Решение № 283 от 03.10.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Шумен, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц. В. К. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20233630201014 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №698920 – F700794/ 07.04.2023год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП , с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 ал.4 от ЗДДС на жалбоподателя – “Р. груп“ ЕООД с ЕИК 201006079, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

В жалбата си жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Намира, че в производството са допуснати съществени процесуални нарушения, поради липса на компетентност на издателя на НП и непосочване на дата на извършване на нарушението. Оспорва вмененото нарушение по същество, както и приетата от актосъставителя и наказващия орган фактическа обстановка. Излага доводи, че в конкретният случай не е налице извършена доставка на услуга, тъй като такава не била предоставена от дружеството. Също така сумата от 4 лева не била предадена на служител на дружеството, а на трето лице, поради което не е налице осъществена продажба от страна на дружеството. От друга страна счита, че обществената опасност на деянието е незначителна, поради което не съставлява административно нарушение, съобразно чл.9 ал.2 от НК, което обстоятелство не е обсъдено от наказващия орган. В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се явява управителя Ц.С. с процесуален представител – адв. Б.Б. от ШАК. В хода по същество и в депозираните писмени бележки се излагат подробни доводи за липса на осъществен състав на вмененото нарушение. Направено е искане за присъждане на направените в производството разносик. Представен е и списък на разноските.

Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал НП, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Намира нарушението за безспорно установено, а НП за правилно и законосъобразно, издадено въз основа на правилно установена фактическа обстановка. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН , поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 18.03.2023г. свидетелите Ж. П. Ж., Д. Х. К. и В. Н. И. – служители в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП посетили търговски обект – - Атракцион „Тенис корт“, находящ се в 1 гр.Шумен, Градска градина, пред ресторант „Комплекс Тенис Корт“, стопанисван от “Р. груп“ ЕООД с ЕИК 201006079, гр.Шумен, с цел извършване на проверка. Преди контролните органи да се легитимират и да започнат проверка седнали на маса в ресторанта, стопанисван от “Р. груп“ ЕООД, след което в 15.25 часа св. Ж. П. Ж. излязъл за да извърши контролна покупка на услуга /ползване на батут/ на стойност 4 лева. В близост до батута били свидетелите Х. И. Х. и И. М. С., които седяли до атракционното влакче. Плащането било прието от св. Х., на когото св. Ж. дал банкнота от 5 лева, след което според св. Ж., свидетелите Х. и С. го завели при св. Я. С. Н., на която дали парите и същата му върнала ресто 1 лев, а според св. Х. получената от св.Ж. банкнота от 5 лева той оставил на една от масите.

Тъй като извършеното от св. Ж. плащане за ползване на батута не било регистрирано и отчетено чрез издаване на фискална касова бележка от ЕКАФП или от кочан с ръчни касови бележки, след извършване на контролната покупка, контролните органи се легитимирани и в 15.30 часа пристъпили към извършване на проверка. Разпечатали финансов отчет от ЕКАФП за деня на проверката. От изведения дневен отчет от наличното в обекта ФУ била разчетена фискална наличност в размер на 4 лева – запис №16886 в 11.30 часа, а извършеното от св. Ж. плащане в 15.25 часа на стойност 4 лева не било регистрирано.

Видно от описа на паричните средства в касата на обекта, съставен саморъчно от св.

М.Т.М., била установена наличност на парични средства в касата в размер на 24 лева. За констатираната разлика между фактическата наличност на парични средства и разчетената касова наличност от ФУ, М. не е посочила обяснения в описа.

Резултатите от извършената проверка са обективирани в ПИП, сер. АА №0065422/18.03.2023г.

Предвид направените констатации при проверката св. Ж. П. Ж. на 28.03.2023г съставил срещу дружеството АУАН № F700794, в присъствието на представляващия – управителя Ц.С. Р., за нарушение на чл.25 ал.1 т.1, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н18/2006г., във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС. При предявяване на акта Р. отразил, че има възражения, без да ги конкретизира. В законоустановения срок не са депозирани писмени възражения. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.185 ал.4 от ЗДДС на жалбоподателя – “Р. груп“ ЕООД с ЕИК 201006079, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, тъй като е прието, че се касае за нарушение извършено при условията на повторност.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и от събрани гласни такива. Показанията на всички разпитани в съдебно заседание свидетели отразяват преките и м впечатления и са източник на пряка доказателствена информация, относно фактите и обстоятелствата, които всеки един от тях е възприел.

При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Изложените в жалбата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, поради липса на компетентност на издателя на НП и непосочване на дата на извършване на нарушението, са неоснователни. НП е издадено от Д.Р.-К. - началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, която се явява компетентен орган съгласно Заповед №ЗЦУ – 1149/25.08.2020г., издадена от изпълнителния директор на НАП. Действително в АУАН и в издаденото въз основа на него НП изрично не е посочена дата на извършване на нарушението. Хронологически са описани събитията развили се във връзка с процесния случай. Посочена е датата на извършване на проверката и констатиране на нарушението. Съдът намира, че съпоставяйки фактите и обстоятелствата посочени в обстоятелствената част на НП и вида и характера на вмененото нарушение, датата на извършване на нарушението може да се извлече, тъй като е вменено нарушение извършено непосредствено преди започване на проверката. Нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато , би могло да се стигне и до друго решение на въпроса или когато е довело 2 до ограничаване на правата на страните, в която и да е фаза на процеса. Съдът намира, че в конкретният случай правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено. Вмененото на дружеството нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава.

С процесното наказателното постановление на дружеството е наложена имуществена санкция на основание чл.185 ал.4, във вр. с ал.1 от ЗДДС за това, че в нарушение на разпоредбата чл.25 ал.1 т.1, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС, след като е прието плащане за извършена продажба на услуга /ползване на батут/ не е издадена фискална касова бележка от наличния в обекта ЕКАПФ.

Съгласно чл.25 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл.3 ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски превод по чл.3 ал.1 - съгласно т.1 и лицата по чл.3 ал.2 – за всяко плащане, включително и за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3 ал.1 - съгласно т.2.

В случая безспорно е налице плащане в брой в търговски обект по смисъла на §1 т.41 ДР на ЗДДС , но въз основа на събраните доказателства съдът намира, че не се установява по безспорен начин, че е налице плащане на лице по чл.3 ал.1 от Наредба № Н18/13.12.06г.

Фактът на извършване на описаното неизпълнение на задължение към държавата е извлечен от направената от проверяващите контролна покупка преди започване на проверката. Контролните покупки са регламентирани в §1 т.6 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Ч рез тях се констатира спазването от лицата изискванията на наредбата за регистриране на продажби на стоки или услуги с изискуемия документ и могат да бъдат извършвани от самите органите на НАП или под техен контрол и наблюдение като се документират с протокола за проверка. В конкретния случай св. Ж., в качеството си на орган на НАП /ст. инспектор по приходите в НАП/ лично е извършил контролна покупка, която е отразена в съставения ПИП.

В обстоятелствената част на АУАН и НП, при посочване на обстоятелствата, въз основа на които се обосновава извършване на нарушението от обективна страна, актосъставителят и наказващият орган са приели, че извършеното от св. Ж. плащане за ползване на една от предлаганите от дружеството атракционни услуги /ползване на батут/ е било прието от служител на дружеството - жалбоподател, а именно св. М.Т.М.. Същата, видно от приобщеното допълнително споразумение №89/03.01.2023г. към трудов договор №40/13.04.2010г., работи в “Р. груп“ ЕООД на длъжност „работник луна парк“.

В съставеният ПИП, сер. АА №0065422/18.03.2023г. е направена същата констатация като прави впечатление, че по отношение на посочената самоличност на лицето на което се твърди, че е заплатена услугата, е била извършена поправка. В противоречие с отразеното в АУАН, НП и в ПИП, при проведеният разпит в съдебно заседание актосъставителя - св. Ж., който се явява и лицето извършило контролната прокупка, заяви, че заплатил стойността на услугата с банкнота от 5 лева, която дал на единия от двамата мъже, които се намирали до атракционното влакче, след което мъжете го заведили при св. Я. С. Н., която взела банкнотата от 5 лева и му върнала ресто 1 лев. Т.е. според показанията на св. Ж. плащането за ползване на батута е прието от св. Я. С. Н., която видно от приобщеното допълнително споразумение №7/03.01.2023г. към трудов договор №2/25.06.2018г., работи също на длъжност „работник луна парк“, но в друго дружество, а именно – „СТЕФАНОВ ЦСЯ“ с ЕИК 204694378, гр.Шумен.

От своя страна св.Х. И. Х., на когото безспорно се установи, че св. Ж. първоначално е дал банкнотата от 5 лева, при проведения разпит в съдебно заседание посочи, че е оставил парите на една от масите в заведението. Разпитана в качеството на свидетел св. Я. С. Н. също отрече тя да е приела направеното от св. Ж. плащане на услугата. Св. М.Т.М. също не посочва тя да е приела плащането. Според показанията й проверяващите са твърдяли, че плащането е прието от нейна колежка, което кореспондира с показанията на св.Ж., че сумата е била приета от св. Я. Н.. Останалите служители на НАП, които са присъствали в обекта – свидетелите Д. Х. К. и В. Н. И., не са възприели лицето, на което св. Ж. е заплатил услугата.