акт №66, дело 5278 на СВ Варна за удостоверяване право на собственост върху идеална част от недвижим имот, с който Ц. И. Ж., ЕГН ********** е призната за собственик на 814.30 кв.м. идеални части от поземлен имот целия с площ с 861 кв.м., с пл.№ 102, находящ се в ***, при граници и съседи по скица: имоти № 103, № 260, № 261, улица и № 101, на осн.чл.537, ал.2 ГПК

В жалбата си въззивницата, чрез адв.К. /ВАК/ моли съдът да отмени 1 атакуваното решение, като неправилно и противоречащо на наличните по делото доказателства, и закона; цитира се съдебна практика, според която съдът е постановил неправилен съдебен акт – сочи се, че реституционното производство е било завършено и не е необходимо да се изчаква влизане в сила на ПНИ, от което да се следят давностните срокове.Цитират се и свидетелските показания на разпитаните пред ВРС свидетели, според които въззивницата е установила явно и спокойно владение върху процесния имот, което може да прерасне в собственост.По същество се иска отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на исковата претенция.

По делото е постъпил отговор от страна на адв.П. С. /ВАК/, като процесуален представител на въззиваемите И. Д. К., ЕГН **********, Д. С.

К., ЕГН **********, П. С. К., ЕГН ********** и Б. А. Д., ЕГН **********.С него се настоява съдът да потвърди решението.

В съдебно заседание по делото въззивницата е редовно призована, не се явява, представлява се от адв.К. /ВАК/, която поддържа въззивната жалба и моли съдът да я уважи.

Въззиваемите страни, редовно призовани, се представляват от адв.С.

/ВАК/, които оспорва жалбата.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред решаващия съд съдебното производство е било образувано по предявен отрицателен установителен иск за собственост с пр.осн.чл.124 ГПК от ищците И. К., Д. К., П. К., Б. Д., всички чрез пълномощника им адв.П. С. от ВАК против въззивницата Ц. И. Ж. с искане съдът да постанови решение с което приеме за установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на поземлен имот с пл.№ 102, находящ се в *** с площ 861 кв.м., при граници: имоти №№ 103, 260, 261, 101 и улица и за отмяна на нот.акт № 85, том I, рег.№ 2324/15.04.2019 г. на нотариус рег.№ 116 на НК, вписан вх.рег.№ 9123, том XXV, акт №66 на СВ Варна, на осн.чл.537, ал.2 ГПК.

Според исковата молба ищцовата страна се легитимира с позитивно за тях Решение № 67 от 17.05.1993 година на ПК - Варна, постановено по заявление вх.№ 10816/28.05.1992г., на наследниците на К. Г. К..С него е възстановено правото на собственост върху нива от 6,6 дка, трета категория, находяща се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в ***, представляващ по КП от 1983г. имоти пл. № № 124, 125, 126, 133, 134, 135, 136 и 137, при граници: от изток-пл.120,122,132, от запад- път, пл.138, от север - залесителен пояс, от юг- пл.139, 140.

От материалите по делото - представените УдостовеР.я за наследници с 2

№ 3233 и № 3234 от 20.08.2020 г. на район „Оборище", гр. С. става ясно, че наследниците на К. Г. К. са четиримата ищци - низходящи от втора степен на нейни братя и сестри.Също не е спорно, че самата К. Г. К., бивш жител на гр.

С. е починала на 09.11.1954 година.

Не е спорно също така, че собствеността на наследодателката върху възстановения имот е удостоверена с н.а. № 132 т.Х1 д.№ 4433/67г. на Варненски нотариус, както и че в границите на възстановения имот попада изцяло имот пл.№ 102, находящ се в *** с площ 861 кв.м., при граници: имоти №№ 103, 260, 261, 101 и улица.

Страните не спорят още, че към момента за имота няма влязъл в сила план на новообразуваните имоти по пар.4к, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр.чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ.

От своя страна въззивницата Ц. И. Ж. се е снабдила с н.а. № 85, том I, рег.№ 2324/15.04.2019 г. на нотариус рег.№ 116 на НК, вписан вх.рег.№ 9123, том XXI, акт № 66 на СВ Варна, на осн.чл.537, ал.2 ГПК.

Според ищцовата страна ответницата се е снабдила с нотариален акт за собственост за 814.30 кв.м. идеални части от имота им и с фактическите си действия тя оспорва правото им на собственост като издадения нотариален акт осуетява окончателното завършване на реституционната процедура по отношение на имот пл.№ 103 по КП на м-ст „П.“ по реда на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, вр.пар.4, ал.6 и 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28 ППЗСПЗЗ. Това обосновава правния им интерес от предявяване на иск за отричане правата на ответницата.

Пред съда въззиваемата Ж. твърди и поддържа, че е придобила процесният имот пл.№ 102 на оригинерно основание - давностно владение, продължило повече от 10 год., считано от 2007 год., когато е установява фактическа власт върху процесния имот.Тя излага още, че е собственик на съседен имот № 103, които е бил закупен от бившият й съпруг по време на брака им, поради което се явява СИО. В последствие при прекратяване на брака между Ж. В. Ж. и Ц. И. Ж. поради развод ПИ № 103 по плана на СО „П." е поставен в дял и изключителна собственост на Ц. И. Ж., съгласно влязло в сила Решение № 3992/29.2010 год. на ВРС, X състав, постановено по гр.д.№ 13867/2010 год., вписано в СВ-Варна под вх.рег.№ 32497/13.12.2016 год., акт № 155, том XII, дело № 4318/2016 год.

Въззиваемата сочи още, че имот пл.№ 102 – южната граница на имот № 103, е в крайно занемарено състояние. Същият е видимо изоставен от много години, не е ограден със собствена ограда,обрасъл е с високи треви, саморасли дървета и храсти, като в него също така е имало и остатъци от разрушена дървена барака.Тя сочи още, че през 2007 година е установила фактическа власт върху процесния ПИ пл.№ 102 по плана на СО „П.", като със собствени сили и средства е организирала, и осъществила почистване на процесния имот.Наред с горното Ж. е оградила огражда имот пл.№ 102 откъм пътя, каквато ограда е липсвала до завладяването на процесния имот от същата през 2007 год. От останалите три страни - изток, север и запад, имотът е ограден от оградите на съседните му имоти. От този момент до настоящия, 3 единствено и само ответницата и близките й, с които същата живее, ползват процесния имот пл.№ 102.Заявява, че владее имота като собствен, считано от 2007 год.

От фактическа страна е видно, че с Решение № 67 от 17.05.1993 год. на ПК-гр.Варна, е възстановено правото на собственост на наследниците на К.

Г. К. върху имот представляващ нива 6,600 дка, трета категория, находяща се в терен по § 4 в гр.Варна, като възстановеният имот е индивидуализиран по площ, граници и номера на имотите, попадащи в него, съгласно действащия към датата на издаване на реституционното решение кадастрален план.

От съдържанието на реституционното решение е видно, че същото е издадено на основание чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, съгласно редакцията им действала към 17.05.1993 год.

Пред ВРС е била изслушана и неоспорена Съдебно техническа експертиза, с която експерта сочи, че имот № 124 по КП на местност П., /“Северно от В.“/, изготвен през 1983 г. и описан в решение № 67/1993 г. на ПК-Варна, възстановен на наследниците на К. Г. К. е повдигнат с червени линии на комбинирана скица, изготвена от вещото лице Р. П. към заключението. Имот № 102 от КП на местност *** и „П.“, одобрен със заповед № РД-02-14-416/06.03.2000 г. на МРРБ е повдигнат в черни линии.

От същата комбинирана скица се установява, че имот № 124 по КП на местност П., /“Северно от В.“/, изготвен през 1983 г. и описан в решение № 67/1993 г. на ПК-Варна съответства на процесния имот №102 от КП на местност *** и „П.“, одобрен със заповед № РД-02-14-416/06.03.2000 г. на МРРБ като съответствието се установява по местонахождение и графично изображение. Процесния имот обхваща изцяло въъзстановения имот с решение № 67/1993 г. на Поземлена комисия-Варна .Според в.л. ПНИ за местността, но все още не е одобрен. Действащият план за местността е кадастрален план от 2000 год., който е одобрен със заповед на Министъра на МРРБ.

Пред ВРС са били изслушани и свидетели, и те дават следната информация, както следва:

Свидетелят К. заявява, че познава Ц. Ж. и всички в района знаят, че Ц. има два имота в местност „П.“. Единият имот е с вила, където живее, а другият е под мястото, където живее. Двата имота са един под друг. К. е съсед през едно място. Впечатленията му за това са от седемдесетте години.

На празното място имало лозе, овошки, дървена барака, която в края на деветдесетте години се срутила и паднала. Лозето и овошките изсъхнали.

Имало два реда бодлива тел отпред. Там хората си изхвърляли отпадъците и си пасли козите. Знае, че това празно място е на Ц. и цялата махала знаела, че това място е нейно, защото тя наела фадроми и багери да разчистят мястото, изхвърлили всички сухи дървета, изкоР.ли сухото лозе, изхвърлили стари дъски от падналата барака и боклуците, които били изхвърляни там.

Това се е случило към 2005 год. – 2007 год. По тази причина всички останали с впечатление, че мястото е на Ц.. После за втори път трасирали и сложили плочи. Преди това мястото се използвало и като паркинг. След като 4 изчистила мястото Ц. направила метална ограда, направена с части от стари огради. Засипали мястото с нещо, което се слага в асфалт и било закарано с камиони. След поставянето на оградата не влизали други коли, а само Ц. и съпруга й си спирали колите. Освен Ц. не е виждал други хора там. През деведесетте години имало един възрастен човек, който живеел в мястото, но след това сградата се срутила към 2007 г. – 2010 г. Не знае колко години след това Ц. разчистила мястото, като сградата била срутена, дърветата и лозето изсъхнали, а тревата била по-висока от лозите.

Свидетелят П. разказва, че познава Ц. и бившия й съпруг Ж., който починал. Тъста на свидетеля има имот през две места от процесното място.

През 1983 год. един комшия срещу тъста му продавал мястото си и свидетелят го купил. Започнал да го обработвам и си построил къщичка, като от 2000 год. започнах постоянно да живее там. Познава Ж., който бил съпруг на Ц.. След като купили имота с къщата те започнали да живеят там. Това място, което купили граничи с процесното място. Преди това имало един човек, на който по прякор казвали „К.“. Същият имал лозе, дървени колчета, храсти. След това този човек спрял да идва и съседите започнали да си спират колите, да си хвърлят боклуци и мястото се затлачило. Като дошли Ж. и Ц. взели това място да го обработват. Изчистили и трасирали мястото, направили една пътека за към тях. След смъртта на Ж., Ц. живее там и си гледа мястото. Това се случило от 1990 год. до момента. Ц. и Ж. стопанисвали мястото, покрай пътя направили ограда и сложили широка врата за да не влизат автомобили. Не е виждал табела на която е написано кой е собственик. В горния край на имота имало барака, която била там и след 2000 г., но после се срутила.

Свидетелят З. разказва, че е във фактическо съжителство с ищцата П.

К.. Познава Д. и И. К.и и знае, че те имат имот в местност „П.“ над кв. „В.4“. Познава процесния имот от 1997-1998 год., същия се намира пътя, преди имало засадени овошки, дръвчета, лозя. Имало и една стара барака, която е правена от бащата на Д. К. и на П.. Тогава имота бил ограден. Пролетно време постоянно ходели там, към 2011-2012 год. Прекарвали ток, а стълбът за тока се намира в самото място. Смята, че тогава са съборили оградата. До пролетта на миналата година в имота имало ограда. Когато е ходил през последните три-четири години, в имота имало спР. по три-четири коли. От самия път директно се влиза вътре с колите. Сега всичко е орязано, дърветата, бараката била съборена. До 2015 г.- 2016 г. мястото било оградено откъм пътя и бараката не била съборена, имало ограда откъм пътя и врата.