Решение № 164 от 03.07.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Враца, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Р. Петрова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно наказателно дело № 20241420200390 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Г. Щ. от гр.****, ЕГН **********, срещу Наказателно постановление (НП) № 8597/26.03.2024г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция“Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция“Пътна инфраструктура“/АПИ/, с което за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ предл. 2 от ЗП вр. чл.7 ал.1 т.5 б.“в“, чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 предл.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.53 ал.1 т.2 прел.2 ЗП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3000,00 лв.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно - издадено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и целта на закона. Излагат се подробни доводи и съображения.Сочи се,че в НП било отразено,че АУАН бил съставен за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ ЗП,която разпоредба предвиждала две хипотези – „извънгабаритно“ и „ тежко“ ППС,а в НП не било отразено коя от двете хипотези се има предвид.Претоварването на общата маса на двойната задвижваща ос,отразено в НП не било достоверно/коректно/тъй като при измерването осите не били разположени едновременно върху измервателното устройство.Излага се също,че при издаване на акта и НП били нарушени разпоредбите на чл.42т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН.Според изложеното в жалбата вмененото на жалбоподателя нарушение би могло да се вмени на собственик или превозвач,но не и на водач на ППС,какъвто бил жалбоподателя.В този смисъл била разпоредбата на чл.53 ал.1 т.2 предл. 2 ЗП.За водача на извънгабаритно и тежко ППС била 1 предвидена специална отговорност в чл.177 ал.3 т.1 ЗДвП При извършване на проверката и констатиране на нарушението не бил присъствал представител на МВР,предвид разпоредбата на чл.37 от Н-ба № 11.АНО не бил взел предвид,че пътната такса за ППС била заплатена от ЮЛ-собственик,а не от жалбоподателя – водач.Не бил отчетен и факта,че дори да се приеме,че е налице нарушение,то случаят се явява маловажен,и АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН.

Иска се отмяна на обжалваното НП. Не се претендират разноски.

В писмено становище, жалбоподателят поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, в с.з. се представлява от юк.****, която оспорва жалбата. Депозирано е и писмено становище, скоето се оспорва жалбата. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и против акт - наказателно постановление от категорията на обжалваемите.

Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение № 0009911/26.02.2024г., затова, че на 26.02.2024 г., в 11:10 часа, на път П-13, км 13+700, на отбивна площадка преди гр. Криводол в посока гр. Монтана - гр. Криводол, жалбоподателят И. Г. Щ. управлява и извършва превоз на товари /ломен камък/ с МПС с четири оси с две управляеми оси, марка **** с per. № ****, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

За доказване необходимостта от разрешително при проверката е направено измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118807 и ролетка № 1313/18/ (5 м), при което е констатирано следното:При измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30.730 т, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването е 11.730 т.

Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл. 7 ал 1 т 5 б “в“ чл. 8, ал. 1, и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата, движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).

Отразено е в акта,че измерените параметри на превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В законоустановения срок не са постъпили възражения от нарушителя.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя,връчен му е лично ,и същият е направил възражения по него в смисъл,че досега не е преминавал на кантари и не знае колко 2 е тежък.

При така описаното словестно нарушение,отразено е в акта, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“,предл.2 ЗДвП вр.чл.7 ал.1 т.5 б.“в“ ,чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 предл.1 от Н-ба № 11/2001г.на МРРБ.

След това било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с описана идентична фактическа обстановка като в акта, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“в“, чл. 8, ал. 1, и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 2001г.на МРРБ му е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв.на основание чл.53 ал.1 ЗАНН и чл.53 ал.1 т.2 предл.2 ЗП.Налице е разминаване в посочване на законовите разпоредби,които са нарушение в акта и в НП.В акта е посочено,че е нарушен чл.26 от ЗДвП,а в НП – че е нарушен чл.26 ЗП.

Отразено е също в НП, че водачът е могъл да провери и да се убеди, дали параметрите на ППС с товар не превишават максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата като при установяване на превишаване на нормите, същото да бъде приведено в съответните норми,че в конкретния случай не е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН предвид високата степен на обществена опасност на извършеното нарушение, която е обвързана е последиците от движението на тежки превозни средства по републиканската пътна мрежа, както и с оглед на безопасността на движението, тъй като управлението на МПС е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението.Посочено е,че като е извършил превоз с тежко МПС по смисъла на чл. 3, т. 1 и т.

2 от Наредбата, водачът е създал потенциална опасност за движението по републиканския път, водеща до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.

Както се изложи по-горе налице е противоречие/несъответствие/ между посочената като нарушена правна норма в акта и НП,като в акта е посочено,че е нарушен чл.26 ЗДвП,а в НП – че е нарушен чл.26 ЗП.

Чл.26 ЗДвП е неотносим към описаното в акта нарушение.Касае правила уреждащи извършването на маневри.Чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ предл.2 ЗП гласи:“Ал.1: За дейности извън специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват:

1.в обхвата на пътя …………………………………

2. в обхвата на пътя и обслужващите зони:……………………………………………..

(2) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват:

1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства;

……………………………………………………………………………………………………………………

В конкретния случай с НП жалбоподателят е санкциониран за това,че на посочената дата,място и време е управлявал МПС ,и е извършвал превоз на товари без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата/Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и при забрана за извършването на това, съгласно разпоредбите на чл. 8, ал.

3

1от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., с което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“в“, чл. 8, ал. 1, и чл. 37, ал.

1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства. По делото са приети и съответно приложени следните относими писмени доказателства: НП №8597/26.03.2024 г., АУАН № 0009911/ 26.02.2024г., Заповед № РД-11-246 от 31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ - заверено копие,Заповед № РД11-247 от 31.03.2022 г.. на Председателя на УС на АПИ – заверено копие, Пълномощно № П - 64/1204.2024г.,известие за доставяне,свидетелство за регистрация на МПС, ксерокопие на лична карта, трудов договор, експедиционна бележка, пътен лист, трудов договор, кантарна бележка, заявление за проверка до БИМ от 24.04.2023г., ЕС декларация за съответствие,сертификат за съотвестие декларация на преводач.

Писмените доказателства не се оспорват от страните, същите са еднопосочни и кореспондиращи си,поради което съдът ги кредитира изцяло.

В хода на делото са събир а н и и гласни доказателства. Според св. Н.**** – актосъставител и А.****-свидетел на нарушението, жалбоподателят бил спрян за проверка.

Управлявал МПС с четири оси. Направили измерване с електронна мобилна везна и ролетка за 5 м., при което констатирали отразеното в акта превишение на максимално допустимите норми по Н-ла № 11/2001г. на МРРБ.Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, които споделят свои непосредствени впечатления. Същите са незаинтересован от изхода на делото и добросъвестно депозираха показания,които се подкрепят и от писмените доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното: Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок, и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима. Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент от чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон в обжалвания санкционен акт. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити.И АУАН и НП са издадени от компетентни органи,в кръга на техните правомощия. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНННалице е редовна процедура по връчване и на двата акта.НП формално е редовно от външна страна и съдържа задължителните реквизити, предвидени в ЗАНН. В хода на администривно-наказателния процес,обаче са допуснати съществени процесуални нарушения,които злепоставят интересите на жалбоподателя и правото му на защита,което опорочава издаденото НП и са самостоятелно основание за отмяна на НП.Както вече се изложи налице е противоречие,или разминаване в акта и НП при посочване нормата,която жалбоподателят е нарушил.В акта е посочено,че е нарушен чл.26 от ЗДвП, а в НП – че е нарушен чл.26 ЗП. Допуснатото процесуално нарушение е съществено и ограничава правото на защита на жалбоподателя доколкото не може по категоричен начин да разбере в какво е обвинен и по какъв начин да организира защитата си.

4

Независимо от изложеното според настоящия състав НП се явява незаконосъобразно и поради неправилно приложение на материалния закон и подлежи на отмяна и поради несъставомерност на деянието, в което жалбоподателят е обвинен.