Решение № 403 от 01.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Атанас Н. Атанасов при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора В. П. Т. като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100605643 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 11.05.2022г. по НОХД №18484/2019 година, СРС, НК 13 състав, е признал подсъдимия Д. Я. Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.

20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание 195, ал 1, т. 3 пр. 1 и т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок две години, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил с изпитателен срок от пет години.

Със същата присъда е извършено и групиране на наказания, като на подс.

Д. Д. е наложено едно общо и най-тежко такова в размер на три години „лишаване от свобода“, отложено на основание чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от пет години.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец „ М. 12“ сумата от 2925 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от престъпление, ведно с законната лихва от 29.09.2020 година до датата на окончателното заплащане на сумата.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба, с която се иска отмяна на присъдата и оправдаване на лицето.

Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за 1 изясняването на фактическата обстановка по делото не е нужно да бъде провеждано въззивно съдебно следствие и събирани допълнителни доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд, защитникът на подсъдимия Д. – адвокат Б., твърди че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна и незаконосъобразна. Поддържа, че подзащитният му е признат за виновен за деяние, което не е извършил. Сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до опорочаване на самата присъда.

Моли въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да постанови нова оправдателна такава.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства, посочени в мотивите към нея. След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от първата инстанция:

Подсъдимият Д. Я. Д. е роден на ******* в град София, българин, с българско гражданство, неосъждан към датата на деянието, женен, безработен, с постоянен адрес гр. София, ж.к. Христо Ботев, ул. В.М.-Л., ******* с ЕГН **********. Впоследствие, с влязъл в сила на 20.06.2017 година съдебен акт по НОХД № 1022/17 на РС-Пазарджик, е осъден за престъпления по чл.195 ал.1 НК и чл.354а ал.3 НК на общо наказание три години лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от пет години, както и с влязъл в сила на 11.06.2019 година съдебен акт по НОХД № 727/2019 на РС-Видин за престъпление по чл.195 ал.1 НК на наказание десет месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от три години.

Към 2015 г. "М. 12" АД ползвало офис в сграда, находяща се в гр.

София, ж.к. "Дружба", ул. ******* в която сграда имало складове и офис помещения. Офисът на дружеството включвал стая, ползвана от управителя С., в която имало метален сейф и стая, ползвана от служителите на дружеството, в която имало четири бюра.

След приключване на работния ден на 26.08.2015 година в сейфа на управителя на дружеството имало сумата от 500 лева, собственост на дружеството, като сейфът бил затворен. В бюрото на служителката Н.В. била оставена сумата от 2425 лева - част от оборота на дружеството за деня, формиран от извършени плащания в брой.

Ранната сутрин на 27.08.2015 година подсъдимият заедно с неустановени по делото лица се намирали при сградата на ул. "******* и взели решение да проникнат в офиса на "М. 12" АД с намерение да присвоят парите и вещите, които намерят там. Около 02.59 часа подсъдимият счупил стъклото на входната врата на офиса, след което заедно с неустановено по делото лице проникнал в офиса и влязъл в стаята, в която се намирали бюрата 2 на служителите. Подсъдимият преровил бюрата, намерил сумата от 2425 лава и я взел, след което отишъл в другата стая. Там Д. видял сейфа на С., като решил да изнесе и него от офиса. Около 03.10 часа на 27.08.2015 година подсъдимият и неустановеното лице напуснали офиса на "М. 12" АД. За прикриване и заличаване на следите им, същите залели пода с вино.

Подсъдимият, заедно с неустановените по делото лица, използвайки техническо средство, успели да отворят сейфа и взели намиращата се в него сума от 500 лева. Отвореният сейф бил захвърлен след това в близост до офиса.

Описаната фактическа обстановка е установена въз основа на събраните и анализирани доказателствени материали: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, дадени в рамките на съдебното следствие, а така също и тези, депозирани в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281 от НПК - И.К., М. С., Х.К., Н.В., М.Н., заключения на видеотехническа експертиза, биологична експертиза, дактилоскопна експертиза, съдебно-оценителна експертиза и ДНК експертиза, писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед, справки, свидетелства за съдимост, както и от извършения в съдебно заседание оглед на видеозапис.

В доказателствената съвкупност, както правилно е отчел първоинстанционния съд, липсват съществени противоречия относно датата, мястото, начина на проникване и отнетите вещи - входната врата на офиса на "М. 12" АД е била разбита, чрез счупване на стъклото на вратата, след което в офиса на дружеството са проникнали две лица, едно от които подсъдимия, които са изнесли от офиса съдържащата се в бюрото на св. В. парична сума, както и сейфа на управителя на дружеството, заедно със съдържащата се в него парична сума, а впоследствие вратата на сейфа е била отворена, сумата в него отнета и сейфът изоставен в близост до сградата.

Механизмът на деянието се установява в отделни свои елементи от заключението на видеотехническата експертиза, извършения оглед на видеозаписи, надлежно изготвения протокол за оглед на местопроизшествие, както и от показанията на св. И.К., М.С., Х.К. и Н.В.. От приетото по делото заключение на видео-техническа експертиза, възпроизвеждащо заснетото на видеозаписите от офисни камери се установяват действия по проникване в офиса на "М. 12" АД от две лица и изнасяне на обемен предмет от него.

Съдът кредитира заключението на ВТЕ като пълно, ясно, обосновано и изготвено от лица с изискуемите специални знания, като същото се потвърждава и от надлежно извършения оглед на видеозапис в съдебно заседание пред първата инстанция. Възпроизведеното във ВТЕ се подкрепя и от посочените показания, като свидетелите са възприели не само видеозаписите от камерите, но и резултатите от действията на проникналите в офиса им лица - разбита врата, липсващи парични средства и сейф, залят с течност под, като тези обстоятелства потвърждават установения по делото механизъм на деянието. Съдът не намира основание да не кредитира показанията на свидетелите в тази им част, като същите са логични, последователни и взаимно допълващи се.

Предметът на престъплението се установява от показанията на св. М.С., Н.В., М.Н., И.К. и заключението на СОЕ. Съдът кредитира показанията на тези свидетели относно размера на паричните суми, съдържащи се в офиса на 3

"М. 12" АД вечерта на 26.08.2015 година, както и липсата им на следващия ден. Показанията на свидетелите относно тези обстоятелства са логични, последователни и взаимно допълващи се, като според настоящата инстанция няма основание те да се считат за предубедени или заинтересовани от изхода на делото. Следва да се посочи, че доказването в наказателното производство се извършва чрез способите, предвидени в НПК, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, поради което установяването на размера на предмета на престъплението може да стане с всички допустими по НПК средства, включително свидетелски показания. В показанията си свидетелите сочат, че се е касаело именно за оборотни пари, които все още не са били преведени по сметката на дружеството.

Основното спорно обстоятелство, подлежащо на установяване по делото, е участието на подсъдимия в извършването на инкриминираното деяние. Настоящата инстанция, както и първата такава, изгради изводите си в тази насока въз основа на изготвените по делото биологична и ДНК експертиза с обект човешка кръв, намерена и иззета при извършения оглед на местопроизшествието.

В приетия по делото протокол за оглед на местопроизшествие е надлежно отразено законосъобразно проведеното действие по разследване оглед и иззетата при него биологична натривка с червеникаво-кафява течност.

Съдържанието и формата на протокола съответства на изискванията на процесуалния закон, като действително поради смъртта на едното поемно лице и невъзможността да бъде призовано другото е било невъзможно да се извърши техния разпит в съдебно заседание, но липсват конкретни причини, които да поставят под съмнение законността на извършения оглед и изземването на съответните следи.

Възприетата от първата инстанция фактическа обстановка, относно основните фактите са правилно установени, като при оценка на съвкупността от доказателства събрани по делото не са допуснати логически грешки. В съответствие с разпоредбата на чл. 305 ал. 3 от НПК, в мотивите към присъдата подробно са посочени установените по делото обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Изложени са обосновани съображения защо материалите по делото са кредитирани от съда, като доказателствената съвкупност, събрана по делото, е последователна, с пълна категоричност от нея се установява времето, мястото и авторството на извършеното деяние.

Въззивния съд споделя изцяло първоинстанционния доказателствен анализ и не намира за необходимо да го поправя или коригира.

Въззивният съд намира за неоснователни релевираните във въззивното производство твърдения на защитника за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата.

По делото липсва спор относно времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние, както и за отнетите вещи, за тези обстоятелства, както стана ясно, показанията на свидетелите по делото са еднопосочни, непротиворечиви и допълващи се, поради което са обосновано кредитирани от първата инстанция.

4

Противно на възраженията на защитата съдът кредитира протокола за оглед на местопроизшествие и иззетите с него биологични следи, както и изготвената въз основа на тях ДНК експертиза. Протоколът за оглед е в съответствие с всички необходими законови изисквания, в това число и относно участието на две поемни лица. Видно от съдържанието на самия протокол, при извършването на това действие по разследването са участвали две поемни лица, чийто индивидуализиращи признаци, са били надлежно описани, налице са и съответните подписи, които потвърждават реалното участие на лицата. В протокола за оглед са описани и иззетите биологични следи, които впоследствие са били изследвани, за да се стигне до самоличността на подсъдимия. Самата ДНК експертиза е изготвена също така по надлежния за това ред, след нейното назначаване и от компетентно за това лице, като отговорите са обективни и научно обосновани. Нещо повече, резултатите, които са били получени и съвпадението на намерените биологични следи с ДНК профила на подсъдимия, несъмнено обуславят извода за това, че последният е бил един от извършите на инкриминираното деяние. Липсата на разпит на поемните лица не би могло да обуслови незаконосъобразност на извършеното действие по разследването, тъй като усилия в тази насока са били положени. Установено е било, че едното от поемните лица е починало, а другото не е било намерено и издирено. Тоест, липсата на разпит от тяхна страна не е обусловено от нежеланието на първоинстанционния съд, а е вследствие на обективни пречки.