Решение № 340 от 12.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Бургас, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря КАТЕРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20252120106146 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание по чл.

415, вр. чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С***, чрез процесуален представител, против К. Г.

А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б***.

Ищецът сочи, че между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и К. Г. А. в качеството му на кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит №* на *** г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключване на договора на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

В случай, че съдът приема, че договорът не бил сключен по електронен път, то се моли да бъде прието, че договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Сочи, че договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, ЗЕДЕУУ и ЗПФУР.

Твърди, че по договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40 %, както и годишен процент на разходите в размер на 49 %.

Задължението по договора се погасявало на части, в интерес на длъжника и 1 въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора. В раздел X, чл.2 от Общите условия за предоставяне на кредити на заемодателя, неразделна част от договора за кредит, страните се съгласили, че при забавяне на плащанията на погасителна вноска, длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебно и съдебно събиране на вземанията.

Твърди, че на *** г. ответникът К. Г. А. сключил договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст. По силата на договора, дружеството се задължавало да сключи договор с трето за процеса лице – Кредисимо и да отговаря пред него солидарно с ответника за всички задължения по договора за кредит с Кредисимо така, както те били установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл.3 от договора за предоставяне на поръчителство, дружеството се задължавало да плати всички изискуеми задължения при поискване от Кредисимо. На *** г.

Ай Тръст и Кредисимо били сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на К.

Г. А. с ЕГН ********** по договора за кредит.

Твърди, че ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. Кредисимо поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения по договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в договора за поръчителство, Ай Тръст изпратило уведомление до длъжника на 18.02.2021 г., в което посочило всички дължими суми от Ай Тръст. На 23.02.2021 г. Ай Тръст погасило всички, дължими от ответника суми на Кредисимо.

Сочи, че с извършване на посоченото плащане, Ай Тръст, в качеството на изпълнил задължението си поръчител, на основание чл.143, ал.1 от ЗЗД се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор. На 23.02.2021 г. Ай Тръст уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в договора за поръчителство, за встъпването в правата на кредитора, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Твърди, че длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него дата в договора на електронна поща. Сочи, че с оглед на константната съдебна практика, нямало пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да съобщи от името на цедента за извъшената цесия на длъжника. Ако приеме, че уведомяването на длъжника не е надлежно, се моли съдът да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичане на крайния за това момент за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било изпълнено.

Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответникът 2

К. Г. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б***, дължи на ищеца сумата в размер на 400 лева /четиристотин лева/, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен на *** г. между „КРЕДИСИМО” ЕАД и длъжника, заплатени от „Ай Тръст“ ЕООД в качеството му на поръчител съгласно договори за поръчителство, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед №* от *** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №*** г. на Районен съд – Бургас. Претендират се и разноските, направени в исковото и заповедното производство. Представят се писмени доказателства.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор от ответника, редовно уведомен на 08.10.2025 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до извод, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Съображенията за този извод са следните:

Съобщението до ответника, ведно с препис от исковата молба и приложеният, му е било връчено лично на 08.10.2025 г.

В съдебно заседание ответникът е призован за насроченото с определение съдебно заседание по реда на чл.41, ал.2 от ГПК.

Въпреки редовното си призоваване ответникът не се явил в съдебно заседание, не е изпратил представител в съдебно заседание, като не е депозирал по делото молба за разглеждането му в негово отсъствие.

Същевременно в писмена молба, депозирана преди първото по делото съдебно заседание, ищецът е поискал постановяването на неприсъствено решение. От тук следва, че са налице всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК. При това положение съдът достигна до извод, че са изпълнени изискванията на чл.

239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника (като за тези последици той е бил уведомен с редовно връченото разпореждане № * от 10.09.2025 г.).

Освен това предявеният иск е вероятно основателен, тъй като посочените в исковата молба обстоятелства (описани по-горе) се подкрепят от представените писмени доказателства – Договор за потребителски кредит №***/*** г., сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и К. Г. А., приложимите към него Общи условия, Договор за предоставяне на поръчителство от *** г., стандартен европейски формуляр, разписка за извършено плащане на заемополучателя за сумата от 400 лв. по договора за кредит, уведомление за извършена цесия, както и пълномощно от цедента за цесионера. Така описаните доказателства установяват (по начина, предвиден в чл. 239, ал. 1, т.

2 от ГПК) фактите от фактическите състави на предявените искове, за които е разпределена и доказателствена тежест на ищеца.

Описаните по-горе доказателства установяват по вероятно основателен начин претенциите на ищеца за заплащането на сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен на *** г. между „КРЕДИСИМО” ЕАД и длъжника, заплатени от „Ай Тръст“ ЕООД в качеството му на поръчител 3 съгласно договори за поръчителство.

С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника, поради което предявените искове следва да се уважат изцяло.

Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.

При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски. Ищецът е направил разноски от общо 72, 78 лв. в исковото и заповедното производството пред РС – Бургас. Следва да се определи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. за исковото производство, тоест разноските общо следва да бъде в размер на 172, 78 лв. за исковото и заповедното производство.

Мотивиран от горното и на осн.чл.239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че К. Г. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С***, сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен на *** г. между „КРЕДИСИМО” ЕАД и длъжника, заплатени от „Ай Тръст“ ЕООД в качеството му на поръчител съгласно договори за поръчителство, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед №* от *** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №*** г. на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА К. Г. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С***, сумата от 172, 78 лева, представляваща направените в исковото и заповедното производство съдебно – деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4