Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 661 от 05.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 4680/2021
Вид
Решение № 661
Подписан
05.10.2026
В сила
05.10.2026
Състав
Руси Алексиев, Анелия Щерева, КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 194, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Анелия Щерева

КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря Димитрина Ив. Сюлейман като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100604680 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 23.03.2021 г., постановена по НОХД № 20207/2019 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, съдът е признал подсъдимия Н. П. К. за невиновен и го е оправдал по обвинението за извършването на престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.

Срещу присъдата е постъпил протест от прокурор при СРП, в който се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. В протеста не е направено искане за събиране на доказателства пред въззивния съд. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваната присъда и да постанови нов съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.

В срока по чл. 322 от НПК не са постъпили писмени възражения срещу подадения протест до даване ход на делото пред настоящата въззивна инстанция.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание представителят на СГП не поддържа депозирания въззивен протест. Излага становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционната присъда. Счита, че първоинстанционния съд е направил всичко възможно, за да разкрие обективната истина по делото и да изясни фактическата обстановка, като анализирайки доказателствата е достигнал до правилни изводи.

Предлага първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.

1

Защитникът на подсъдимия - адв. К., също моли присъдата да бъде потвърдена, тъй като счита същата за правилна и законосъобразна, а мотивите към нея за изчерпателни и подробни.

Подсъдимият Н. К. се присъединява към казаното от защитника.

Софийският градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира, че първоинстанционната присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която се обосновава от събраните по делото доказателства, коректно и подробно анализирани в мотивите към присъдата. В хода на проверката въззивния състав установи:

Подсъдимият Н. П. К. с ЕГН ******** е роден на ******** в гр.София, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, неженен, управител на фирма, живущ в гр.София, жк. ********.

Към 2016г. подсъдимият К. бил управител на „Литък Къмпани“ ЕООД с ЕИК 131479090, а свидетеля Д.Т. бил управител на „Джимтех Билд“ ООД с ЕИК 202656877.

На 29.07.2016 година бил сключен договор за консултантски услуги между управителите на посочените дружества. „Литъл Къмпъни“ ООД възложило на „Джимтех Билд“ ООД изпълнението на консултации и подготовка на документи, свързани с дейността на възложителя, съобразно указания на възложителя. Договорът бил сключен за срок от две години, като било уговорено възнаграждение в размер на 35 000 лева. Предметът на договора бил имот, находящ се в село Бистрица, за който изпълнителят следвало да направи оферта за изграждане на къща в имота, като бил извършен и оглед на имота.

Във връзка със сключения договор Н. К. като управител на „Литъл Къмпъни“ ЕООД упълномощил Д.Т. в качеството му на управител на „Джимтех Билд“ ООД да го представлява във връзка със собствени на дружеството недвижими имоти пред Дирекция „Архитектура и градоустройство“ към СО, съответния район на СО, АГКК, и други институции в страната.

В края на 2016 година подсъдимият К. придобил имот в с. Кокаляне, вилна зона „Михово блато“, ул. ******** 1, в който имало построена къща в груба конструкция.

К. и Т. се уговорили дружеството „Джимтех Билд“ ООД да извърши строителномонтажни работи (СМР) на този имот и да преустанови работа във връзка с имота в с.

Бистрица, вместо да връща средствата по предходния договор.

„Джимтех Билд“ ООД трябвало да изготвя покрив на къща; някои от стените да бъдат отворени, други затворени; да бъде направена вътрешна и външна изолация; измазване и шпакловане, като тези уговорки били изцяло устни.

В процеса на работа „Джимтех Билд“ ООД изградили основния покрив, като допълнителните не били покрити; изпълнили възложеното по отношение на стените, като им било заплатено от подсъдимия К..

След преговори се разбрали относно извършването на външна, вътрешна изолация, както и шпакловане. Докато се работело, материалите били оставяни в къщата. К. често посещавал обекта, а, когато нямал тази възможност, изпращал свидетелката М.П., с която живее на семейни начала.

Били монтирани дограма с прозорци, входна врата и ограда с платна за врата, на която били поставени две платна, които били донесени от строителя. В двора било поставени други такива платна, върху които да стъпва товарната техника. На къщата било поставено и скеле, което било взето под наем. Тези СМР започнали началото на 2017 година, през този период свидетеля Т. рядко посещавал обекта, в обекта ходили свидетеля В.Г. – технически ръководител и свидетеля А.Н. – ръководител обекти.

В периода 05 – 10 юли 2017 година били проведени срещи между К., Т. и Н., на които той ги информирал, че скелето трябва да бъде демонтирано до 01 август, поради 2

СМР на пречиствателна станция, като бил уверен, че всичко ще бъде изпълнено.

К. заминал на почивка, през времето на която по телефона се интересувал за прогреса, постигнат по обекта. На 25.07.2017, се прибирал към София и получил на имейл оферта за СМР, които вече били заплатени – замазка, шпакловка, поставяне на улуци и водостоци и други СМР. От този момент започнали споровете между страните.

На същия ден К. пристигнал на обекта, констатирал, че на него няма работници, както и че платната, служещи за врата на оградата, са паднали. Скелето не било свалено, нито били довършени СМР според уговореното, тъй като свидетелят Т. наредил на свидетеля Г. да спрат СМР в обекта поради неуредени сметки с възложителя. След преустановяване на работата никой от свидетелите не знаел какви точно инструменти оставят на обекта. На 25.07.2017 година се провела среща на обекта в присъствието на К., Т. и Н., на която спорили относно извършването на СМР и заплащането им два пъти. Следващите дни последвали други срещи, като на последната К. съобщил, че си оттегля пълномощията и ще си търси правата по съдебен ред.

На 31.07.2017 година Г. пристигнал на обекта, с цел да вземе две „магарета“ по поръчение на Т.. По това време К. и синът му се подготвяли да свалят скелето с цел да направят място за предстоящи СМР. След разговор между К. и Г., собственикът на имота не допуснал да бъдат взети вещите, понеже искал преди това да си уреди отношенията с Т., като нямал намерение да задържа вещите в имота си. Г. се обадил на Т., който потърсил К. по телефона и му казал, че до 15 минути ще бъде в имота, но така и не се появил. След това никой повече не потърсил К. от името на „Джимтех Билд“ ООД.

К. свалил скелето от къщата си, тъй като пречело да си довърши СМР, но продължил да го съхранява в двора си. Снимал всички вещи, които били оставени от „Джимтех Билд“ ООД- три торби цимент, една от които била отворена; две торби лепило; 1/3 кофа фасаген; 2-3 листа хидрофобен шперплат, който К. установил, че е използван, начупен и хвърлен на земята; 5-6 платна, две от които служещи за порта, а останалите на земята, за да минава техника по тях. Част от платната били нарязани от К., защото му пречели. Имало оставено и едно старо радио, както и работни дрехи. От оставените материали нищо не можело да се ползва, понеже били развалени от влагата.

На 10.08.2017г свидетеля Т. депозирал жалба до СРП във връзка със случилото се и било образувано ДП, като К. го уведомил служител от 08 РУ- СДВР и се явил, след като се прибрал от почивка.

На К. му се наложило да смени цялата конструкция на основния покрив, тъй като се изкривила. Наел друга фирма , която да покрие останалата част от покривното пространство, което му струвало около 10 600 (десет хиляди и шестстотин) лева.

Наложило се и наемането на друга фирма за довършване на част от СМР, които не били извършени от „Джимтех Билд“ ООД.

Съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза пазарната стойност на инкриминираните вещи към дата 31.07.2017г. е както следва: тръбно фасадно скеле с площ 500 кв.м. на стойност 6 000 (шест хиляди) лева, 20 броя талпи на стойност 240 (двеста и четиридесет) лева, 10 торби цимент на стойност 50 (петдесет) лева, 10 торби лепило на стойност 150 (сто и петдесет) лева, 25 кг фасаген на стойност 80 (осемдесет) лева, електрически монофазен удължител с дължина 30 метра на стойност 36 (тридесет и шест) лева, 5 листа хидрофобен шперплат на стойност 180 (сто и осемдесет) лева, 10 броя плътна ограда на стойност 240 (двеста и четиридесет) лева, 1 брой ъглошлаиф марка „DWT“, модел “WS24-230” на стойност 180 (сто и осемдесет) лева, 1 брой къртач марка „Kango“, модел „500S“ на стойност 540 (петстотин и четиридесет) лева, 1 брой винтоверт марка „AEG“, модел “S4000E” 3 на стойност 153 (сто петдесет и три) лева, 1 брой перфоратор марка “Bosh”, модел „GBH 2- 20D“ на стойност 305,10 (триста и пет лв. и 10ст.) лева, възлизащи на обща стойност 8 154,10 (осем хиляди сто петдесет и четири лв. и 10 ст.) лева.

Гореописаната фактическа обстановка е правилно установена и от районния съд в резултат на коректен анализ на доказателствената съвкупност: обяснения на подсъдимия Н. К., показания на свидетелката М.П., показания на свидетеля Д.Т., показания на свидетеля А.Н., показания на свидетеля В.Г., заключение на СОЕ, жалба от Д.Т. до СРП, пълномощно от Н. К. като управител на „Литъл Къмпъни“ ЕООД в полза на Д.Т. в качеството му на управител на „Джимтех Билд“ ООД, договор за консултантски услуги, оферта за изпълнение на довършителни работи, договор за наем, фактури и др. Направените изводи и оценката на СРС по доказателствата и доказателствените средства настоящата инстанция намира за правилни и изцяло се солидаризира с тях, като не намира за необходимо да ги преповтаря.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд, както и СРС, намира, че по делото не е доказано подсъдимият К. да е осъществил престъплението по чл.194, ал.1 НК. От доказателствената съвкупност не може да бъде установено по безспорен начин, че след преустановяването на СМР на обекта са се намирали всички инкриминирани вещи, както СРС констатира в имота са се намирали посочените в първоинтанционното решение вещи, като за останалите не се установява по безспорен начин, че са се намирали в обекта.

Не е установено и намерение у К. да свои вещите. Действията, извършени от К. по ограничаване на достъпа до имота на свидетеля Г., СРС правилно разчита, че в действията на К. не се открива намерение да свои която и да е от инкриминираните вещи, а те имат за цел разрешаването на породения гражданскоправен спор между страните. Действията на К. по отношение на другите инкриминирани вещи също не сочат намерение за своене, а са продиктувани от логиката.

В обобщение настоящата инстанция, съобразявайки всичко гореизложено, и при извършената служебна проверка на материалите по наказателното производство не установи допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели да ограничаване правата на страните, които да налагат отмяна на атакувания съдебен акт, за да бъдат те поправени чрез връщане на делото за ново разглеждане от СРС.

Присъдата е правилна, обоснована, респ. – законосъобразна, поради което и следва да бъде потвърдена, а подаденият срещу нея протест – оставен без уважение.

Поради гореизложените съображения, съдът