Решение № 21750 от 29.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21750 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В.Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20221110115424 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. П. И., чрез адв. Я. П., срещу „Кангару-транс“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 89,01 лева (след допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 19.06.2023 г. открито съдебно заседание), представляваща непогасен остатък от дължимо основно трудово възнаграждение за периода от 24.03.2021 г. до 10.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 110,85 лева (след допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 19.06.2023 г. открито съдебно заседание), представляваща дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд (през почивните дни и през дните на официалните празници) през периода от 30.04.2021 г. до 03.05.2021 г., включително, и на 06.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 215 КТ, вр. чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 391,07 лева (след допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 19.06.2023 г. открито съдебно заседание), представляваща неизплатени командировъчни пари за периода от 25.03.2021 г. до 09.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4,86 лева (след допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 19.06.2023 г. открито съдебно 1 заседание), представляваща непогасен остатък от дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 3 дни за 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че през процесния период между страните съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът приел да изпълнява длъжността „шофьор на товарен автомобил (международни превози)“ в ответното дружество, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева.

Непосредствено след сключване на трудовия договор ищецът бил командирован в гр.

Херстал, Белгия. На 10.05.2021 г. на работника била връчена Заповед № 00198/10.05.2021 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от същата дата. Останали обаче дължими трудово възнаграждение, допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, командировъчни пари и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Кангару-транс“ ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. С.

К.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като недопустими, а в условията на евентуалност – като неоснователни. Възразява, че за периода на командироването си ищецът получил всички дължими суми за командировъчни, за работа на официални празници, за нощен труд, както и договореното трудово възнаграждение, определени съгласно сключения между страните трудов договор, командировъчните заповеди и приложимите нормативни актове. При прекратяване на трудовото правоотношение между страните на ищеца било заплатено и дължимото му обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът В. П. И., редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е молба от адв. П., в която заявява, че поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответникът „Кангару-транс“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. С.ов. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и направените в същия възражения. В хода на устните състезания адв. К. моли съда да отхвърли изцяло претенциите на ищеца, по отношение на които производството продължава да бъде висящо. Изразява становище, че от събраните по делото доказателства се установявало безспорно спазването както на българското, така и на европейското законодателство относно работното време и почивките. Поради некоректното въвеждане от страна на работника на началото и края на всяка смяна в дигиталния тахограф, не можело да се установи със сигурност какво е действително отработеното от ищеца време. Всички дължими възнаграждения били заплатени от работодателя в пълен размер, поради което исковите претенции били изцяло неоснователни. Претендира направените по делото 2 разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на направените възражения.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Не се оспорва от страните обстоятелството, че през процесния период между тях съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 152 от 24.03.2021 г., с подписването на който ищецът приел да изпълнявал длъжността „шофьор на товарен автомобил (международни превози)“ в ответното дружество. Съгласно чл. 3.1 от договора основното месечно трудово възнаграждение на ищеца за изпълнение на възложената му работа било в размер на 650 лева, платимо по банков път в срок до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Ищецът бил назначен на пълно работно време при 8-часов работен ден, като се задължил да постъпи на работа на 26.03.2021 г. (чл.

4.2 и чл. 4.3 от трудовия договор). Съгласно чл. 6.2 от договора работникът имал право на 25 дни платен годишен отпуск. С клаузата на чл. 9.2 от договора страните се съгласили, че приложими към трудовото правоотношение щели да бъдат нормите на българското законодателство.

Видно от представени по делото три заповеди за командироване от 26.03.2021 г., издадени от работодателя и подписани от служителя, ищецът бил командирован в Белгия и ЕС, гр. Херстал и обратно за периода от 28.03.2021 г. до 31.05.2021 г. при следните размери на договорените дневни пари: за периода от 28.03.2021 г. до 31.03.2021 г. или за 4 дни – в размер на 54 евро на ден или общо 216 евро; за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г. или за 30 дни – в размер на 27 евро на ден или общо 810 евро; и за периода от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г. или за 31 дни – в размер на 27 евро или общо 837 евро.

От фиш за работна заплата за м. март 2021 г. се установява, че ищецът отработил 4 дни от общо 22 работни дни за целия месец, за което му се дължали: основна работна заплата в размер на 118,18 лева, бонус в размер на 52,91 лева и командировъчни (дневни пари) в размер на 422,44 лева. Нетното трудово възнаграждение в размер на 132,77 лева и дневните пари в размер на 422,44 лева или общо 555,21 лева били заплатени на ищеца по банков път на 09.04.2021 г., видно от представено извлечение от банковата сметка на ответното дружество.

От фиш за работна заплата за м. април 2021 г. се установява, че ищецът отработил всички 21 работни дни за месеца, за което му се дължали: основна работна заплата в размер на 650 лева, трудово възнаграждение за положен нощен труд в размер на 11,47 лева, трудово възнаграждение за положен извънреден труд на национален празник за 0,73 ч. в размер на 2,82 лева и командировъчни (дневни пари) в размер на 1584,30 лева. Нетното трудово възнаграждение в размер на 515,47 лева и част от дневните пари в размер на 1193,13 лева (вместо начислените 1584,30 лева) или общо 1708,60 лева били заплатени на ищеца по банков път на 07.05.2021 г., видно от представено извлечение от банковата сметка на ответното дружество.

3

От фиш за работна заплата за м. май 2021 г. се установява, че ищецът отработил 2 дни от общо 17 работни дни за целия месец, за което му се дължали: основна работна заплата в размер на 76,47 лева, командировъчни (дневни пари) в размер на 475,29 лева и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 3 дни за 2021 г. в размер на 94,50 лева. Нетното трудово възнаграждение в размер на 144,39 лева и дневните пари в размер на 475,29 лева или общо 619,68 лева били заплатени на ищеца по банков път на 10.06.2021 г., видно от представено извлечение от банковата сметка на ответното дружество.

Не се спори по делото, че трудовият договор между страните бил прекратен със заповед № 00198 от 10.05.2021 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ – в срока за изпитване, считано от 10.05.2021 г. В заповедта е отбелязано, че на ищеца следва да бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 3 дни.

По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на ответника са разпитани свидетелите М.И.С. и Д.Р.П. – и двамата негови служители както през процесния период, така и към настоящия момент. От показанията им се установява, че командироването на служители в чужбина се извършвало със заповед за командироване, а работното време и почивките на международните шофьори, какъвто бил и ищецът, се определяли от Регламент (ЕО) № 561/2006. Диспечерите в ответното дружество следели в реално време за спазване на нормативно установените почивки от водачите чрез софтуер, свързан с тахографа на съответното превозно средство. При установено нарушение шофьорът бивал предупреждаван от диспечерите или инструкторите за това. Свидетелят С. не си спомня някога В. И. да не е спазвал установените почивки. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като обективни, последователни, подробни и логични.

Обстоятелството, че същите са служители на ответното дружество не е основание само по себе си за дискредитиране на техните показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Показанията на С. и П., освен че се допълват взаимно, не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал. Обстоятелството, че двамата свидетели са били служители на ответното дружество през исковия период им е дало възможност да придобият преки впечатления от положения от ищеца труд и от спазване на нормативните изисквания за почивка, като съдът няма основание да смята, че при свидетелите липсват способността и желанието вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си.

Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза за снемане на хартиен носител на съдържанието на картата на дигиталния тахограф от управляваното от ищеца превозно средство. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. От същото се установява, че имало дълги времеви периоди, отбелязани като „неизвестен период“, а останалите режими на труд и почивка се сменяли през няколко минути. За по-голямата част от дните през исковия период на тахографа било записано, че данните не са въведени при поставяне на картата на водача или че смяната не е стартирана 4 или завършена правилно. В дадени пред съда устни разяснения вещото лице поясни, че отбелязаните като „неизвестни периоди“ били некоректни периоди, които не можело да бъдат определени нито като работа, нито като почивка. Според експерта от шофьора зависело правилното въвеждане на данните в тахографа, което в случая не било сторено, процедурата не била спазена. Вещото лице е категорично, че с тахографа не е било работено правилно, поради което и данните от него не били коректни. Експертът не може да обясни смяната на различните режими през няколко секунди, като потвърждава, че обичайно продължителността им била много по-дълга. Категоричен е обаче, че не може да се влияе върху вече записаните данни от тахографа, дори чрез използване на фирмената карта.