Решение № 1253 от 17.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1253 гр. Варна, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110202022 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от Б. Г. И. против НП № 698739-F699244/06.04.2023 г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Варна, с което на основание чл. 80 ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДДФЛ.

С жалбата се адресира до съда искане да бъде отменено издаденото НП, с оглед социалното му положение – пенсионер с минимална пенсия, както и предвид липсата на настъпили щети за бюджета.

В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище по делото от юк А., с искане НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, както и да се присъди в полза на въззиваемата страна юрисконсултско въднаграждение.

В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 27.02.2023 г. служител на в ТД на НАП -Варна извършил проверка по подадени декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за получени доходи през 2020 г. В хода на 1 проверката е установено, че възз. Б. Г. И. с ЕГН: ********** не е изпълнил задължението си да подаде Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за получените от него през 2020 г. доходи от трудови правоотношения и ползване на данъчно облекчение за намалена работоспособност, в компетентната ТД на НАП по постоянен адрес, а именно – ТД на НАП – Варна, в законоустановения срок – до 05.05.2021 г.

При така установените факти, Д.К., на длъжност „старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна съставила на въззивника АУАН за нарушение на чл.

50 ал.1 от ЗДДФЛ. Срещу акта е постъпило възражение в законоустановения срок.

Същото е оценено като неоснователно от АНО, който въз основа на акта е издал обжалваното НП, с което на основание чл. 80 ал.1 от ЗДДФЛ е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника, като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира. Фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателката.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно-наказателното производство се е развило в рамките на сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Наказателно постановление № 698739-F699244/06.04.2023 г. е издадено от компетентен орган- Директорът на ТД на НАП – гр. Варна, за което, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-1149-25.08.2020 г, същият е надлежно упълномощен от Изпълнителния директор на НАП.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми.

Съдът като разгледа жалбата по същество, установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28. Според нормата на чл. 53, ал. 1 от закона, годишната данъчна декларация се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

По делото няма спор, че въззивникът е местно физическо лице, придобило през 2021 год. доходи от трудови правоотношения и е имал право и е ползвал данъчно облекчение за намалена работоспособност, съотв. е лице, което е имало задължение да 2 подаде ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Няма спор и по отношение на обстоятелството, че същият не е подал в срок до 05.05.2021 год. въпросната данъчна декларация както е отразено в АУАН и НП. Доколкото 30.04.2021 год. е неработен ден и първият присъствен такъв е именно 05.05.2021 г., нарушението се явява извършено на 06.05.2021 г. Горното се установява по категоричен начин от приложената към АНП ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ подадена от въззивника едва на 13.12.2022 год., поради което и съдът счете, че административно- наказващият орган правилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение, което следва да бъде санкционирано по смисъла на закона.

В настоящия казус се касае за деклариране със значително закъснение повече от година и половина, поради което и нарушението е може да бъде квалифицирано като маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника на основание санкционната норма на чл. 80 ал.1 от ЗДДФЛ, според която лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

По отношение на индивидуализацията на наложената административна санкция обаче, съдът намира, че същата, макар законосъобразно определена като вид и в рамките на предвидения в закона размер е несправедливо завишена предвид с оглед характера и тежестта на констатираното административно нарушение както и с оглед инцидентния му характер. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът съобрази социалното положение на въззивника , а именно – пенсионер, обстоятелството, че е депозирал дължимата декларация, макар и със закъснение, съотв. фактът, че от допуснатото нарушение не са настъпили щети за бюджета.

Поради изложеното, съдът намира, че размерът на административната санкция „Глоба“ наложена с атакуваното наказателно постановление, следва да бъде намален до минималния такъв от 10 лева , предвиден в общите разпоредби на ЗАНН/а именно – чл. 39 от ЗАНН/, доколкото санкционната норма на чл. 80 ал.1 от НК не предвижда минимум на административното наказание.

С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на 3 наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, както и на процесуалния представител на жалбоподателя, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, в което процесуален представител на АНО не е взел участие, съотв. делото не представлява фактическа и правна сложност, намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, но над него, а именно за сумата от 80/осемдесет/ лева.

В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно за сумата от 16 /шестнадесет/ лева.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМ ЕН Я Н П № 698739-F699244/06.04.2023 г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Варна, с което на Б. Г. И. на основание чл. 80 ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДДФЛ, като намалява административната санкция до сумата от 10/десет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4