Протоколно определение № 1223 от 05.08.2024, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1223 гр. Сливен, 01.08.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева

Сложи за разглеждане докладваното от П. Хр. Манова Гражданско дело № 20242230103499 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Молителят Й. В. Г., като баща и законен представител на малолетните деца В.Й.Г. и Н.Й.Г., редовно призован, се явява лично и с адв. П. С.М. от АК – Ямбол, редовно упълномощена с пълномощно от 01.07.2024 г.

Ответникът – М. Т. Г., редовно призовА., се явява лично и с адв. Д. И. от АК Сливен, редовно упълномощен с пълномощно от 22.07.2024 г.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът пристъпи към изясняване на фактическа обстановка по делото.

АДВ. М.: Поддържам молбата на доверителя ми. Моля да се допуснат исканите доказателства, т.е. разпит на двама свидетели, които водим и имам още едно доказателствено искане, в РП Сливен има преписка вх. № 2433 от 10.05.2024 г. с рег.

№ 1670002687 от 10.05.2024 по описа на РУ – Сливен, в която се съдържа информация за подобни случаи в инкриминирания период, моля същата да бъде изискА. и приложена като доказателство по делото. Други искания на този етап нямам.

АДВ. И.: Аз поддържам изцяло исканията, които се съдържат в молба входирА. по делото. Водим един свидетел.

Съдът на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към ДОКЛАД по делото, както 1 следва:

Производството е образувано по молба на Й. В. Г., като баща и законен представител на малолетните деца В.Й.Г. и Н.Й.Г., като моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че на посочените в молбата дати, спрямо малолетните деца е осъществен акт на домашно насилие, като издаде Заповед за защита по отношение на ответницата и да бъдат наложени мерки за защита по чл. 5 ал.1 от ЗЗДН, за срок от осемнадесет месеца.

В молбата молителят твърди, че М. Г. е негова бивша съпруга, бракът му с която бил прекратен с влязло в сила съдебно решение № 962/06.12.2022 г., постановено по гр.д. № 4944/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен, по силата на което родителските права по отношение на родените от брака малолетни деца В.Й.Г., роден на 19.04.2012 г. и Н.Й.Г., роден на 24.02.2025 г. били предоставени на молителя, а на ответницата бил определен режим на лични контакти с децата.

Твърди, че от началото на развода им, майката не ползвала правото си на лични контакти с децата и идвала да ги вижда когато си поиска, като това по някакъв начин се отразило на децата и те започнали да отказват да се срещат с майка си.

От началото на годината тя често идвала пред дома им и стояла без да иска да говори с никой, но не се махала. Децата се били стресирали и не искали да се покажат навън. Тези притеснения били много притеснителни и за него, защото се отразявали на децата.

Децата му били съобщили, че я виждали да обикаля около местата, които те посещават, пред блока и около блока. Обикаляла около тях и когато децата я видели, започвали да бягат и тя бягала след тях.

Твърди, че на 31.05.2024 г. по телефона му се обадил големият му син В. и го повикал да го спаси от майка му, защото я видял пред дома им, побягнал и майка му бягала след него. Той му казал къде да застане, за да е спокоен и тръгнал към него с малкото дете, което било с него. Когато пристигнал при В., М. била при полицаите, за да дава сведения по жалба. Прибрали се с децата, но те били уплашени и се наложило много време да ги успокоява. В. му казал, че от страх дори не успял да се прибере у дома, а е хукнал да бяга по улиците.

На 27.06.2024 г., малкият му син Н. бил навън с приятелката на молителя.

Вървели по главната когато детето случайно се обърнало назад и случайно видяло майка си с нейна приятелка и двете й деца. Казал на приятелката му, че майка му била зад тях и влезли в магазин за бонбони, в който влязла веднага след тях и М., заедно с приятелката си. Двете започнали да дърпат детето, то се уплашило и застА.ло зад приятелката му, която успяла да убеди М. да си тръгне и да не притеснява и плаши детето. След случката детето било много уплашено, разстроено и стресирано. Н. му споделил, че два дни преди това, докато бил в градската градина с групата от 2 занималнята, пак видял майка си да обикаля около него.

През м. март М. била отишла пред дома им и била легнала пред вратата. Тогава децата като я видели, много се уплашили и дълго време било необходимо, за да ги успокои. Постоянно питали до кога майка им ще ги следи и ще прави всички тези неща, които дори децата не намирали за нормални.

Представя Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която декларира, че на посочените дати е извършен спрямо малолетните деца акт на домашно насилие от майка им.

В законоустановения срок е постъпила молба от ответницата чрез процесуален представител, в която моли съда да приеме като писмено доказателство молба вх. № 3458 от 01.07.2024 г. до РП Сливен, да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане – Н.Г.А., да бъдат изслушани малолетните деца, както и на основание чл.59 ал.6 от СК да бъде назначена съдебно-психилогическа експертиза на децата.

Производството е с правно основание чл. 8 от ЗЗДН, като в тежест на молителя е да докаже, че спрямо малолетните деца от стрА. на майката е осъществен акт на домашно насилие на посочените в исковата молба и декларацията дати.

Въпреки, че към молбата е представена Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдът намира, че твърдяното в молбата и декларацията не е доказано, тъй като това е възпроизведено единствено от бащата и съдът намира, че следва да бъдат ангажирани и други доказателства, които да докажат, че спрямо децата, от стрА. на майката е осъществен акт на домашно насилие.

Съдът е задължен съгласно чл. 15 ал.1 от ЗЗДт, при всички случаи на образувани производства с участие на малолетни деца, същите да бъдат изслушвани в с.з.

УКАЗВА на молителя, че към настоящия момент не е ангажирал убедителни доказателства за осъществените от стрА. на ответницата спрямо малолетните деца В.

Г. и Н.л Г. актове на домашно насилие, подробно описани в исковата молба и декларацията.

АДВ. М.: Нямам възражения по направения доклад и по разпределението на доказателствената тежест.

АДВ. И.: Нямам възражения по направения доклад и по разпределението на доказателствената тежест.

По доказателствата и на основание чл. 148 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените с молбата писмени доказателства, 3

Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, както и молба вх. № 3458 от 01.07.2024 г. от М. Т.

Г. до РП Сливен.

АДВ. М.: Запознах се с молбата на ответната стрА.. Изказвам становище на доверителя ми независимо от задължението по чл.15 от ЗЗДт, той е категоричен, че не желае децата да бъдат доведени и разпитани в съда, тъй като всичко, което се е случило по отношение на тях и тяхната майка описано в декларацията и молбата, е достатъчно стресиращо към децата и счита, че явяването им в съдебната зала би допринесло допълнително за тяхното психично разстройство. Това е становището на доверителя ми.

АДВ. И.: Аз поддържам исканията, които са направени с молбата и считам, че следва да бъдат уважени като задължителни за всички страни и съда -изслушването на децата и назначаване на съдебно-психологическа експертиза.

АДВ. М.: По отношение на експертизата, не възразявам да бъде допусната същата като считам, че вещо лице не трябва да отговаря на първия въпрос - налице ли е родителско отчуждение, тъй като делото все пак е за домашно насилие. Може би и аз ще задам допълнителни въпроси, за да е по-пълна експертизата.

На основание чл. 164 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит водените в днешното с.з. свидетели, като сне самоличността им.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

Н.Д.И. с ЕГН **********, бълг. гражданка, неосъждА., разведена, с висше образование, работи, майка на молителя.

Т.М.И. с ЕГН **********, бълг. гражданка, неосъждА., разведена, с висше образование, работи, без родство със страните по делото.

Н.Г.А. с ЕГН **********, бълг. гражданка, неосъждА., омъжена, с висше образование, работи, без родство със страните по делото.

Предупредени за наказателната отговорност, която носят, обещават да говорят истината без лъжесвидетелстване.

Съдът отстрани от залата свидетелите Т.И. и Н. А..

СВИД. Н.И., РАЗПИТА. КАЗА: Майка съм на молителя, желая да свидетелствам. Откакто съм се върнала от чужбина през ноември 2023 г. и установих, че семейните отношения между сина ми и снаха ми са прекъснати, непрекъснато съм 4 във връзка с внуците си, като участвам активно в подготовката им за училище, в подготвяне на хрА., почистване на жилището. Не живея с тях заедно, но съм почти денонощно там, за да мога да изпълнявам тези функции и на баба, на домакиня, на учителка, на готвачка – всичко, от което се нуждаят децата в един съвременен свят.

Освен това подпомагам в голяма степен и финансово отглеждането на внуците си, като им закупувам и дрехи и обувки и необходими пособия – всичко, което пожелаят когато излезем навън на разходка. Децата са в депресирано състояние, защото се налага да укриват когато майка им ги е срещнала в града. Те не укриват в смисъл, че се страхуват, колебаят се да споделят, защото майка им ги преследва непрекъснато в града, среща ги където знае, че минават и когато се върнат, те са с едно такова усещане, че едва ли не нещо трябва да кажат, но просто имат едно такова как да кажа, колебаят се. Споделят ми всичко, не се притесняват най-малко от мен, те споделят всичко с мен. Казват „бабо ще ти кажа днес една история, мама ме срещна на кълбото“, или „ще ти кажа бабо една история, мама ме срещна когато се връщам от тренировки“, или „мама беше в тоалетната когато отидох на тренировки, а ти ме остави долу на стълбите“, едни такива истории, които ги споделят. Това, че ги среща „мама“, за тях това е като стрес, като притеснение, защото те не желаят такива срещи, те не искат да бъдат преследвани на всяко място където са. Например, минават някъде и майката се спуска към тях, отиват някъде – майката е там, отиват в училище - тя е там. Тези срещи са стресови за децата и те не желаят по такъв начин да бъдат срещите, или пък прибираме се, тя е пред вратата, или стои пред вратата и чука непрекъснато и ние сме вътре и аз казвам „това не може да продължава така, това трябва да се реши“.

Тя е непрекъснато около блоковото пространство или е скрита някъде зад кола, или някъде зад табела, или нещо такова, непрекъснато наблюдава какво се случва, къде излизат, с кого играят. Аз пускам малкия да играе отвън и се оказва, че майка му е там и го разхожда из квартала или магазините. Не знам, след като съм му се доверила и съм му казала на колко минути да идва и да ми се обажда, той без мое знание, в нейно присъствие се разхожда из квартала. Аз смятам, че тя се появява тенденциозно, те са изненадани, тези срещи не са уговорени с тях, те не знаят, че ще се срещнат с майка си. Винаги казва по телефонни разговори с нея и в есемеси, че ние сме хората, които настройваме децата против нея, че ние сме тези, които не ги допускаме тя да ги вижда, а това не е така, защото аз лично не съм отправяла никакви такива предупреждения да не се срещат с майката, да не контактуват с нея. Напротив, когато й се полага, тя може да дойде и да ги вземе, но децата не желаят да се срещат с нея, което се превръща точно в това дебнене. Не желаят, казват, че не искат да ги притеснява майка им, че не искат да ходят с нея, искат да остА.т с мен и с татко си. Това е, което снощи говорихме последно с децата и уточнихме - никакво желание. Преди да се разделят сина ми и снаха ми, според мен и според децата вероятно, майката не упражняваше достатъчно грижи, не обръщаше особено внимание нито на външния вид, нито обгрижването в 5 къщи, нито на учебния процес особено на големия внук. При него беше много тежко, защото той беше в друга ситуация в Белгия. Само тя поназнайваше езика, докато аз говорех немски, бях в Германия и след като разбрах, че има такива проблеми внука ми, че не се справя в училище добре, че не му помага никой в къщи, се наложи да отида при тях. Баща му също беше там, но единият знаеше езика, а другият не го знаеше, това имах предвид. В Белгия живееха, аз живеех в Германия и се наложи да напусна и да отида в Белгия и да започна да уча нидерландски, за да мога да помогна на внука си. Бяха ангажирани трудово и двамата. Бащата беше с ненормиран работен ден и се връщаше много късно, защото направи собствена фирма. Майката работеше до 16:30 часа и се връщаше с лек автомобил в точно определено време и всъщност нейната функция беше за това да прибере децата, да ги обгрижи, да види кой какво прави. Когато се прибраха в България, намерих учебниците на децата мокри с вода и съм ги гладила с ютията, за да имат приличен вид. Аз поех грижите за децата, независимо вече какво се беше случило. Бяха вече разделени, но когато тя е била там, това го намерих в първи клас на внука ми. Когато аз поех грижите за малкия ми внук изцяло, да го вземам от училище, да го водя с такси до в къщи, да го обучавам, децата бяха абсолютно оставени на самотек – кой със смачкА. дреха, кой със скъсани учебници. Това беше когато още са си дошли тук, още не бяха разделени. Имам случай, в който влизам във входа, входа е тъмен, започвам да си търся ключовете и нещете ли, тя е седнала пред вратата. Децата не бяха там, аз бях сама. Тя стои пред вратата, за да чака децата, тя не чака мен. Освен това като отиват на карате, когато ги изпращам да се качват на горе, тя ги пресреща нагоре по стълбите и всички деца виждат, че е скрита в тоалетната и ги изчаква там да се срещне с тях. По улиците също, последно са имали инцидент в някакъв магазин, на който аз не съм присъствала.