Определение № 45 от 17.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Търговско дело 26/2025
- Вид
- Определение № 45
- Подписан
- 17.02.2026
- В сила
- 17.02.2026
- Състав
- Венцислав Георгиев Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 374 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 374, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 101 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 или ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 или ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45 гр. Пазарджик, 17.02.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20255200900026 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 374 от ГПК.
Образувано е по предявени субективно и обективно кумулативно съединени искове от „Уникредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК 121887948, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Гюешево“ № 14, чрез адв. П. Б. от САК, против „ОМЗ-Инвест 2000“ АД, ЕИК 112129510, със седалище и адрес на управление: гр. Стрелча, ул. „Освобождение“ № 21, и „Ико стил“ ЕООД, ЕИК 112652506, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Акад.
Стоян Аргиров“ № 50, за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата от 31 097.10 лева, дължима на отпаднало основание – развален договор за покупко-продажба на оборудване № **** от 18.01.2022 г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 28.01.2025 г. до окончателното плащане, сумата от 10 627.59 лева, представляваща неустойка за забава по чл. 23, ал. 1 от договор за покупко-продажба на оборудване № **** от 18.01.2022 г. за периода от 01.05.2022 г. до 26.01.2025 г., на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 64 542.38 лева, дължима на отпаднало основание – развален договор за покупко-продажба на оборудване № **** от 18.01.2022 г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 28.01.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 21 501.89 лева – неустойка за забава по чл. 23, ал. 1 от договор за покупко-продажба на оборудване № **** от 18.01.2022 г. за периода от 01.06.2022 г. до 26.01.2025 г., на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът е направил искане за приемане на представените писмени доказателства, за допускане на един свидетел при режим на довеждане за доказване неизпълнението на задължението на доставчика по процесните договори за продажба, както и поставя допълнителни въпроси по поисканата от ответника съдебнотехническа експертиза – кога е доставено оборудването 1 и от колко време се ползва, каква е цената на такъв тип оборудване, какви са обичайните практики при покупка на такъв тип оборудване и др.
Ответниците, чрез адв. К., излагат теоретични съждения на какво основание е предявен иска – по чл. 88 от ЗЗД или по чл. 55 от ЗЗД, вкл. относно негативния интерес и т. н., като счита исковата молба за нередовна.
Иска допускане на един свидетел за установяване уведомяването на ищеца за редукцията на цената на изработеното и че същото е доставено на „Ико стил“ ЕООД. Прави се искане за допускане на СТЕ, която да отговори на въпроса доставено ли е оборудването и изправна ли е техническата екипировка по договора.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за отпаднало основание за получаване на имуществена облага поради разваляне на договори за продажба, като от ответника „Ико стил“ ЕООД връщането на даденото се търси на основание солидарна отговорност - встъпване в дълг, включително за извъндоговорните задължения на неоснователно обогатилия се.
В този смисъл предявените главни искове са по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, а материалноправната легитимация на „Ико стил“ ЕООД по този иск зависи и от доказване на договорното основание по чл. 101 от ЗЗД. Акцесорните искове са по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, като нормата на чл. 88 от ЗЗД е част от преценката по съществото на спора относно приложението на императивна правна норма.
Исковата молба е редовна, а производството допустимо /друг е въпросът, че отново са допуснати технически грешки и в коригираната ИМ, като напр. посочената сума от 129 084.76 лв. или 78 ст., както и вместо 62 195.40 лв. отново се сочи 62 194.20 лв., като тези неточности ще бъдат отстранени за процесуална икономия в откритото съдебно заседание по реда на чл. 143, ал. 1 от ГПК/.
По доказателствата:
Съдът счита, че представените от страните писмени доказателства следва да бъдат приети с изключение на тези, касаещи договор за финансов лизинг на движимо имущество № 146045/29.12.2021 г., който няма отношение към предмета не делото, а правоприлагане по аналогия с други правоотношения между страните не може да бъде споделено.
Основателно е искането на ищеца за допускане на един свидетел при режим на довеждане за доказване неизпълнението на задължението на доставчика по процесните договори за продажба.
Неоснователно е искането на ответниците за разпит на свидетел за доказване на доставката на оборудването на лизингополучателя, тъй като този 2 факт се признава изрично и от двамата ответници, съдът го е приел за безспорен по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, като това не заличава възраженията на ответника, че формалната процедура по договора за финансов лизинг не е спазена /т. е. въпросът е по същество, а не по фактите/.
И оттук допускане на СТЕ с въпроси доставено ли е, работи ли надлежно, каква е стойността на оборудването, каква е обичайната практика при покупка на такъв тип оборудване, е неотносимо и няма отношение към предмета на доказване по спор за връщане на даденото и неустойка за забава при развален договор.
На основание чл. 374, ал. 2 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и от допълнителните отговори.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искове о т „Уникредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК 121887948, чрез адв. П. Б. от САК, против „ОМЗ-Инвест 2000“ АД, ЕИК 112129510, и „Ико стил“ ЕООД, ЕИК 112652506, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:
Производството е образувано по кумулативно обективно и субективно съединени искове от „Уникредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК 121887948, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Гюешево“ № 14, чрез адв. П. Б. от САК, против „ОМЗ-Инвест 2000“ АД, ЕИК 112129510, със седалище и адрес на управление: гр. Стрелча, ул. „Освобождение“ № 21, и „Ико стил“ ЕООД, ЕИК 112652506, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Акад.
Стоян Аргиров“ № 50, за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата в размер на 31 097.10 лева, дължима на отпаднало основание – развален договор за покупко-продажба на оборудване № **** от 18.01.2022 г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 28.01.2025 г. до окончателното плащане, сумата от 10 627.59 лева, представляваща неустойка за забава по чл. 23, ал. 1 от договор за покупко-продажба на оборудване № **** от 18.01.2022 г. за периода от 01.05.2022 г. до 26.01.2025 г., на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 64 542.38 лева, дължима на отпаднало основание – развален договор за покупко-продажба на оборудване № **** от 18.01.2022 г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 28.01.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 21 501.89 лева – 3 неустойка за забава по чл. 23, ал. 1 от договор за покупко-продажба на оборудване № **** от 18.01.2022 г. за периода от 01.06.2022 г. до 26.01.2025 г., на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете се основават на следните фактически твърдения (вж. уточнителни молби вх. № 2373/28.02.2025 г. и вх. № 4214/16.04.2025 г.):
На 29.12.2021 г. между „Уникредит Лизинг“ ЕАД, от една страна като лизингодател, и „Ико стил“ ЕООД, от друга като лизингополучател, и Х. Г. Ц. като солидарен длъжник (същият управител на лизингополучателя), били сключени два договора за финансов лизинг (ДФЛ) на движимо имущество № 147371 и № 147372, с нотариална заверка на подписите. Предмет и на двата договора била покупката и възмездното ползване на закупено производствено оборудване от избран от лизингополучателя доставчик, а именно – „ОМЗИнвест 2000“ АД. В съответствие с уговореното „Уникредит Лизинг“ ЕАД сключил договор за покупко-продажба (ДПП) на оборудване № **** от 18.01.2022 г. - изработка и доставка на инструментална екипировка за екструдиране на 15 вида профили по чертеж срещу продажна цена от 62 195.40 лв. с ДДС и договор за покупко-продажба (ДПП) на оборудване № **** от 18.01.2022 г. - изработка и доставка на шприц форма за детайли „Връзка за пластмасов профил 90 градуса“ по чертеж и спецификации на инструмента за продажна цена от 129 084.76 лв. с ДДС. Цената следвало да се плати на две равни части: 50 % авансово и 50 % при готовност за експедиция.
В изпълнение на продажбените договори ищецът платил на доставчика „ОМЗИнвест 2000“ АД 50 % от цената авансово, т. е. сумата от 31 097.10 лева с ДДС по ДПП № 147371 и 64 542.38 лева с ДДС по ДПП № 147372. Срокът за доставка на оборудването по ДПП № 147371 бил до 30.04.2022 г., а по ДПП № 147372 – до 31.05.2022 г. Поддържа се, че до момента доставчикът не е предприел действия по изпълнение на договорите за продажба на оборудването. Съгласно договорите за финансов лизинг, рискът от забавяне на доставката се носи от лизингополучателя – т. 12.2 от всеки ДФЛ, като съгласно чл. 3 от сключени споразумения, представляващи неразделна част към всеки договор за лизинг, лизингополучателят и Х. Ц. са солидарно задължени лица и по договорите за покупко-продажба на оборудването, включително и относно невръщането от страна на доставчика на авансово платената от лизингодателя покупна цена. Съгласно чл. 23, ал. 1 от двата ДПП, при забава над 20 дни купувачът „Уникредит Лизинг“ ЕАД има правото да развали договора за оборудване, приемайки че е налица пълно неизпълнение.
Предвид липсата на доставки в срок ищецът изпратил изявление за разваляне на договорите за продажба до доставчика, лизингополучателя и солидарно отговорното лице Х. Ц., получени от тях на 14.11.2024 г. чрез ЧСИ. Към изявленията за разваляне било отправено предложение за сключване на 4 тристранно извънсъдебно споразумение за уреждане на отношенията по развалените договори в едномесечен срок от получаване на изявленията. В този срок се установило, били изпратени документи, от които е видно, че лизингополучателят получил процесното оборудване от доставчика на окончателна цена в размер на авансовоплатената от ищеца, т. е. 50 % от първоначално определената. Излага се, че според чл. 8 от договорите за продажба, собствеността върху оборудването преминава върху купувача едва при заплащане на пълната продажна цена, поради което следва да се приеме, че купувачът не е придобил собствеността. Само за пълнота на фактическата обстановка се излагат доводи за липсата на предмет по лизинговото правоотношение поради липса на лизингов обект, както и за обосноваване правния интерес от развалянето. Сочи се, че на основание чл. 23, ал. 1, изр. 1 от договорите за продажба, при забава на доставка доставчикът дължи неустойка за забава в размер на законната лихва върху цената на лизинговия обект. Претендира се връщане на авансово платените суми, на основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД – на отпаднало основание – разваления договор за продажба, както и неустойка за забава по всеки ДПП за посочен период, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. Претенцията е насочена солидарно срещу двамата ответници - доставчик и лизингополучател, на основание встъпване в дълг от лизингополучателя по договора за продажба с доставчика, съгласно чл.
3 от споразумението към всеки ДФЛ с „Ико стил“ ЕООД. Претендират се разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ОМЗ-Инвест 2000“ АД, чрез адв. К. от АК – Пазарджик, е подал отговор на исковата молба, в който излага становище, че не оспорва сключването на процесните договори за покупко-продажба на оборудване с ищеца. Не оспорва, че по договор за покупко-продажба № 147372/18.01.2022 г. е получил сумата от 64 542.38 лева с ДДС, за което издал фактура, а по договор за покупко-продажба № 147371/18.01.2022 г. е получил сумата от 31 097.10 лева с ДДС, за което издал фактура. Оспорва, че договорите изобщо са развалени. Това е така, тъй като не е отправено надлежно волеизявление по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗД.