Протокол № 5 от 22.01.2021, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 5 гр. Разград , 18.01.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Анелия М. Йорданова

Членове:Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Светлана Л. Илиева

Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20203300500275 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 14:55 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ се явява лично с АДВ. КОНДИЕВА.

От ВЪЗЗИВАЕМИТЕ К.П. и Г.П. явява се само Г.П.. ЗА ДВАМАТА – АДВ. Росен МАРИНОВ.

АДВ. КОНДИЕВА: Да се даде ход на делото.

АДВ. МАРИНОВ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА въззивната жалба от А. А. П. чрез адв.Кондиева срещу Решение № 2511 от 20.07.2020 г. по гр.д № 60/2020 г. по описа на РС – Разград, съдът е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от А. А. П., ЕГН **********, адрес с. Езерче, общ. Цар Калоян, *** против Г.А.

Пашев, ЕГН ********** и К.Ф.П., ЕГН ********** двамата с адрес с. Езерче, общ. Цар Калоян, ***, за разваляне на договор, обективиран нотариален акт срещу задължение за гледане и издръжка, до размер на притежаваната ½ идеална част, относно ПИ с идентификатор *** по КККР на 1 с.Езерче, с адрес ***, целият с площ 562 кв.м., а съгласно скица от 04.06.2020г. с площ 848 кв.м. при граници на имота: ***, ***,***,

***, ***, ***, ведно с построените в имота: Сграда с идентификатор *** със застроена площ 88кв.м., брой етажи 2, с предназначение Жилищна сграда, еднофамилна, Сграда с идентификатор *** със застроена площ 58 кв.м. с предназначение Селскостопанска сграда, Сграда с идентификатор *** със застроена площ 8 кв.м., с предназначение Селскостопанска сграда, Сграда с идентификатор *** със застроена площ 46 кв.м. с предназначение Жилищна сграда еднофамилна, Сграда с идентификатор *** със застроена площ 40кв.м. предназначение Хангар, депо, гараж, като неоснователен.

ОСЪЖДА А. А. П., ЕГН **********, адрес с. Езерче, общ.

Цар Калоян, *** да заплати на Г. А. П., ЕГН

********** и К.Ф.П., ЕГН ********** двамата с адрес с. Езерче, общ. Цар Калоян, ул.

Рожен № 2 сумата 500лв./петстотин лева/ за разноски.

Срещу това решение е депозирана въззивна жалба от А. А. П., чрез пълномощника му адвокат Йорданка Кондиева от АК – Разград.

Жалбоподателят сочи, че решението е незаконосъобразно и необосновано.

Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени. Излагат се подробни съображения.

Претендира разноски. Представя писмени доказателства и моли за допускане на гласни.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещните по жалбата страни – Г.А.П. и К.Ф.П., чрез пълномощника си адвокат Росен Маринов от АК – Разград, са депозирали отговор на жалбата. Намират същата за неоснователна и молят решението да бъде потвърдено. Излагат подробни съображения. Претендират разноски. Не изразяват становище по доказателствените искания във въззивната жалба.

Приети са и приложени към делото приложените към въззивната жалба писмени доказателства сочени от жалбоподателя.

Допуснат е до разпит в качеството на свидетел С.Ю.Д..

АДВ. КОНДИЕВА: Поддържам жалбата. Водим свидетеля, който е допуснат.

АДВ. МАРИНОВ: Оспорваме така депозираната жалба. Считаме, че решението е 2 правилно и законосъобразно. Не се поритвпоставяме на разпита на водения от жалбоподателя свидетел.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ДОПУСНАТИЯ ДО РАЗПИТ СВИДЕТЕЛ:

С. Г. Д. - 28г., женен, неосъждан, б.р.

НАПОМНИ СЕ НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ по чл. 290 НК.

Обеща да говори истината.

РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Д.: Работя от октомври 2013г. в с. Езерче – имам на селото. От 2014г. съм председател на Мюсюлманското настоятелство.

А.А.А. го познавам. Той е от Езерче. Това лице не е бил ходжа на Езерче. Между 2003г. и 2008г. беше председател на Мюсюлманското настоятелство, но никога не е бил ходжа. Двете са различни неща. Ходжата е служител да изповядва религията на хората а председателя е да организира настоятелството.

Мандатът му преди да изтече беше прекратен. Беше изгонен, защото хората в настоятелството не бяха доволни от неговото председателство, защото не правеше ангажиментите както трябва с парите с нещата, които трябва да се направят за Мюсюлманското настоятелство и затова го уволниха преди да му изтече мандата.

Слушам от хората, от един - двама души съм чул, че свидетелства в съда един, два пъти съм чул от хората. Миналата година чух от един, от селото за раздяла на брак между мъж и жена, имат развод. За развод е бил свидетел. Също разбрах, че и в този съд е бил свидетел. Затова ми направи впечатление, че често става свидетел.

Лицето А.А.А. дали е бил приятел със страните по делото, с техния баща - старите хора по принцип всички са приятели. В джамията на ден правим пет молитви и баща му, на бати Г. и А. А. се срещаха всеки ден на молитвите и от там се познават. По разширено не зная, дали са били по близки приятели.

Не мога да кажа дали А.А. е посещавал често къщата на Г., къщичката на баща му или домът на А.П..

Аз посещавам всички в селото. Те ме викат за молитва. Няма къща в селото, където да не съм влизал за молитва. На всеки байрям, традицията ни е такава, колим курбани и те ме викат да чета молитва, да помагам. Посещавал съм и двете къщи на страните по делото.

Бащата на А. и Г. живееше още на входа, на влизането в къщата, лятна къща, една голяма стая, подобна на хол. Там живееше доколкото знам. Не мога да кажа дали А. А. П. е бил на погребението на баща си. Аз си изпълнявам моите ангажименти. Не наблюдавам хората.

3

Аз съм с основно образование. Тази година завършвам средното си образование. Аз съм духовния водач в с.Езерче. Спомням си погребението на страните. Минали са години не мога да кажа, кой е платил погребението. Не зная, кой е платил погребението АДВ. КОНДИЕВА: Няма да соча други доказателства.

АДВ. МАРИНОВ: Няма да сочим други доказателства.

АДВ. КОНДИЕВА: Представям списък за разноските.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. КОНДИЕВА: Моля да отмените решението на РРС. Изложила съм подробни съображения в жалбата. РОС не направи задълбочен анализ на събраните писмени и гласни доказателства. Не е редно съда да преиначава свидетелските показания, нито път това, че едни свидетели според съда са възможно заинтересовани и да не ги кредитира изобщо.

Имам предвид водените от нас свидетели. Има практика на ВКС как следва да се тълкуват показанията на свидетели, които евентуално би било възможно да бъдат заинтересовани.

Действително двама от нашите свидетели би могло да бъде прието, че са заинтересовани, но техните показания не са такива, че да не им се повярва, защото те кореспондират със събраните доказателства по делото. Съдът прецени, че договора за прехвърляне на имота срещу задължение за гледане и издържа е бил изпълняван в по-голямата си част и да е имало някакво неизпълнение, то е било частично. Считам, че този извод на съда не съответства на събраните доказателства и практиката на ВКС и на тълкувателно решение № 96/1996г. Съображенията ми за това са следните: Съдът като цяло не направи детайлен анализ на събраните писмени и гласни доказателства. Моят доверител е разбрал за това прехвърляне на имота, едва след като баща му е починал. Това е станало във връзка с обстоятелството, че нормално е, когато един от родителите почине, още повече това е втория родител, да стане необходимост от деклариране на имотите, проучване на това, какви имоти са оставили и евентуално подялба на наследството. След смъртта на баща му доверителят ми е разбрал, че маст от имотите са прехвърлени чрез дарение на брат му Г., а другия имот, който всъщност може би е най-ценния, тъй като е застроен е бил прехвърлен срещу задължение за издръжка и гледане. Приложени са писмени доказателства – два нотариална акта и е видно, че тези прехвърляни са станали в един и същ ден. Това разбира се не е забранено от закона, дори и не е от такова значение, колко справедлив е бил бащата на страните по делото, колко е било справедливо и защо не е бил, не е най-важното нещо по делото, но разбрахте, че е прехвърлил един имот, по-скоро подарил празен на моя доверител, а останалите ценни имоти, включително и земеделски имот са били подарени на брата, на доверителя ми, а най-ценния имат му е бил прехвърлен срещу задължение за 4 издръжка и гледане. РРС обърна прекалено голямо внимание на това, дали доверителят ми като син на баща си е положил достатъчни грижи за баща си, след като е считал, че баща му не е гледан и не е издържан както трябва. Доверителят ми е разбрал за това прехвърляне след смъртта на баща си. Какви точно грижи той и семейството му са оказвали на баща му, който е живял в съседния имот не е разбира се съвсем без значение, но не е най-важното, тъй като все пак този имот, спорния е бил прехвърлен срещу задължение за издръжка и гледане именно на Г., а не на моя доверител. Ще коментирам писмените доказателства. В отговора ответника казва, че че разполага с всички пенсионни разпореждания, с всички медицински документи. Нормално е да разполага при положение, че на него е бил прехвърлен имота, живели са в един двор Г. и баща му, макар и в отделни къщи. Стана ясно, че баща му е живял в малката лятна кухня, но в в началото на 2014г. дори и ответника не приложи към ИМ нито представи, нито имаше твърдения, че съществуват такива, каквито и да е медицински документи, касаещи грижи, които евентуално той и неговата съпруга са полагали за бащата. Последните години от живота на бащата, на страните по делото, когато е бил в най-тежко здравословно състояние, защото постоянно е падал като върви. В един момент състоянието му вече съвсем се влошава - това са 2014, 2015 и средата на 2016 година, когато умира. Точно тези години, когато е бил най зле, човекът е оставен без сериозни грижи. Последната година е бил заключван в стаята си, в лятната кухня и аз, както и практиката на ВКС е такава не считам, че това са нормални грижи, които се полагат за възрастен и болен човек. Не това е очаквал бащата на моя доверител като грижи и гледане от своя син. Това, че доверителят ми е разбрал за тази сделка след смъртта на баща си, означава че той като негов син има право да докаже пред съда това неизпълнение на договора, а изпълнението трябва да бъде постоянно, непрекъснато и при всички положения то дори не е човешко един човек, който е бил в съзнание да бъде оставен да прекара така последните години от живота си. В този смисъл ще посоча решение на ВКС № 79/12.07.2017г. на ВКС по гр.д. № 3244 от 2016г. на Четвърто гражданско отделение ВКС.

Считам, че ответника и да е изпълнявал частично задълженията си доколкото те са живели в един двор, две съседни къщи, това изпълнение е било спорадично, не системно, в намален обем във вид и съдържание, особено последните години. Не е това, което е било очаквано от него и което закона очаква и не е било такова изпълнение, каквото да е в съответствие със здравословното състояние на прехвърлителя. Изводът на РРС, че изпълнението не е било незначително е необосновано, незаконосъобразно и при такъв вид неизпълнение с оглед неделимостта на задължението са налице основания за разваляне на договора. Според доверителя ми и събраните доказателства от момента, когато очевидно здравословното състояние на прехвърлителя много се е влошавало, началото на 2014г. на практика е бил оставен с някакви минимални грижи, минимална храна, заключен в стаята си да си умре в тази лятна кухня. Относно показанията на св. А., на който се позова РРС мисля, че с оглед на това, което каза свидетеля не са налице основания да му се вярва, още повече че аз казах за тази тоалетна количка от социала. Моят доверител каза „Да не би пък точно преди да умре, два - три дни да са му я донесли“. Това беше причината ние да изискаме 5 допълнителната документация. Очевидно, че той с показанията си се опитваше да помогне на защитната теза, на ответниците. Считам, че с оглед и на това и новопредставените писмени доказателства и показанията на свидетеля, на този свидетел не следва да се разчита, още повече, че макар и да не се записваха въпросите, а само отговорите, но той говореше като някакви заучени фрази и не е нормално, ако е посещавал често, нямам предвид само по служба бащата на страните, той да не знае нито А. от какво е болен, нито дали е падал, при положение, че още когато е получил първия инсулт през 2005г. дядо А. е падал често и затова е викал моя доверител и жена му, тъй като имат една обща ограда, която ги дели и там имало портичка и той е можел да влезе и да го повдигне. Разбира се, че му е носил и храна и т.н. но не са били грижите такива, каквито е трябвало да бъдат положени, от когото е трябвало да бъдат положени. За последната година с това заключване в стаята, аз лично не мога да оправдая такъв тип поведение още повече човек, който е получил имот срещу задължение за издръжка и гледане от баща си. Моля в този смисъл да постановите решението си, като ни присъдите и разноските по делото пред двете инстанции.