Решение № 50 от 19.03.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. гр.Мадан, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20255430100763 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Н. Р. Д. против „********” АД и „**********” ЕООД, с която са предявени субективно съединени искове по чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника „*******” АД, да заплати на ищеца Н. Р. Д. сумата от 25,31 евро /49,51 лева/ (след допуснато изменение на иска в с.з ), представляваща недължимо заплатена възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № ****** от *******, както и за осъждане на ответника „****** ЕООД, да заплати на ищеца сумата от 129,03 евро /252,36 лева/ (след допуснато изменение на иска в с.з.), представляваща недължимо платено възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция № ******* от ******

В исковата молба се твърди, че на ****** между ищеца и първия ответник по делото е сключен договор за паричен заем № ****** в изпълнение на който ответникът „*******” АД в качеството му на кредитор е предоставил на ищеца заем в размер на 600,00 (шестстотин) лева при следните условия: 1. Вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт:

******* ; 2. Размер на месечната погасителна вноска в лева – 59.05 лв.; 3.

Срок на заема в седмици: 22; 4. Брой вноски: 11; 5. Фиксиран годишен лихвен процент по заема - 35.00 %, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Размерът в лева на договорната лихва се равнява на разликата между общо дължима сума, посочена в т. 7 и заемната сума. 5.1.

Условия за прилагане на годишния лихвен процент, посочен в т. 6: Лихвеният процент е валиден за целия срок на договора, фиксиран и не подлежи на промяна. Всяка една погасителна вноска съдържа главница и лихва. С всяка вноска се погасява част от главницата и начислената възнаградителна лихва върху остатъчната съобразно погасителния план главница за съответния период в зависимост от периодичността на вноските; 5.2. Лихвен процент на 1 ден, приложим при отказ от договора - 0.10 %; 6. Обща сума, дължима от Заемателя като се вземат предвид допусканията, посочени в т.8 – 649,55 лв.

Общата сума се състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на настоящия договор и е изчислена към момента на неговото сключване; 7. Годишен процент на разходите на заема: 41,72 %.

Сочи се, че ГПР е изчислен по формулата и съгласно изискванията, съдържащи се в чл. 19 от Закона за потребителския кредит и Приложение № 1 към него, като при изчислениe на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен посочените в настоящия договор.

Твърди се, че Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния Закон за потребителския кредит. Същия ден между втория ответник и ищеца е сключен договор за предоставяне на гаранция № *******/********, по който ищецът е поел задължение да заплати на „*****” ЕООД в качеството му на гарант възнаграждение за гаранция/поръчителство, като по силата на този договор гарантът „******“ ЕООД се задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „******“ АД, с наредител – потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: 1. задължение за връщане на заемната сума в размер на 600.00 лева; 2. задължение за плащане на възнаградителна лихва; 3. задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски адвокатски хонорари.

Твърди се също, че за поемане на посоченото задължение, ищецът в качеството му на потребител дължи възнаграждение на гаранта в размер на 252,45 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 22,95 лева по начините, установени в Договора за паричен заем за плащане на задълженията на потребителя по Договора за паричен заем.

Сочи се, че Договорът за паричен заем № *******/***** е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като при сключването му е нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, 2 възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като твърди, че в случая потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение за гаранция, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Същото по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите.

Сочи се също, че преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес. Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора, поради което ищецът сочи, че и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна база от стойността на кредита.

Ищецът сочи, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК., като твърди, че действителният размер на ГПР надвишава петкратния размер на законната лихва към датата на сключването му, което води и до недействителност на договора. Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със специални законови разпоредби.

Правна последица от нея е, че се дължи размерът на непогасената главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички права и задължения по сключения договор и не е приравнена по последици на нищожността на правните сделки.

Договорът за кредит продължава да обвързва страните що се касае до задължението за връщане на дадената в заем/кредит сума. Потребителската защита е насочена към ограничаване на възможността за недобросъвестно генериране търговска печалба, а не към ликвидиране на главното задължение за връщане на главницата по кредита.

Сочи също, че сключеният между него и „*******“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречието му с добрите нрави – чл. 26, ал.1, предл. III ЗЗД, като твърди, че е бил поставен в положение, при което отпускането на кредит е поставено в зависимост от сключването на възмезден обезпечителен договор с икономически свързано със заемодателя лице, посочено от самия него. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен, в деня на отпускане на кредита, с юридическо лицетърговец, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които обезпечава чужда гражданска отговорност, запазвайки си правото на регрес спрямо длъжника, като ищецът твърди, че в случая договореното в полза на гаранта възнаграждение, всъщност представлява скрита възнаградителна лихва по договора за кредит, поради което ищецът счита, че Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен, поради накърняване на добрите нрави.

3

Сочи, че този договор е лишен от правна основа, тъй като само привидно преследва легитимни цели, като сочи, че с него едната страна поема само задължения, срещу които не стоят права, тъй като рискът от неплатежоспособността на длъжника е за самия него. Сожчи също, че единствена правна последица е нарастване в размера на общото задължение и разходите по кредита, без оглед изправността на длъжника, като така в разрез с нормите на добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя, под формата на скрит разход по кредита, като се позовава на решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК, където е разяснено, че добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност.

В молбата се сочи, че е налице нищожност поради противоречие с добрите при съществена нееквивалентност на престациите. Действително договорът за потребителски кредит и този за предоставяне на гаранция формално са оформени като самостоятелни договори, но ищецът твърди, че те са функционално свързани, защото договорът за гаранция е във връзка с договора за кредит, обезпечава вземането на кредитодателя, сключен е в негова полза и с лице, одобрено от него, според текста на самия договор, поради което договорът за гаранция има акцесорен характер.

Възнаграждението по договора за гаранция е платимо на кредитора по договора за заем и се изплаща на последния ведно с вноските по кредита, като поради свързаността между заемодателя и дружеството-гарант, се налага изводът, че това е сторено, за да бъде заобиколена нормата на чл. 19, ал. 4 ЗЗП, като формално бъде посочен ГПР под петкратния размер на законната лихва.

Той обаче не е действителен, тъй като в него не е отчетено възнаграждението по гаранционната сделка. Това възнаграждение съставлява част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 ЗПК, поради което реалният ГПР по договора многократно надхвърля позволения от закона процент. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, ищецът счита, че потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПК.

В молбата се твърди и за нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита.

Сочи се, че така създадената обща конструкция от два договора с потребителя - за кредит и за гаранция, като на насрещната на потребителя страна и по двата от тях стоят две свързани лица, на практика съставлява разделяне на приходите от кредита чрез тези два свързани стопански субекта с цел да се заобиколят законовите норми за защита на потребителите и да се натовари заемополучателят с допълнителни и прекомерни плащания. При факта, че учредяването на обезпечението е предвидено изначално като последващо договора за кредит, ищецът сочи, че неговата единствена цел е да изиска от потребителя още едно плащане, при това в немалък размер, съпоставен с главницата по кредита. Според ищеца така биват нарушени и принципите на 4 добросъвестността и справедливостта, като се стига до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което сочи, че и договорът за предоставяне на гаранция е сключен в условията на неравнопоставеност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, което го прави и нищожен поради заобикаляне на и противоречие със закона и в нарушение на добрите нрави, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗПотр, чл. 24 ЗПКр и чл. 26 ЗЗД.