Решение № 27 от 07.04.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Бургас , 07.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева

Красен П. Вълев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20202100502197 по описа за 2020 година

С Решение № 127 от 24.01.2018г., постановено по гр. дело № 4743/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, поправено с Решение № 349 от 01.03.2018г., постановено по гр. дело № 4743/2017г. по описа на Районен съд Бургас е осъдена Община Бургас да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД със седалище гр. София сума в размер от 333, 30 лева, представляваща дължимата част от главницата по застрахователно обезщетение от 666, 60 лева по Щета № 470415161621557, платено от ищеца в полза на трето увредено лице за настъпило на 11.05.2016г. в гр. Бургас пътно-транспортно произшествие, при което е увреден лек автомобил „Мерцедес ML320CDI“, рег. № А 8772МВ, собственост на „Автоцентър Бургас“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от 333, 30 лева, начиная от предявяване на иска – 30.06.2017г. до окончателното й изплащане. С цитираното решение е отхвърлен главния иск – за горницата над 333, 30 лева до 666 лева, както и акцесорния иск за законна лихва върху тази горница, начиная от подаване на исковата молба. Изрично в постановеното решение е посочено, че същото е постановено при участие на 1

„ПСТ Груп“ ЕАД със седалище гр. София в качеството му на трето лице помагач на ответника Община Бургас. С цитираното решение са отхвърлени обратните искове на Община Бургас за осъждане на „ПСТ Груп“ ЕАД със седалище гр. София да му заплати сума в размер на 333, 30 лева, представляваща дължимата от Община Бургас в полза на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД със седалище гр. София част от главницата по застрахователно обезщетение по Щета № 470415161621557, платено от ищеца в полза на трето увредено лице за настъпило на 11.05.2016г. в гр. Бургас пътно-транспортно произшествие, при което е увреден лек автомобил „Мерцедес ML320CDI“, рег. № А 8772МВ, собственост на „Автоцентър Бургас“ ЕООД, както и възложените в тежест на Община Бургас деловодни разноски в размер на 225 лева.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД със седалище гр. София в отхвърлената част на исковата претенция, с която се претендира да бъде отменено решението в тази му част и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да бъде уважена претенцията на застрахователното дружество в пълния й размер. В жалбата се посочва, че решаващият състав е мотивирал крайните си изводи за прилагане нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД – съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увреденото моторно превозно средство със заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, но тези изводи на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства и материалния закон, уреждащ тези отношения. В жалбата се посочва, че в конкретния случай установените дупки са представлявали препятствие по смисъла на чл.

167, ал. 1 от ЗДвП и §1, т. 19 от ППЗДвП, която е създавала опасност за движението. Въззивната страна посочва, че при установената правна уредба се налага изводът, че ответната община като собственик на пътя, чрез бездействието на служителите си в изпълнението на задълженията си по чл. 3 от ЗДвП за сигнализиране на препятствието и организиране движението по начин, осигуряващ безопасността му, са допринесли изцяло за настъпване на вредоносния резултат. В жалбата не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание застрахователното дружество чрез своя 2 процесуален представител поддържа жалбата и счита, че същата следва да бъде уважена.

Ответната страна по въззивната жалба – Община Карнобат депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че не са посочени кои норми са нарушени и в какво се изразява тяхното нарушаване. Посочва се, че в хода на делото не са се събрали доказателства, които безспорно да установят, че репарираните щети на МПС са настъпили по посочения в исковата молба начин, което категорично опровергава наличието на причинно-следствена връзка на механизма на възникналото ПТП с щетите на автомобила. В отговора се посочва, че дори да се приеме, че по делото е установен механизма на настъпване на ПТП и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредите по самокатастрофиралия автомобил, то липсват доказателства, че Община Карнобат не е изпълнила задълженията си на собственик и стопанин на пътя да сигнализира наличието на препятствия по платното за движение – напротив – събраните по делото доказателства установяват без съмнение изпълнение на задълженията на общината по обезопасяване на пътя.

С жалбата се претендира да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение на Районен съд – Карнобат.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно съединени иска от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД със седалище гр. София против Община Карнобат, с които се претендира да бъде прието за установено, че ответната община дължи на ищцовото застрахователното дружество сума в размер на 1 232 лева, представляващо изплатено обезщетение на трето лице, вследствие на настъпило увреждане, сума в размер на 375, 07 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 07.10.2016г. до 07.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 232 лева от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до 3 окончателното плащане. В исковата молба се посочва, че на 23.12.2015г. в гр.

Карнобат е настъпило пътно-транспортно произшествие с лек автомобил марка – БМВ, модел Х5, с рег. № А 0990 МТ, собственост на водача В. Р. К. по време на движение по ул. Сакар планина по необозначена, необезопасена и несигнализирана неравност (дупки) на пътното платно като реализира пътнотранспортно произшествие с материални щети по лекия автомобил – спукани задни дясна и лява въздушни възглавници. В исковата молба се посочва, че във връзка с настъпилото произшествие е образувана щета по имуществена застраховка „Каско“ на моторно превозно средство със срок за валидност от 28.11.2015г. до 27.11.2016г. Посочва се, че в съответствие с установените като вид и степен щети на собственика на увредения автомобил е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 212 лева с платежно нареждане от 17.02.2016г.

Ответната страна – Община Карнобат в депозирания пред първоинстанционния съд писмен отговор на исковата молба оспорва предявените искове, посочва, че водачът не се е съобразил със състоянието на пътя, пътните знаци, условия и фактори, които са от значение за безопасността на движение. Посочва се, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на самокатастрофиралото моторно превозно средство, тъй като водачът не е съобразил поведението си с конкретните пътни знаци и пътни условия, за да осигури безопасно управление на автомобила.

За да отхвърли предявените обективно съединени претенции, първоинстанционният съд е приел, че по делото безспорно се установява, че към момента на произшествието е била налична сигнализация за неравности по платното за движение – знак А12, който е бил поставен в началото на улицата и след като водачът не е съобразил управлението на автомобила си с въпросния знак, същият е допуснал нарушение на чл. 20 от ЗДвП в резултат на което са причинени щети по автомобила, репарирани от застрахователя.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

По делото е представено копие от Протокол за пътно-транспортно 4 произшествие от 23.12.2015г., от който е видно, че на 23.12.2015г. е настъпило пътно-транспортно произшествие, от което са настъпили вреди за увреденото моторно превозно средство – лек автомобил – марка БМВ, модел Х5 с рег. № А 0990 МТ, собственост на В. Р. К., а именно – поради вреди по пътното покритие – естествени неравности – дупки.

По делото не се спори, че след настъпилия инцидент собственикът на увреденото моторно превозно средство е уведомил ЗК „Лев Инс“ АД, образувана е щета, оценени са щетите на автомобила и е изплатено обезщетение на собственика в размер на 1 212 лева на дата – 17.02.2016г. – видно от представеното по делото копие от Преводно нареждане за кредитен превод.

По делото е извършена съдебно-техническа експертиза от 01.06.2020г., от неоспореното заключение на която е видно, че вещото лице подробно пресъздава механизъм на настъпилото пътно-транспортно произшествие в съответствие със събраните по делото гласни доказателства.

Вещото лице в своето заключение посочва, че процесният участък от пътя на ул. „Сакар планина“ е част от общинската пътна мрежа, отворена за движение на обществени превозно средства. Посочва, че по делото липсват данни за наложено ограничение на движението в процесния участък от пътя към датата на произшествието. Вещото лице посочва, че процесният автомобил е преминал през дупка и при излизане от дупката колелото среща отсрещната стена, като рязкото повдигане на колелото върху асфалтовата настилка предизвиква вертикално ускорение и настъпва удар. Вещото лице посочва, че въз основа на изяснения механизъм на пътно-транспортното произшествие се установява, че нанесените щети на лекия автомобил са в причинна връзка с настъпилото произшествие. Посочва, че действителната стойност на щетите на лекия автомобил – модел БМВ, марка Х5 към деня на настъпването на пътно-транспортното произшествие е в размер на 1 212 лева, а стойността на обичайните ликвидационни разноски към момента на настъпване на произшествието са по вътрешните правила на всяко застрахователно дружество.

По делото в качеството му на свидетел е разпитан В. Р. К. – 5 собственик на увреденото моторно превозно средство, от показанията на който се установява, че е управлявал автомобила се по ул. „Сакар“ в посока кв. „Люляци“ и както е пътувал е чул, че нещо се е чуло от задната част на автомобила, а на таблото за управление се е изписало, че има мека гума, след което той е спрял автомобила, слязъл е от колата и е видял, че задницата на автомобила е хлътнала в дупката и е извикал КАТ. Свидетелят посочва, че за настъпилото пътно-транспортно произшествие е бил съставен протокол, след което се е установило, че повредата на автомобила е била – пукнати въздушни възглавници. Свидетелят посочва, че е виждал знак за неравности в този участък.

По делото в качеството й на свидетел е разпитана и Н. С. С., която в своите показания посочва, че работи в общинско предприятие „Благоустройствени комунални и ремонтни дейности“ – гр. Карнобат, което предприятие се занимава със сигнализация на улиците с пътни знаци.

Посочва, че знае къде се намира ул. „Сакар“ и това е сравнително нова улица в края на града и знае, че отсечката от ул. „Сакар“ към квартал „Люляците“ е била в лошо състояние. Свидетелката посочва, че в началото на отсечката още по посока – кв. „Люляците“ през 2015г. е имало монтиран знак за неравности по пътя – знак 12 или знак 13. Свидетелката посочва, че през 2018г. улицата е ремонтирана и сега няма поставен знак. Посочва и обстоятелството, че не се отразява в документация монтирането на пътни знаци, както и тяхното премахване.

На основание чл. 410, ал.1 от Кодекса за застраховането (Обн., ДВ, бр. 102 – в сила от 01.01.2016г.) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, срещу възложителя на възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД или собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на 6 застрахования по чл. 50 от ЗЗД.