Решение № 16287 от 18.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16287 гр. София, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110142839 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 6, §1 КЗПЧОС:

Ищецът Ю. Г. К. твърди, че в. гр. д. № 8448/2020 г. по описа на СГС, IVВ въззивен състав, е образувано на 13.08.2020 г. по предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК и е обявено за решаване с протоколно определение от 26.05.2022 г., но към датата на подаване на исковата молба съдът не е постановил въззивно съдебно решение. Счита, че изтеклият от образуването на делото пред СГС период от 5 години и изтеклият от датата на обявяването на делото за решаване период от 3 години и 2 месеца са извън разумния срок за разглеждане и решаване на делата съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Твърди, че в резултат от нарушаването на разумния срок за разглеждане и решаване на конкретното дело е преживял неимуществени вреди – промяна в начина на живот поради ограничени финансови средства, срам от колегите на работа, които вследствие наложения на ищеца запор върху трудовото му възнаграждение са узнали, че последният не заплаща издръжка на своите деца, ограничаване на социалните контакти на ищеца с близки и приятели. Счита, че съответно на изискването за справедливост е обезщетение в размер на 7000 лв. (понастоящем 3579,04 евро) Моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Софийски градски съд е подал 1 отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва фактическата продължителност на делото да надхвърля разумната такава. Твърди, че СГС е изключително натоварен съд, което обективно повлиява срочността при разглеждане и решаване на висящите пред него съдебни производства. Изтъква, че простото неспазване на процесуалните срокове не обосновава автоматично нарушение на чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Поддържа, че предвид предмета на въззивното дело същото не е сред делата, изискващи особена експедитивност, нито обосновава висок „залог“ за ищеца. Счита, че след като ищецът е засегнат от продължителността на периода, през който е очаквал постановяване на въззивно съдебно решение, то той е могъл да упражни правото си по чл. 255 ГПК. Оспорва ищецът да е претърпял вреди в причинно-следствена връзка със забавянето на делото.

Твърди, че дори и да се установи засягане личността на ищеца от нарушаването на разумния срок за разглеждане и решаване на конкретното дело, то е незначително и не обосновава присъждане на обезщетение. Оспорва иска по размер поради прекомерност и като определен в нарушение на изискването за справедливост. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 6, §1 КЗПЧОС:

В тежест на ищеца по този иск е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че е страна по в. гр. д. № 8448/2020 г. по описа на СГС, IV-В въззивен състав; продължителността на въззивното производство, включително нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок; претърпените от него неимуществени вреди – техния вид, интензитет и размер; наличието на причинно-следствена връзка между допуснатото нарушение на чл. 6, §1 КЗПЧОС и претърпените вреди.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже плащане на задължението, както и обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си правни последици, в т.ч., че производството е протекло в рамките на разумния срок.

От събраните по делото писмени доказателства и протоколи от открити съдебни заседания се установява следната фактическа обстановка: Подадената от ищеца първоначална искова молба пред СРС е заведена на 07.08.2025 г.

2

Ищецът е страна по в.гр.д. № 8448/2020 г. по описа на Софийския градски съд (СГС), IV-В въззивен състав, което е образувано пред въззивния съд на 13.08.2020 г. Производството по делото пред СГС е по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на суми за издръжка за непълнолетно дете, събирани по изпълнително дело № 20188460400620 по описа на ЧСИ О.М.. Въззивното дело пред СГС е било обявено за решаване в открито съдебно заседание на 26.05.2022 г. До приключване на съдебното дирене по настоящото гражданско дело пред настоящата първоинстанционна съдебна инстанция (18.05.2026 г.), по въззивното дело № 8448/2020 г. на СГС няма постановено съдебно решение.

В хода на настоящото производство, първоинстанционният съд на основание чл. 140 ГПК във връзка с чл. 86 ПАС трикратно е изисквал от ответника СГС представянето на заверен препис от материалите по в.гр.д. № 8448/2020 г. (с писмо изх. № 18582 от 23.02.2026 г., писмо изх. № 27513 от 18.03.2026 г. и писмо изх. № 41049 от 23.04.2026 г.). С писмото от 23.04.2026 г. съдът изрично е указал на ответника, че на основание чл. 158, ал. 1 ГПК определя краен срок за представяне на преписите – най-късно за следващото съдебно заседание на 18.05.2026 г., като при неизпълнение ще бъдат приложени последиците на чл. 161 ГПК. До приключване на съдебното дирене в заседанието на 18.05.2026 г. изисканите материали от СГС не са постъпили. Поради създадените от ответната страна пречки за събиране на допуснатите доказателства, съдът на основание чл. 161 ГПК приема за доказани изложените от ищеца факти относно изключителната продължителност на делото пред СГС и пълното бездействие на въззивния състав да постанови решение в продължение на четири години след обявяването му за решаване. Тези факти се подкрепят напълно и от представените от ищеца писмени доказателства – копия от въззивна жалба, призовка, разпореждане от 28.04.2021 г. по в.гр.д. № 8448/2020 г. на СГС, както и Кратък протокол № 6 на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) от 17.02.2026 г., от който се установява, че спрямо съдиятадокладчик по процесното дело са предприети дисциплинарни мерки и наказание за системно просрочване на съдебни актове.

При извършване на преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, и за определяне на справедлив размер на обезщетението, съдът се ръководи от законовите критерии по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ и трайната практика на ВКС (Решение № 306 от 22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г. на IV г.о., Определение № 50006 от 12.03.2024 г. по гр. д. № 4480/2021 г. на III г.о., Решение № 151 от 07.03.2024 г. по гр. д. № 824/2023 г. на IV г.о., Определение № 608 от 25.07.2022 г. по гр. д. № 4654/2021 г. на IV г.о.).

3

От събраните по делото доказателства съдът установи, че производството пред СГС е продължило от 13.08.2020 г. до 18.05.2026 г., което представлява обща продължителност от 5 години, 9 месеца и 5 дни, изцяло пред една-единствена инстанция. Срокът за произнасяне на въззивното решение след обявяване на делото за решаване на 26.05.2022 г. възлиза на 3 години, 11 месеца и 22 дни, през който съдът не е предприел никакви действия. Съгласно чл. 273, вр. чл. 235, ал. 5 ГПК, решението следва да бъде постановено в едномесечен срок от заседанието. Въпреки че процесуалните срокове по вътрешното право имат инструктивен характер и простото им неспазване не съставлява автоматично нарушение на чл. 6, § 1 КЗПЧОС, то забавяне от близо 4 години единствено за изготвяне на съдебното решение е драстично и неоправдано от никакви обективни обстоятелства (Решение № 306/2019 г. на ВКС, Решение № 60242/2022 г. на ВКС). Делото не се отличава с правна или фактическа сложност, която да изисква толкова дълъг период за произнасяне. Възражението на ответника за изключителна натовареност на СГС е неоснователно – държавата е длъжна да организира съдебната си система така, че да осигури разглеждането на делата в разумен срок, и натовареността не я освобождава от отговорност (Решение № 151/2024 г. на ВКС).

Във връзка с предмета на делото и значението му за страната, настоящата инстанция отбелязва, че в Определение № 50006 от 12.03.2024 г. по гр. д. № 4480/2021 г. на III г.о. на ВКС изрично е указано, че при определяне на обезщетението съдът трябва да прецени значението на делото за страната и дали забавеното производство засяга права с екзистенциално значение (като семейни отношения, издръжка на деца, родителски права) или чисто имуществени интереси. Настоящият случай засяга отрицателен установителен иск за недължимост на издръжка за дете, като размерът на спорния интерес по изпълнителното дело е изключително голям за физическо лице – над 51000 лв. главница и над 63000 лв. натрупани лихви. Поради това съдът намира, че за ищеца делото е от изключително голямо значение.

Съгласно указанията в Решение № 306 от 22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г. на IV г.о. на ВКС, процесуалното качество на страната по забавеното дело има пряко значение за интензитета на вредите. Когато увреденият е ответник (длъжник) по лихвоносно задължение, неговият дълг и потенциална финансова отговорност нарастват непрекъснато с времето поради натрупването на законна лихва върху спорната сума. Това обстоятелство експоненциално засилва чувството на несигурност, тревожност и притеснение. По делото е установено, че върху трудовото възнаграждение на ищеца е наложен запор по изпълнителното дело. В продължение на близо 6 години ищецът е бил лишен от възможността да се разпорежда свободно с 4 пълния размер на трудовото си възнаграждение, което му е причинило сериозен и дълготраен финансов дискомфорт, ограничавайки финансовите му средства и променяйки личния му начин на живот.

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 33 от 27.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 380/2024 г., III г. о., се приема, че забавеното правосъдие, което рефлектира върху семейните отношения, причинява изключително интензивни неимуществени вреди. От показанията на свидетеля Й., преценени по реда на чл. 172 ГПК предвид дългогодишното му приятелство с ищеца, се установява, че през дългия период на изчакване на решението отношенията между Ю. и малкия му син Никола са се влошили и развалили напълно. Синът Никола е навършил пълнолетие по време на висящността на делото пред СГС. Поради проточилото се с години производство и невъзможността спорът да бъде разрешен своевременно, под влияние на майката у детето се е затвърдило убеждението, че баща му води дела лично срещу него и не желае да му осигури издръжка, което е довело до пълно прекъсване на връзката между баща и син. Макар свидетелят да признава, че изводите за мислите на сина са негово лично субективно заключение, съдът приема показанията му за годно доказателствено средство относно обективно проявеното влошаване на семейните отношения и негативното душевно преживяване, което ищецът е понасял и споделял редовно със своя най-близък приятел. Съдът намира, че налице е тежко засягане на родителските права и семейната сфера на ищеца, което обуславя изключително висок интензитет на претърпените неимуществени вреди.

В допълнение, съдът отбелязва, че с поведението си ищецът не е допринесъл по никакъв начин за забавянето на делото пред СГС, като горното забавяне се дължи изцяло на бездействието на ответника и поради това отговорността на държавата в лицето на нейния процесуален субституент СГС се установява изцяло.

За да определи дължимото на ищеца обезщетение, настоящият съдебен състав взе предвид, че обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2б ЗОДОВ се определя глобално за всички вреди (Определение № 608 от 25.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4654/2021 г.). То трябва да бъде достатъчно да репарира моралните вреди, но не бива да води до неоснователно обогатяване на пострадалия. Съдът отчита, че самото осъждане на държавния орган също има репариращ ефект за увредения (Решение № 50240 от 16.12.2022 г. на ВКС). При съобразяване на икономическите показатели в страната, жизнения стандарт и изключително тежкото увреждане на семейната и финансовата сфера на ищеца, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД възлиза на сумата от 2045,17 евро (4000 лева). Този размер съответства на тежестта на нарушението и претърпените негативни душевни 5 преживявания, притеснението и накърнената семейна връзка със сина му.