Акт от 14.08.2020, Районен съд - Сливен

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260023 гр. Сливен, 14.08.2020 год.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, І - ви граждански състав в съдебно заседание на шести август през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА

КИРИЛОВА при секретаря АЛБЕНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 6160/2019 г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187 от ЗМВР, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗИНС, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и инцидентен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на В.М.Т. *** против Главна дирекция „ПБЗН” при Министерство на вътрешните работи - гр. София, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правна квалификация: чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР

–допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1200 лв. за общо 200 часа, в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., в едно със сумата от 120 лв. представляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд в исковия период от възникването му /от 1-во число на по-следващия месец след тримесечието на полагане на труда/ до 01.11.2019 г., какво и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че през периода 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е изпълнявал служебните си задължения в Регионална дирекция за пожарна безопасност и защита на населението - гр. Сливен, която е структурно подчинена на Главна дирекция ПБЗН при МВР на 24 часови смени по график, при тримесечно сумарно отчитане на работното време.

Сочи, че нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Твърди също, че съгласно чл.187 ал.1 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд, което в ал. 6 е определено да се изчислява с 50 % увеличение върху основното възнаграждение на държавния служител.

Ищецът твърди, че през исковия период, ответникът не е изчислявал правилно работното време, като не включвал към работните му часове при сумирането им за отчетния период, онези от тях, които се получават от превръщане на нощните часове от нощните му смени в дневни такива с коефициента, изразяващ съотношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нощното такова - 1.143 /или 8/7/. Това е довело до ощетяване на ищеца, тъй като тези неотчетени работни часове се явяват извънреден труд, който не бил отчетен и заплатен от работодателя му, тъй като часовете труд. които полагал по график ежемесечно са били направени по данни на ищеца така. че да покриват нормата му работно време за съответния период, а нейното надхвърляне води до натрупване на труд над установеното работно време, т.е. до извънреден труд.

Твърди също, че в процесния исков период, състоящ се от месеци и тримесечия, има незаплатен извънреден труд, в резултат на това, че нощните часове труд не били преизчислени в дневни за целите на сумираното изчисляване на работното време при работа на смени, който последния определя общо на 200 часа за исковия период, за които счита, че има право на допълнително възнаграждение за извънреден труд в общ размер на 1200 лева за исковия период, изчислени с 50% увеличение върху основното му месечно възнаграждение.

Също така ищецът претендира и обезщетение за забава върху всяко от възнагражденията за извънреден труд в исковия период, като според него ответникът е изпаднал в забава по отношение на претендираните възнаграждения за извънреден труд, тъй като е следвало да му бъдат платени със заплатата за месеца, следващ отчетния период на полагане на извънредния труд. По данни на ищеца ответникът му изплаща месечната заплата в края на месеца, като настъпва и забавата на ответника за всяко вземане за възнаграждение за извънреден труд, което не е било отчетено, начислено и изплатено. Общия размер на всички мораторни лихви върху всички неизплатени възнаграждения за извънреден труд, ищецът определя на 120 лева за целия исковия период.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати на ищеца сумата от 1 200 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща сбор от допълнителните възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд, положен от ищеца в периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., ведно със сумата от 120 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд в исковия период от възникването му /от 1-во число на месеца, следващ всеки отчетен период в исковия такъв/ до 01.11.2019 г., както и законната лихва върху цялата главница от предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите.

Моли да бъде назначена съдебно-икономическа експертиза, която след като се запознае с всички събрани по делото доказателства и при необходимост извърши допълнителни справки при ответника, да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

Претендира за направените по делото разноски.

Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е процедурата по размяна на книжа и в срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.

В срока за отговор ответната страна е представила такъв, като счита, че исковата молба е допустима, но неоснователна.

Не оспорва, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“—МВР (ГДПБЗН—МВР), възникнало на основание Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Сочи, че претенцията на ищеца е неоснователна, защото НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ), като ищеца е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР.

Твърди, че правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в KТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд, като нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл.

136. ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140. ал. 1, изречение второ КТ).

Сочи, че съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в MI3P е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.

Сочи, че да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.

187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.

Излага твърдения, че през периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е действала една Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. ДВ. бр.

60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. (Наредба № 81213-776/29.07.2016 г.).

Сочи, че в чл.3, ал.3 на наредбата е регламентирано: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”, което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където законодателят е определил продължителност на нощния труд от 8 часа, като същия се заплаща по смисъла на Заповед № 8121 з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.

Излага твърдения, че не е необходимо трансформиране на часовете положен нощен труд, като такова е било виждането на Министъра на вътрешните работи в хода на процедурата по издаване на Наредба № 81213—592/25.05.2015 г., възприето от Докладната записка peг.

№ 8121 р-20741 от 30.04.2015 г.. изготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност” в МВР. Сочи, че действително за период от около девет месеца, който е извън процесния, през който е действала Наредба № 8121 з—407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни с коефициент 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата), което е било в несъответствие със ЗМВР и е поправено с Наредба № 81213—592/25.05.2015 г, като същия подход е възприет и при създаването на сега действащата Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г.

Сочи, че в чл. 176 от ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като в чл. 178 от ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд, като е направено ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът па допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в чл.187, ал.6 от ЗМВР. В ал.5 на същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Сочи, че в своята искова молба ищецът не прави разграничение между извънреден и нощен труд и сякаш не обръща внимание на факта, че допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове. В случая, ищецът неправилно обосновава своята претенция с текста на чл.187, ал.6 ЗМВР, като търси допълнително възнаграждение за нощен труд в размер, получен при увеличение с 50% върху основното месечно възнаграждение, което не му се следва, защото по този ред се формира размера на допълнителното възнаграждение за извънреден труд. Излага твърдения, че извънреден е този труд, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време, а полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи.