Решение № 3695 от 08.10.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 3695 гр. Пловдив, 08.10.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на 25.09.2019 г., в състав

Председател:

Дафина Арабаджиева секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17059 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов“ № 37 против С.П.К., ЕГН: **********,*** , с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че С.П.К., ЕГН: ********** дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 718,47 лв., представляваща стойността на разпределителна топлинна енергия за периода от 01.02.2015 г.- 30.09.2017г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.04.2015г.-05.06.2018г. в размер на

173,28 лв., както и законна лихва върху главницата, считано от 06.06.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 9408/2018 г. по описа на ПРС.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл.

126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на ***.

Ответникът като собственик на имот, находящ се *** , имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко – продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение на топлинна енергия „Техем Сървиси“ ЕООД е разпределил топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на стойност 891,75 лв., включваща главница в размер на 718,47 лв., представляваща стойността на разпределителна топлинна енергия за периода от 01.02.2015 г.- 30.09.2017г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.04.2015г.-05.06.2018г., в размер на 173,28 лв. , която същият не е заплатила. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело № 9408/2018 г. на ПРС, XV-ти състав, била издадена заповед по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски от общо 75 лева /в т.ч. 25 лв.

– държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/. В срока по чл.

414, ал. 2 ГПК, длъжникът не е подал възражение, но тъй като същата е била призована при условието на чл. 47, ал. 5 от ГПК съдът е указал на ищеца, съобразно разпоредбите на чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, че заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си, когато Заповедта е била връчена при условия на чл. 47, ал. 5, от ГПК, поради което ищеца предявява настоящата искова молба в срок по чл. 415 от ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 06.06.2018 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен представител депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло исковете като неоснователни и необосновани. Оспорва исканията по основание и по размер. Сочи, че липсват данни, че ответницата е собственик на имота и съответно, че тя е и потребител на топлинна енергия и оспорва, че между нея и ищцовото дружество е налице облигационно правоотношение, но ако се установи наличие на такава се оспорва доставката на топлинна енергия от страна на ищеца. Оспорва се начинът на разпределение на топлинна енергия от страна на дружеството за дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД, като се оспорва като невярна разпределената на абоната-ответник топлинна енергия за процесния период. Поддържа се становището, че ответницата реално не е потребила такава топлинна енергия и на стойността посочено в исковата молба.

Оспорва се годността и изправността на топломера в абонатната станция, липсват данни за извършен контрол на устройството по ред на ЗИ. Оспорват се и редовността на счетоводните записвания на ищеца. Алтернативно се прави възражение за изтекла погасителна давност в полза на ответника съгласно тълкувателно решение №.3 от 18.05.2012г., по т.д.№.3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Предвид изложеното се иска да се отхвърлят предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното случая частно гр. дело № 9408/2018 г. на ПРС, ХV-ти гр. с-в., вземането по настоящото производство съответства на вземането по заповедта за изпълнение, като същата е връчена при условията на чл. 47 ГПК, поради и което са дадени указания за предявяване на установителни искове. Исковете, предмет на настоящото производство са предявени в месечния срок от получаване на съобщение за това. На основание изложеното следва, че исковете са допустими.

Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според който по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Липсата на представен договор, сключен между ищцовото дружество и ответника не обосновава извод за липса на качеството потребител на топлинна енергия. Липсва противоречие и в съдебната практика в тази насока. Нормите на чл.150 от ЗЕ предвиждат възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. Следователно правото на собственост или на ползване на върху апартамента води до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна енергия с топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да заплаща стойността на изразходваната топлоенергия.

От приетия по делото като доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот от ***, се установява, че ответникът е собственик на процесния имот, поради и което има качеството потребител по смисъла на закона.

По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Пловдив”ЕАД на потребителите в гр.Пловдив. Съгласно чл.3, ал.1 ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Съгласно чл.4, ал.1 ОУ продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок.

Съгласно чл.18 ОУ търговското измерване и отчитане на продадената топлинна енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер, монтиран в абонатната станция на границата на собственост. Отчетеното по този начин количество потребена топлинна енергия за сградата се разпределя между отделните имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от тях търговец, чрез системата за дялово разпределение. Установява се, че посочените общи условия са публикувани в един местен и един национален ежедневник.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице след справка в ищцовото дружество и справки за разпределена ТЕ от Техем Сървисис ЕООД. Заключението е прието по делото, като обективно, пълно и компетентно изготвено и не е оспорено от страните по делото. От заключението се установява, че *** е бил включен към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество, като през процесния период в блока е ползвана топлоенергия (ТЕ) за отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ).

Топлинното счетоводство на блока през процесния период се води от фирма за дялово разпределение „Техем сървисис“ ЕООД, като в имота има монтирани 3 бр. отоплителни тела снабдени с ИРУ на сезонен визуален отчет. През имота на ответника преминава щранг – лира с мощност 613,44 W, която не се отчита с уред за отчет и изразходваното количество ТЕ за отопление се начислява по максималната нормативна мощност на отоплителното тяло. В имота на ответника има монтиран 1 брой водомерно устройство за топла вода за отчитане изразходваното количество ТЕ за БГВ, като начисляванията за изразходваното количество ТЕ за БГВ са ставали на база отчетени показания от устройството. През процесния период отчитането на ТЕ по топломера в АС е извършвано чрез преносим терминал ежемесечно от абонатчици на ищцовото дружество. Количеството ТЕ, намалена със загубите на ТЕ в АС е подавано на Техем Сървисис ЕООД за разпределение по потребители. Разпределението на ТЕ за отопление в етажната собственост е извършвано в началото и в края на всеки отоплителен сезон, визуално от отчетените показания на ИРУ. Абонатната станция, към която е присъединена сградата на ответника, е функционирала през периода, като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. Подадена е общо 1258,740673 MWh ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на 77,634878 MWh за сметка на ищцовото дружество. През процесния период всички 3 броя отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за визуален отчет. Установява се, че отопляемият обем в имота е 174 куб.м. Вещото лице посочва, че и трите монтирани ИРУ за визуален отчет са технически изправни. Сочи се, че за имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.7 във връзка с т. 6.5. от Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването на 1 бр. щранг-лира по максимална нормативна мощност, поради липса на уред за отчет. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника за периода 01.02.2015 г.- 30.09.2017 г. по месеци, показано в приложената към експертизата таблица е общо 5,64143 МWh за отопление и 0,0 MWh за БГВ. В архивите на топлинния счетоводител „Техем сървисис“ ЕООД за отопление е начислявана единствено за щранг-лирата, преминаваща през имота, която е без уред за отчет. Установява се, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите за ТЕ. Вещото лице е установило, че разпределението и преразпределението на доставената топлинна енергия е извършено съгласно Закона за енергетиката и Наредба за топлоснабдяването, посочена по – горе. Тъй като в архивите на дружеството, упражняващо топлинното счетоводство жилището се води необитаемо, се е начислявала топлинна енергия за отопление само за щранг-лирата, преминаваща през имота, съгласно „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло. Изчислявана е и също и ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя от топлинния счетоводител по формула към т. 6.1.1 на „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и се разпределя пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите. Относно метрологичния контрол на общия топломер в абонатната станция се сочи, че същият е собственост на ищцовото дружество, като последното не е представило необходимите протоколи от тази проверка.