Определение № 1521 от 21.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1521 гр. София, 21.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

П. Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20248002902326 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. К. от гр. Карлово - чрез пълномощник адв. П. К., против решение № 260 от 20.06.2024 г., постановено по в. т. д. № 214/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение № 459 от 27.11.2023 г. по т. д. № 639/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив е отхвърлен предявеният от М.

С. К. против ЗД „Бул Инс“ АД пряк иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над сумата 45 000 лв. до сумата 60 000 лв. (част от вземане с общ размер 120 000 лв.), претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 20.06.2022 г. пътно - транспортно произшествие.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно в обжалваната част и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 60 000 лв., ведно със законната лихва от 26.07.2022 г. до окончателното изплащане. Поддържат се оплаквания, че въззивният съд не е извършил съвкупна преценка на доказателствата и не е оценил в пълна степен броя и тежестта на получените при произшествието травми, търпените по повод на тях значителни болки, страдания и неудобства, остатъчните и необратими последици от травмите, продължителността и особеностите на лечебно - възстановителния процес и отражението на получените увреждания върху психоемоционалната сфера на ищцата, в резултат на което е присъдил обезщетение в занижен размер, несъответстващо на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Навеждат се и оплаквания, че размерът на обезщетението не е съобразен с нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към момента на настъпване на вредите, както и с последователната практика на съдилищата при присъждане на 1 обезщетения за неимуществени вреди в сходни случаи. Излагат се доводи срещу извода на въззивния съд, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение следва да бъде намалено до 45 000 лв. предвид отказа на ищцата да се подложи на оперативно лечение, което наред със съществуващите дегенеративни изменения се е отразило негативно върху процеса на възстановяване и върху възможността за подобряване на здравословното й състояние след пътния инцидент.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в жалбата, допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Като основание за достъп до касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, произтичаща от „неправилно приложение на материалния закон и от нарушение на съдопроизводствените правила при ценене на доказателствата както при прилагане на принципа за справедливост, така и при приемане и отчитане на съпричиняване“.

Ответникът по касация ЗД „Бул Инс“ АД със седалище в гр. София чрез пълномощник адв. М. Г., изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения излага в писмен отговор по чл.

287, ал. 1 ГПК, съдържащ и искане за присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

С решение от 27.11.2023 г. по т. д. № 639/2022 г. Окръжен съд - Пловдив е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на М. С. К. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 20.06.2022 г., в размер на 60 000 лв. (част от вземане с твърдян общ размер 120 000 лв.), ведно със законната лихва от 26.07.2022 г. до окончателното плащане.

Сезиран с въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, Апелативен съд Пловдив е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта относно присъденото обезщетение в размер на 45 000 лв. и след отмяна на решението в останалата част е отхвърлил иска за разликата над 45 000 лв. до претендираните 60 000 лв.

За да постанови решение в посочения смисъл, въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното : Произшествието, при което е пострадала ищцата М. К. (42 г.), е настъпило на 20.06.2022 г. около 7.30 ч. на бул. „Освобождение“ в гр. Карлово. Ищцата се е придвижвала като пешеходец и при пресичане на пешеходна пътека тип „зебра“ е ударена от лек автомобил „БМВ“ с рег. № РВ 0948 НР, управляван от водач със задължителна 2 застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД „Бул Инс“ АД. Според заключението на назначената от първата инстанция комплексна експертиза (автотехническа част) причина за настъпване на произшествието е несвоевременната реакция на водача на лекия автомобил, който не е съобразил преминаващата по пешеходната пътека ищца и като е отнел предимството й, я е блъснал с автомобила, въпреки възможността да избегне произшествието чрез безопасно спиране. В резултат на удара ищцата е получила контузии в областта на главата, гърдите, кръста и долните крайници, в т. ч. счупване на 11-ти гръден прешлен и на 1-ви лумбален пешлен, наложили хоспитализиране в болнично заведение и провеждане на консервативна терапия с прием на болкоуспокояващи.

Въззивният съд е анализирал подробно заключението на комплексната експертиза в медицинската й част и е възприел като обосновани констатациите на вещото лице - лекар, че : Получените фрактури на прешлени, довели до трайно затруднение на снагата за повече от 30 дни и съпроводени с интензивни болки и страдания, са установени след извършена на 24.06.2022 г. компютърна томография. При проведена консултация с неврохирург е предложено на ищцата да проведе оперативно лечение вертебропластика, но тя е отказала оперативната интервенция. На 28.06.2022 г. ищцата е изписана от лечебното заведение след подобрение на състоянието с предписания за домашно лечение, покой, прием на аналгетици, постепенно раздвижване е вертикализиране след един месец от изписването и динамичен контрол. На 28.07.2022 г., поради продължаващи оплаквания, ищцата е прегледана от личен лекар и при прегледа са установени болезнени ограничени движения в кръста и ригидност на мускулатурата в тази област.

Издаден е болничен лист за 30 дни от ЛКК, но поради продължаващите оплаквания временната нетрудоспособност е удължена до 128 дни, в който период са извършени рентгенография и контролен преглед от ортопед травматолог и отново са констатирани болезнени ограничени движения в торако - лумбалната област и затруднена походка. На 17.10.2023 г. е извършен преглед от невролог, който е установил наличие на радикулопатия с увреждане на междупрешленните дискове в поясната област, увреждане на лумбосакралните коренчета и спондилоза. В експертното заключение е посочено, че при направения за целите на експертизата преглед на 01.11.2023 г. ищцата е съобщила за болки в гръбначния стълб, които ирадират по хода на долните крайници, както и за невъзможност за клякане и затруднено самообслужване; Обективно се наблюдава затруднена, анталгична походка, бавно придвижване с флексионна контрактура в гръбначния стълб, ограничени и болезнени движения в областта на гръбначния стълб, ригидност (скованост, спазъм) в лумбалната област. Вещото лице е пояснило, че констатираните при прегледа от невролог радикулопатия с увреждане на междупрешленните дискове в поясната област, увреждане на лумбосакралните коренчета и спондилоза се дължат на дегенеративни процеси, които са спомогнати от произшествието, но сами по себе си имат 3 характер на хронични заболявания и не представляват травматични увреждания от инцидента; За преодоляване на последиците от инцидента и за цялостно подобряване на състоянието на ищцата е уместно провеждане на балнео - санаториално лечение в планов порядък, провеждане на невротропна терапия и рехабилитация от специалисти. По време на изслушването в открито съдебно заседание вещото лице е заявило, че от медикобиологична гледна точка травмата на прешлените е една, въпреки засягането на два отделни прешлена, като фрактурата е минимизирана - няма смачкване на тялото на прешлена или проникване към канала, а е нарушена само горната плочка на двата засегнати прешлена; Самата фрактура е зараснала, а болката в областта на гръбнака, ирадираща към долните крайници, няма връзка с травмата. Според вещото лице провеждането на рехабилитация след инцидента и предложената, но отказана операция, биха допринесли за побързото възстановяване и за подобряване на състоянието на ищцата, вкл. по отношение на дегенеративните усложнения и сковаността на тялото.

За установяване на действителния обем и интензитет на претърпените неимуществени вреди в производството пред първата инстанция са събрани и гласни доказателствени средства, които са обсъдени от въззивния съд и въз основа на които е прието за установено, че ищцата е изпитвала значителни болки, страдания и неудобства по повод на получените при произшествието травми в продължителен период от време. Приемала обезболяващи, но продължавала да изпитва болки в кръста и в областта на прешлените.

Близките помагали за раздвижването й в домашни условия, тъй като тя отказала рехабилитация.

След преценка на установените от доказателствата факти, релевантни за приложението на чл.52 ЗЗД, въззивният съд е достигнал до извод, че справедливото обезщетение, което се дължи на ищцата като паричен еквивалент на претърпените по повод на произшествието неимуществени вреди, е в размер на 45 000 лв. При определяне на обезщетението съдът е изходил от критериите, указани в ППВС № 4/68 г., като е съобразил възрастта на ищцата, обстоятелствата, при които е настъпило произшествието и са причинени телесните увреждания, броя, вида и тежестта на получените увреждания, продължителността на възстановителния период (около 5 - 6 месеца) и съпътстващите процеса на възстановяване затруднения и неудобства, интензитета и времетраенето на претърпените по повод на травмите болки и страдания, както и цялостното неблагоприятно отражение на инцидента върху живота и здравето на ищцата. Въззивният съд е акцентирал върху констатациите в заключението на съдебната експертиза, че фрактурата в областта на прешлените не е била тежка и е зараснала напълно, както и че част от проявилите се след инцидента здравословни проблеми се дължат на дегенеративни изменения, които са провокирани от произшествието, но по същността си представляват хронични заболявания.

Като съществен за размера на обезщетението въззивният съд е определили факта, че ищцата е отказала предложеното й непосредствено след инцидента 4 оперативно лечение, което е довело до невъзможност състоянието й да се подобри с времето и до катализиране на хроничните заболявания с дегенеративен характер. Отчетено е и мнението на вещото лице, че при положени усилия от страна на ищцата и проведена рехабилитация, каквато тя не е предприела, е съществувала възможност за неутрализиране на остатъчната болка и за подобряване на здравословното състояние. Посочените обстоятелства са мотивирали въззивния съд да приеме, че обезщетението се дължи в размер на 45 000 лв., който удовлетворява изискването за справедливост и е съобразен с икономическата конюнктура в страната към датата на увреждането, а не в определения от първоинстанционния съд размер от 60 000 лв. В съответствие с така направения извод предявеният иск по чл.

432, ал. 1 КЗ е приет за основателен до размер на 45 000 лв. и съответно за неоснователен до претендираните с исковата молба 60 000 лв.

Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за неоснователност на противопоставеното от ответника - застраховател възражение за принос на пострадалата ищца по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.