Решение № 41 от 12.10.2026, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Дряново, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Дишева при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Емилия Дишева Административно наказателно дело № 20264220200098 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от „КАСТ“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, ул. *** № 3, вх. ***, представлявано от Т.К.Т., чрез пълномощник адв. М. И. Е., съдебен адрес гр. ***, ул. *** № ***, ет. ***, офис ***, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата № 8506327082, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, на „Каст“ ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на собственик на процесното ППС, е наложена имуществена санкция в размер на 1278,23 евро/2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. Искането е същият да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. М.

Е. от ВТАК, поддържа жалбата. Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. В придружителното писмо оспорва жалбата и моли електронният фиш да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

При извършената служебна проверка съдът установи, че жалбата е подадена в 1 законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна и правна страна:

На 29.04.2023 г., в 08:19 ч. е установено нарушение с ППС - товарен автомобил Мерцедес 814 Д, рег. № *** с технически допустима максимална маса 7490, брой оси 2, без ремарке, в общ. ***, при движение по път I - 5 км. 118 + 999 м., в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е засечено с устройство № 40371, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-5 км 118+999, общ. Дряново.

В електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП съобразно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП бил създаден доклад за установено нарушение по чл.

179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, към който са приложени статични изображения – 2 бр. снимки.

За установеното нарушение Агенция "Пътна инфраструктура" е издала Електронен фиш № **********, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл.

179, ал. 3б от ЗДвП на „Каст“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 1278,23 евро/2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 24.54 евро/ 48.00 лв.

От допълнително изисканата информация и представената от Агенция "Пътна инфраструктура" справка, се установява, че процесният Електронен фиш № ********** е издаден на 04.03.2026 г. Връчен е на 12.05.2026 г. на представител на дружеството. Жалбата е подадена в законоустановения срок на 20.05.2026 г.

По делото е представен Договор за наем на МПС, сключен на 01.04.2015 г., с който "КАСТ" ЕООД е отдал под наем на „КА МЕТАЛ“ ЕООД, ЕИК 202334278, товарен автомобил Мерцедес 814 Д, с рег. № *** за срок от две години. Представен е и Анекс № 5 от 04.01.2021 г. към договора за наем, с който срокът на договора се удължава до 31.12.2023 г.

Представен е и Тристранен договор № 20729/23.03.2020 г., сключен за срок от 24 месеца между „Интелигенти трафик системи“ АД и „КА МЕТАЛ“ ЕООД.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата за преминаване по платената пътна 2 мрежа се заплащат съответните такси.

Съгласно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 1278,23 евро/2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 1278,23 евро/2500 лв., каквато е наложена и в настоящия случай.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (в приложимата редакция към датата на нарушението – 29.04.2023 г.) урежда възможността при нарушение по чл.

179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. За нарушения като процесното по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш. Такава възможност е предвидена едва след изменението на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г., което изключва възможността за съставяне на електронен фиш за този вид административни нарушения преди тази дата. В случая за установяване на нарушението и налагане на съответното наказание е следвало да се процедира чрез съставяне на АУАН и издаване на НП, поради което ангажирането на отговорност на нарушителя с издаване на процесния електронен фиш при условията на чл. 189ж от ЗДвП е било недопустимо.

На следващо място не са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за издаването на процесния електронен фиш.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето 3 на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административнонаказателното производство /чл. 39, ал. 4 от ЗАНН/. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите н а чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство. В процесния случай нарушението е извършено на 29.04.2023 г., на която дата то е установено, респ. станало е известно на АПИ предвид установяването му от електронна система /чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП/, а ЕФ е издаден на 04.03.2026 г., от което следва, че фишът /като аналог на наказателното постановление/ е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението. Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове за провеждане на административнонаказателната процедура е задължително. Издаването на електронен фиш или наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове е съществено нарушение поради наличието на абсолютни процесуални пречки за продължаване на производството и е достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.

4

За пълнота на изложението следва да се посочи, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП противоречи на правото на Европейската общност, предвиждайки фиксиран размер на глоба, без да държи сметка за принципа на съразмерността, залегнал в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО от 19.06.1999 г. относно таксуването на превозните средства за използване на пътни инфраструктури. Според Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/2023, член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса " с фиксиран размер. В решението е посочено, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават общия принцип на пропорционалност. Следователно, посоченият принцип изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая. В решението на СЕС е изтъкнато, че ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. При налагане на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут.