Решение № 65 от 23.12.2021, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Кюстендил, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Г.

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова в присъствието на прокурора Валери Дончов Пенков (ОП-Кюстендил) като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211500600469 по описа за 2021 година Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия АНТ. В. ХР., ЕГН **********, от гр. Кюстендил, подадена чрез защитника му адв.К.С. срещу Присъда № 260026/28.04.2021 г. на КнРС, постановена по НОХД № 1401/2019 г.по описа на съда, с която е признат за виновен в извършването на две престъпления:

= престъпление по чл. 144 ал.2 НК, извършено на 9.04.2018 г., за което му е наложено наказание“лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като изпълнението му на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.

= престъпление по чл. 144 ал.3 НК, извършено на 21.03.2019 г., за което му е наложено наказание“лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, като изпълнението му на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.

На осн.чл.23 ал.1 НК с присъдата е постановено подсъдимия Х. да изтърпи общото найтежко наказание измежду двете наказания, а именно - наказание“лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, като изпълнението му на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.

С присъдата подсъдимия е осъден да заплати разноските по делото в размер на 917,09 лв.

Релевирани са бланкетни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата и за постановяването й в нарушение на материалния закон. Моли се за отмяна на 1 осъдителната присъда и постановяване на нова оправдателна присъда и алтернативно – за изменение на присъдата. Доказателствени искания в жалбата не са направени.

В о.с.з. жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия адв. К.С. и се моли за уважаването й, като се отмени І–инстанционната присъда поради недоказаност по изискващия се начин на двете обвинения . За първото престъпление, извършено на 9.04.2018 г.единственото доказателство са показанията на самата А.Г. и други доказателства няма, а тя сигнализира за престъплението едва на 17.04.2018 г. Поддържа се и нарушаване правата на подсъдимия в ОА поради грешка в името му, но тази грешка не е фактическа според защитата, а води до объркване на правото на защита и затова е искано връщане на делото за ново разглеждане.

Подсъдимият не се явява в с.з. и не изразява становище по жалбата.

КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл. 313 и сл. НПК правомощия, намери жалбата за допустима като подадена в законовия срок и от надлежна страна, но за неоснователна. Съображенията за това са следните:

С обжалваната присъда подсъдимия АНТ. В. ХР., ЕГН ********** е признат за виновен в извършването на 2 престъпления:

= за това, че в условията на продължавано престъпление по см.на чл.26 ал.1 НК в периода от 0,15 часа на 9.04.2018 г. до 1,15 часа на 9.04.2018 г. в гр.Кюстендил, ресторант „Езерата 2“ и в дискотека „Джулиани“ се е заканил на длъжностно лице – А.П.Г., социален работник в отдел „Закрила на детето“ при ДСП Кюстендил, с престъпление против личността й, по повод изпълнение на службата, като това заканване би могло да възбуди основателен страх у А.Г. за осъществяването му и на основание чл.144 ал.2 във вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание“лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3 години;

= за това, че на 21.03.2019 г. в гр. Кюстендил се е заканил с убийство на А.С.А. с думите:

“Че те запалим. Жива че изгориш“ в телефонен разговор, установен чрез мобилен телефон марка“Самсунг Галакси S 7edge, модел „SM-G935F“, с IМEI *********** със звуков файл „call 17_49_47_IN_amr“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх у А.А. за осъществяването му и престъплението е извършено в условията на домашно насилие по см. на чл.93 т.31 НК, след като е предшествано от системно упражняване на психическо насилие/разговори по телефона, отправяне обиди, закани, закани срещу близките йродители и сестра/ и е осъществено спрямо лице, от което има дете, поради което и на основание чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 НК и вр. с чл.54 НК му е наложено наказание “лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3 години.

На осн.чл.23 ал.1 НК с присъдата е постановено подсъдимия Х. да изтърпи общото найтежко наказание измежду двете наказания, а именно - наказание“лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, като изпълнението му на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.

2

Районният съд е установил правилно и законосъобразно фактическата обстановка по делото, като е приел, че подсъдимият и св.А.А. живели във фактическо съжителство от 2010 г. до 2016 г. През 2012 г. се родило детето им С.А. Х.а, а през 2016 г. се разделили и родителските права върху детето са предоставени на майката А.А..

След раздялата им подсъдимият започнал да преследва св.А. и да й отправя заплахи, вкл. в присъствие на детето им, което довело до вземане мерки по Закона за домашното насилие.

С Решение на КнРС № 404/15.06.2017 г. по гр.д.№ 895/2017 г.са наложени на Х. мерки по ЗЗДН: по чл.5 ал.1 т.1ЗЗДН – да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А.А. и малолетната им дъщеря; по чл.5 ал.1 т.3ЗЗДН –забрана да приближава А.А. и дъщеря им С. на по-малко от 100 м при жилището им в *********** и посещаваната от детето детска градина“***********“, за срок от 12 месеца.

Тъй като подс.Х. нарушил тези мерки по ЗЗДН, бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.296 ал.1 НК, за което при условията на чл.78 а НК му е наложено административно наказание“глоба“ в размер на 2000 лв.

На 22.05.2017 г. св.А.А. подала сигнал на националната телефонна линия за деца относно възникнал конфликт между родители, на който станало свидетел детето С.. По повод на сигнала в отдел “Закрила на детето“ към ДСП – Кюстендил е образувана преписка, възложена на св.А. Пл.Г., която изготвила социален доклад. В него тя посочила, че детето С. се явява“дете в риск“по см.на Закона за закрила на детето. На проведените срещи от св.Г. подсъдимият се държал грубо и арогантно, крещял, тръгвал си, без да чуе препоръките.

Поведението на св.Г., насочено към защита интересите на детето чрез указания към подсъдимия какво следва да бъде поведението му към майката и детето, настроили подсъдимия срещу св.Г..

На 8.04.2018 г. св.Г. празнувала рождения ден на дъщеря си в ресторант*********** в гр.Кюстендил и към полунощ компанията решила да се премести в друго заведение. Св. Г. около 0,15 часа на 9.04.2018 г. излязла пред заведението и изчаквала компанията си, когато към нея се приближил подсъдимият. Той застанал плътно до нея и прошепнал на ухото й:“Ще ти счупя капачките на коленете,ще ви разгоня фамилията на всички, щом защитаваш този боклук А.“. Това било изречено заплашително и св.Г. се изплашила, но отначало не споделила за това , за ад не разваля празника на дъщеря си.

След това компанията на св.Г. се преместила в дискотека“*********** Около 1,30 часа на същата дата св.Г. видяла подсъдимият Х. да се приближава отново към нея в дискотеката и й казал същите думи. Този път обаче той не бил сам, а с няколко момчета, между които имало и няколко роми. Това притеснило св. Г. и тя решила да си тръгне, без да дава обяснения на дъщеря си. По пътя се обръщала непрекъснато, тъй като била силно изплашена и се оглеждала да не би подсъдимият да я проследи.

И двете закани са отправени от подсъдимия към св.Г. в качеството й на длъжностно лице, по повод работата й по случая с дъщеря му. На следващия ден св.Г. разказала всичко на колегите си от отдела и че е решила да подаде жалба срещу него до полицията.

3

На 17.04.2018 г. в отдел“Закрила на детето“ дошла св. А.А. и разказала на св.Г., че подсъдимият разпитвал за нея, казал, че знае за двете й дъщери и че ще стават рода, което тя възприела като закана към дъщерите на св.Г.. Тази информация предизвикала силна уплаха у св. Г., която се страхувала да ходи сама по улиците и постоянно се оглеждала, а предупредила и дъщерите си да вземат предпазни мерки.

От назначената СПЕ на св. Г. е установено, че в резултат на поведението на подсъдимия у св. Г. са възникнали емоционални симптоми, свързани с тревожност и опасения за собствената й сигурност и тази на децата й, нарушения на съня и очакваща тревожност в първите седмици след случая с подсъдимия. Установено е наличие на стрес, довел до разстройство в адаптацията и емоционална тревожност.

А поведението на подсъдимия спрямо майката на детето му оставало непроменено въпреки предупрежденията и наказателното производство по чл.296 ал.1 НК, поради което тя напуснала общото им жилище и се преместила при родителите си в с.К. Но подсъдимият продължавал да й звъни от различни телефонни номера и да отправя закани към нея и към семейството й.

На 3.08.2018 г. св.А. заедно с дъщеря си С. и сестра си- св.С. А.,и сина й Я. и брат им Г.А. излезли да се разходят в центъра на с.К. Като влезли в кафенето, св.А.А. видяла, че подс.Х. се намира там. Преди тя да успее да излезе, той започнал да крещи и да й отправя закани, като се опитал и да я удари, но се намесила св.С. А., за да предпази сестра си. При този си опит св.С. А. получила удар в лицето от подсъдимия и ритник в хълбока.

Освен директно отправените при случайна среща закани и заплахи към А.А. подсъдимият упражнявал и системен психически тормоз върху А.А. чрез чести обаждания по телефон на 12.01.2019 г. и на 7.02.2019 г.

На 21.03.2019 г. подсъдимият отново позвънил на св.А.А. от мобилен телефон марка“Самсунг Галакси S7 edge, модел „SM-G935F“, с IМE I *********** със звуков файл „call 17_49_47_IN_amr“,,като й се заканил с убийство с думите:“Че те запалим. Жива че изгориш.“

Районният съд е посочил доказателствата, от които е установил горната фактическа обстановка – показанията на свидетелките А.А./приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 НПК/, А.Г. и от показанията на свидетелите С.А., С. А.,Д. Х., Л.

И.а и М.Р. Съдът е приел, че тези свидетели детайлно описват факти, релевантни за двете обвинения, като показанията им са непротиворечиви, последователни и са подкрепени от съвкупния доказателствен материал – технически експертизи, СПЕ. Този извод се подкрепя от настоящия състав, но доказателственият анализ следва въпреки непротиворечивостта на посочените свидетелски показания да се разшири.

Показанията на св.Г., пострадала от първото продължавано престъпление, следва да се кредитират като обективни, тъй като се подкрепят от останалите кредитирани доказателства.

Тя добросъвестно е изложила преките си възприятия на отправените към нея от подсъдимия закани на два пъти през интервал от час и половина време на 9.04.2018 г. Нейните показания 4 се подкрепят от заключението на СПЕ относно промяната на поведението й след заканите.

Нейните показания се подкрепят и от показанията на св.Л. И.а, колежка на св.Г. – началник на отдела, в който тя работи. Тя съобщава за разказаното пред нея от св.Г. относно отправените й закани от подсъдимия и описва състоянието й след тях, което съвпада със заключението на СПЕ. Тя познава и подсъдимия и го описва като много груб, агресивен, влизал в пререкания с други социални работници.

Показанията на св.А.А. също следва да се кредитират като обективни, защото изнесените с нейните показания факти се подкрепят от останалите кредитирани доказателства – показанията на св.А.Г., С. А. и на останалите свидетели, които са колеги на св.Г., както и от заключението на техническата експертиза.

Показанията на св. С.А., баща на св. А.А., разкриват отношението на подсъдимия към дъщеря му, докато е живяла заедно с подсъдимия и след раздялата им. Те следва да се кредитират като обективни, въпреки родствената му връзка с посочената свидетелка, тъй като изнесеното от него се потвърждава от останалите кредитирани доказателства.