Решение № 1065 от 17.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1065 гр. Русе, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20254520105046 по описа за 2025 година

Ищецът „АПС Бета България“ЕООД е предявил иск за установяване съществуването на парично задължение по договор за потребителски кредит, сключен между ответника и трето лице, което е цедирало на ищеца вземанията си по договора.

Искът е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че по реда на заповедното производство е претендирал срещу ответника по ч. гр. д. № *** г. по описа на РсРС парични вземания, но по същото заповедта за изпълнение била връчена на ответника като длъжник по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради това били дадени указания за установяване на задълженията му по исков ред, което се претендира с исковата молба по настоящото производство. Твърди се, че същите са в размер на: сумата 800,00 лева (осемстотин лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит от *** г., ведно със законна лихва за период от 10.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 53,98 лева (петдесет и три лева и 98 стотинки), представляваща договорна лихва за период от *** г. до 17.06.2022 г., сумата 213,99 лева (двеста и тринадесет лева и 99 стотинки), представляваща законна лихва за забава за период от 17.06.2022 г. до 31.05.2025 г. Вземането произтичало от следните обстоятелства: Задължение по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на *** г. между „Сити Кеш“ ООД и длъжника, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено в полза на „АПС Бета България” ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** година, за което длъжникът е 1 уведомен. Претендира дължимостта на посочените суми да бъде призната за установена по отношение на длъжника. Претендира се и за присъждане на разноските по делото.

Ответникът Д. Й. Й. е редовно призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Назначен му е особен представител - адв. Б. от АК Русе, която е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Възразява, че не е индивидуализирано цедираното вземане по договора за цесия между ответника и трето лице, че цесията не е съобщена на ответника/длъжник/, че договорът за кредит между ответника и третото лице е сключен в противоречие на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което счита, че на основание чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен и следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Моли се иска да бъде отхвърлен или в условията на евентуалност да се уважи само за сумата от чистата главница по договора при условията на чл.23 от ЗПК.

За да се произнесе съдът взе предвид следното :

Ответникът по делото и трето неучастващо в делото лице „Сити Кеш“ ООД са били в договорни отношения по договор за предоставяне на потребителски кредит, по който ответникът не е осъществил никакви плащания съобразно погасителен план.

Впоследствие кредитодателят е цедирал на ищеца по настящото дело свои вземания по договори за потребителски кредити с общ договор за цесия от *** г. Съобразно същия конкретните договори следва да са посочени в приложение №1. Допълнително е представено извлечение от същото съдържащо данните на ответника, с оглед на което съдът приема, че са цедирани и вземанията по договора с него. От приложеното ч.г.д.

№ *** г. по описа на РсРС, че освен присъдените със заповедта за изпълнение суми са били претендирани и други суми - 352,04 лв. – такси и 331,02 лева – неустойка по чл.6,2 от Договор за потребителски кредит, което искане е отхвърлено като неоснователно с разпореждане рег.№ *** г. В същото са изложени подробни мотиви относно това, че предвидените в договора за заем такси и неустойка за неспазване на договорно задължение за предоставяне на обезпечение представляват неравноправни клаузи в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето. Посочено е, че това е основание за отхвърляне на искането, което е направено частично с горепосоченото разпореждане. Този извод се потвърждава и със заключението на вещото лице Г. А. по приетата по делото съдебна икономическа е-за /СИЕ/. Вещото лице, че посочения в договора за заем годишен процент на разходите (ГПР) не е коректно посочен, т.к. не включва неустойка и такси в горепосочените размери. При това положение той е 47,48%, но ако се включи и задълженията за такси и неустойка по чл.6.2 от договора то ГПР е в размер на 1004,50 % . В този случай и при приложение на чл.23 от ЗПК се дължи връщане на чистата предоставена сума по кредита – 800 лв. Видно е, че с нещожните глаузи по договора за кредит е бил 2 уговорен ГПР около 20 пъти над законовия лимит. Поради това същите са нищожни и следва да се приложи чл.23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“. С оглед на това предявеният иск се явява основателен само до размер от 800 лв. – главница, до който размер следва да се уважи, а за останалите претендирани суми да се отхвърли.

Разноските по делото, вкл. и тези по заповедното производство, следва да се определят съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска – 74,91 % към 25,09 %.

По изложените съображения СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д. Й. Й. с ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, УЛ.*** ***, общ. Русе, обл. Русе настоящ адрес: гр.Русе, общ. Русе вземането на „АПС Бета България“ЕООД с ЕИК:203374133, със седалище/адрес на управление гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. България № 81В за СУМАТА в размер на 409,03 евро /800 лв./- главница по Договор за кредит № ***, сключен на *** г. между „Сити Кеш“ ООД, от една страна, и Д. Й. Й., ЕГН:********** от друга страна, което вземане е цедирано на „АПС Бета България“ЕООД с ЕИК:203374133 по договор за цесия от *** г., ведно със законна лихва върху сумата за период от подаване на заявлението - 10.06.2025 г. до изплащане на вземането и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за претендираните суми от 53,98 лева (петдесет и три лева и 98 стотинки), представляваща договорна лихва за период от *** г. до 17.06.2022 г., и 213,99 лева (двеста и тринадесет лева и 99 стотинки), представляваща законна лихва за забава за период от 17.06.2022 г. до 31.05.2025 г.

ОСЪЖДА Д. Й. Й. с ЕГН: **********, с адрес ********** настоящ адрес: гр.Русе, общ. Русе да заплати на „АПС Бета България“ЕООДЕИК:203374133, със седалище/адрес на управление гр. София, п.к. 1404, бул. България № 81В, ап. 3 сумата в размер на 219,18 евро – разноски по настоящото дело и по ч.г.д. №*** г. на РРС съобразно уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред РОС.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3